Светлана Баталова ни отвежда в коридорите на един от най-големите и стари музеи в света – величествения Ермитаж, за да разкаже как е създадена императорската колекция, кои са уникатите, съхранявани там и кой е отговорен цялата тази съкровищница на световното изкуство и наука да е достъпна за всеки от нас днес.
Последния път, когато посещава Санкт Петербург, Светла се разхожда из залите на третия етаж на Ермитажа редом до големия актьор Антъни Хопкинс. Време е да ви оставим с първата част от разказа ú за
това магическо място в Русия…
Нека веднага да уточним – да се разгледа необятната колекция от над 3 милиона произведения на изкуството в Ермитажа е невъзможно. Туристите, придружени от опитни екскурзоводи, се спират за минутка само пред най-известните платна и преминават набързо през прочутите салони и коридори на Зимния дворец и другите сгради на огромния музеен комплекс. Освен хранилища на изкуство, тези импозантни здания са и място, в което се е разигравала драматичната историята на Русия през последните столетия.
Дори една такава бърза разходка из гордостта на Санкт Петербург отнема няколко часа. За да се обиколят всички сгради, в които е събрана имперската колекция,
трябва да се изминат 22 километра, а това изисква много време
Сякаш по ирония този огромен музей, посещаван от милиони посетители всяка година, е наречена Ермитаж, което в превод от френски най-общо означава място за уединение. Така през 18 век в Европа наричат по-малки, обикновено двуетажни сгради до основния дворец. В тях прислугата остава на първия етаж, докато на втория се приемат гости, а храната се изкачва с малък асансьор.
По света има много дворци, които впечатляват с фасадите, с парковете и интериорите си, запазили следите на времето, на историята. Има и дворци, които са превърнати в музеи, като при това от историята на предишните им обитатели не е съхранено нищо. В Ермитажа обаче посетителите могат да разгледат едновременно и резиденцията на руските императори, и колекцията от произведения на изкуството.
Директорите на огромния музей, който е сред 10-те най-големи в света, винаги са били мъже. Но неговата основателка е жена – императрица Екатерина Велика. Нейна е заслугата днес Санкт Петербург да се гордее с изключителната сбирка от стари майстори. Рембранд, Мурильо, Тициан, Рубенс Ван Дейк, Леонардо, по-късно обогатена и с шедьоври на модерни артисти като Реноар, Ван Гог, Матис, Пикасо…
През 2014 г.
Ермитажът чества 250 години от своето основаване
Създаден е през 1764 г. като частна колекция на Екатерина II. Трябва да мине почти век, за да разтвори вратите си за външни посетители през 1852 г.
Началото на изумителната колекция е поставено през втората година от възкачването на Екатерина. Тогава германският фабрикант и търговец Гоцковски й предлага да закупи 225 картини на известни фламандски и холандски майстори. Гоцковски събирал шедьоврите за Фридрих II, но Седемгодишната война изпразнила хазната на пруския владетел. През следващите години колекцията на Екатерина Велика се обогатява с нови и нови шедьоври. За това активно ú съдействат нейните приятели Дени Дидро, Фридрих Грим, Волтер и други авторитети.
През 1769 г. в Дрезден е откупена богатата колекция на саксонския министър граф Хайнрих Брюл. Около 600 картини, сред които Бягство в Египет на Тициан, Портрет на старец в червено на Рембранд, Персей и Андромеда, Пейзаж с дъга и Сваляне от кръста на Рубенс.
През 1772 г. в Париж със съдействието на Дени Дидро е придобита
сензационната колекция от над 400 платна
Събрани са от Пиер Кроза, един от най-богатите французи по времето на Людовик XIV. Неговият наследник барон Де Тиер продава на руската императрица шедьоврите, които имат решаващо значение за попълване сбирката на Ермитажа. Кроза събирал италиански, френски, фламандски и холандски художници. Сред перлите в неговата съкровищница са Светото семейство на Рафаел, Даная на Тициан, Портрет на камериерката на Рубенс, Автопортрет на Ван Дайк.
Колекцията на сър Робърт Уолпоул, смятан за първия министър-председател на Великобритания, е продадена на Екатерина от неговия внук през 1779 г. В нея отново има шедьоври на Рембранд, а също и портрети на Ван Дайк.
Огромен дял за изграждане на колекцията от антично изкуство в Ермитажа има дипломатът и основател на Петербургската художествена академия Иван Шувалов. Той дарява на музея десетки римски паметници, събирани в продължение на десетилетия. Днес на първия етаж в Новия Ермитаж могат да се видят интересни образци на античното изкуство. В една от залите на 3,5 м. се извисява статуя на римския бог Юпитер, изваяна през I век от н.е. В дясната си ръка Юпитер държи бронзова фигурка на богинята на победата – Виктория. В лявата има огромен скиптър. До лявото му коляно стои огромен орел с разтворени криле.
Френското изкуство обаче е една от най-богатите колекции в огромния Ермитаж
Сбирката обхваща почти шест века (ХV–ХХ в.) и е експонирана в 39 зали. В нея са включени, освен произведения на изобразителното изкуство и гоблени, още старинни мебели, изящни изделия от порцелан, злато и сребро. Извън Лувъра, това е най-богата колекция от френско изкуство. Това богатство е натрупано, благодарение на тесните връзки на Екатерина II с дворцовия и интелектуалния елит на Франция през ХVIII век. Екатерина Велика е толкова прозорлива, че освен шедьоври на изобразителното изкуство, успява да купи и личните библиотеките на Волтер и Дидро.
В Ермитажа посетителите могат да се насладят и на представителна колекция от италианското изкуство. От общо 14 запазени картини на Леонардо да Винчи, две се намират в залите тук – Мадона Лита и Мадона Беноа. Рафаело е представен с Мадона Конестабиле и Светото семейство. А Микеланджело с мраморната скулптура Клекнало момче, предназначена за гробницата на фамилията Медичи във Флоренция.
Шедьовърът на Микеланджело става притежание на Ермитажа, след като във Великобритания е закупена колекцията на банкера Джон Лайд-Браун. В нея редом с антични статуи и бюстове има и няколко ренесансови шедьовъра, сред които и въпросното Клекнало момче. Сред най-забележителни творби на италиански майстори са Каещата се Мария Магдалена и Свети Себастиан на Тициан, Раждането на Йоан Кръстител на Тинторето, Пиета на Веронезе и шедьовърът на Караваджо Свирач на лютня.
Още през 1783 г. във величествения Ермитаж вече има 2658 платна, а
Екатерина Велика притежава най-голямата сбирка от изкуство
в Европа по онова време. През 1790 г. императрицата сама описва съкровищницата си в писмо до Фридрих Грим: „Без да смятаме картините, моят музей се състои от 38 хил. книги, 10 хил. скъпоценни камъка, 10 хил. рисунки и две пълни зали с експонати от естествените науки“.
Попълването на колекцията продължава и през XIX век по времето на Александър I и Николай I. Започват да се купуват не само цели сбирки, но и отделни творби на художници, които липсват в музея. Точно тогава в Ермитажа пристигат Лютиерът на Караваджо, Мадоната с младенеца на Джорджоне. След 1917 година в Ермитажа влизат национализираните частни колекции на князете Юсупови, Шувалови, Строганови, Мятлеви, Шереметиеви и други.