Швейцарката Дорис Петер идва в България непосредствено след началото на демократичните промени. Дотолкова е заинтригувана от това, което вижда, че дава началото на проект, който повече от 10 години следи и документира случващото се у нас.
Швейцарската фотографка Дорис Петер е родена през 1967 г. Когато е на 18 години се записва да учи фотография в Цюрих. След като завършва четиригодишното си обучение, Петер предприема поредица от пътувания по света като посещава Азия, Европа и САЩ.
През 1990 г. фотографката стига и до България. Режимът е паднал по-малко от година по-рано и Петер има уникалния шанс да бъде един от първите чуждестранни фотографи, документирали столицата София след промяната. Така се ражда проектът
София на дневна светлина 1990-2001
който ще продължи повече от десетилетие и ще документира промените в столицата.
“Това, че отидох в България, беше случайност, човек може да го нарече воля на съдбата. Мои приятели ми разказаха за София, тъй като през лятото на 1990 я бяха посетили. Тогава така или иначе ме теглеше по света, качих се на влака в Берлин, и пътувах 36 часа за София, столицата на една страна, за която фактически преди това въобще нищо не знаех. Така се озовах с фотоапарат и куфар в центъра на града. Така започна всичко”, споделя фотографката пред сайта Public Republic.
В началото Петер дори не предполага, че проектът ѝ, посветен на София ще се разрастне във времето и ще отнеме повече от десет години. Идеята за това се ражда по време на второто ѝ посещение в София през 1992 г., когато тя е наистина заинтригувана от промените в града. В следващите години Дорис Петер ще идва в столицата на всеки две години за по няколко седмици.
Основен обект във фотографиите на Петер от София са хората. Но не богатите българи, а най-обикновените – на пазара, в трамвая, на улицата… Сред моделите на Петер все пак има и някои добре познати у нас лица като модната дизайнерка Мира Бъчварова, телевизионната водеща Мария Силвестър, пианистката Боряна Статкова и интериорната дизайнерка Велина Статкова.
Повечето снимки са правени със средноформатна камера Hasselblad, на черно-бял филм. Преди няколко години 212 от тях са публикувани в триезичния фотоалбум София – на дневна светлина, издадена от берлинското издателство Ulpi.