Провалът може да те научи как да бъдеш успешен. Казва Джоан Роулинг. Звучи адски клиширано и някак двулично, когато го чуем от устата на супер успял човек, нали?
Всъщност, ако се поровите малко в живота на някои такива хора, ще се убедите, че успехът и кариерата им не са плод на случайност. Много от тях са преживели трудности, далеч по-големи, от тези, с които всеки от нас се сблъсква ежедневно. И затова е толкова вдъхновяващо да черпим мъдрост от опита на тези хора, успели да се оттласнат от дъното и да стигнат от върха.
Днес ще ви представим мисли, посветени на успешния провал на един точно такъв
забележителен творец – Джоан Роулинг
Самата тя е израснала в семейство, където на нейното въображение се гледало като на “забавна лична особеност, която никога няма да изплаща ипотеката ѝ или да ѝ осигури пенсия”, пише британският ежедневник Гардиън. Роулинг успява да се превърне в един от най-успешните писатели на планетата седем години след дипломирането си. И ако си мислите, че всичко при нея е вървяло по мед и масло – лъжете се!
Получавала е много откази в кариерата си, дори и под псевдонима Робърт Галбрейт – под който пише криминални романи след успеха на Хари Потър.
“Провалих се грандиозно”, признава авторката на бестселъра за малкия магьосник.
В един период от живота си Джоан Роулинг се оказва в позицията на тотален загубеняк – неспособна да изплаща ипотеката си, безработна, самотна майка и толкова бедна, колкото е възможно да бъде в днешна Великобритания, без да е бездомна.
Години по-късно, когато е на върха на кариерата си, през 2008 г., Дж. К. Роулинг говори пред студентите в Харвардския университет. Знаете – тези речи на големите умове на съвремието ни винаги носят повече от едно обикновено послание към завършващите випуска. Затова от издателство Little, Brown решва да я издаде в малка книжка наречена – Very Good Lives: The Fringe Benefits of Failure and the Importance of Imagination.
Една част от средствата събрани от продажбите ще бъдат дарени на благотворителната организация, която Роулинг е основала за деца в неравностойно положение – Лумос, а с останалата ще бъде финансирана програма на университета.
Речта си Джоан Роулинг пише, базирайки се на две ключови думи – провал и въображение. И така тя се превръща най-гледаната и коментирана реч на страницата на Харвард. Думите ѝ са много повече от традиционни клишета за кариерата, коментира „Гардиън” и посочва десет от най-добрите мисли в текста, които изчита пред студентите Дж. К. Роулиг. Ето ви една част от мъдростта, която писателката споделя с аудиторията в престижното висше училище:
За ползите от провала
“Има време, в което вече не може да обвинявате родителите си, че са обърнали колата ви в грешната посока. Моментът, в който сте достатъчно възрастен, за да управлявате сами кормилото, когато отговорността е във ваши ръце.”
„Не съм толкова глупава, че да си мисля, че само защото сте млади, талантливи и добре образовани, никога няма да познаете трудни времена или да страдате от разбито сърце. Талантът и интелигентността няма да ваксинират никого срещу капризите на съдбата.”
„Няма да стоя тук и да ви обяснявам, че да се проваляш е забавно. Това беше тъмен период от живота ми и тогава нямах никаква представа, че ще се случи това, което медиите оттогава насам представиха като някакъв вид приказно решение.”
„Спрях да се преструвам пред себе си, че съм нещо друго от това, което съм и започнах да насочвам цялата си енергия да завърша единственото нещо, което имаше значение за мен. Ако бях успяла в нещо друго, никога нямаше да намеря волята да успея в онова, към което наистина принадлежах.”
„Не ни трябва магия, за да променим света, ние носим цялата силата, която ни трябва вътре в самите себе си: ние имаме силата да си представяме всичко по-добро.”
„Много хора предпочитат да не упражняват въображението си изобщо. Те предпочитат да остават удобно в рамките на своя опит, никога не посмели да се замислят какво ли би било, ако са се родили други от тези, които са.”
„Тези, които избират да да не съпричастни дават възможност на истинските чудовища. Без самите изобщо да извършваме някакво злодеяние, ние влизаме в съюз с него чрез собствената си апатия.”
„Всеки ден от работната седмица, когато бях в началото на двадесетте си години, ми напомняха колко невероятно голяма късметлийка към – да живея в страна с демократично избрано правителство, където законовото представителството и публичния процес са права на всеки един.”
„Едно от многото неща, които научих в края на този класически коридор, когато бях 18-годишна, в търсене на нещо, което не можех да дефинирам, беше това, написано от гръцкия автор Плутарх: “Това, което постигаме вътрешно, ще промени външната реалност.” Това е невероятно твърдение, което се доказва хиляди пъти във всеки ден от нашия живот. То изразява от части неизбежната връзка със заобикалящия ни свят и факта, че докосваме живота на другите просто чрез нашето съществуване.”
„Както е в приказката, така е и в живота: не е важно колко е дълга, а колко е добра!”
Любопитни ли сте коя е българската Дж. К. Роулинг? Ако отговорът е “да”, може да научите тук.
Прочетете още… Мартин Лутер Кинг: Само в мрака можеш да видиш звездите
Цялата реч може да видите тук:
