Историята, която ще прочетете по-долу, е част от уникалната рубрика, публикувана всяка събота във вестник “България Днес”: “Най-страшните български убийци”.
В нея тандемът Борислав Радославов и Борислав Трошев се среща с едни от най-бруталните и хладнокръвни килъри в държавата ни. Lifebites.bg ще публикува част от материалите, които колегите ни предоставят (целите текстове може да намерите на сайта на изданието.)
Днес ви срещаме с Людвиг Толумов. Килърът излежава доживотна присъда за няколко жестоки убийства, от които пред вестника признава само за едното.
“Хроника на една доживотна присъда”.
Така ще се казва книгата, която пиша в килията. Обиколил съм цяла Европа и Южна Африка. В главата ми има струпани файлове за стотици страници. Ще бъде в стила на Христо Калчев и Николай Хайтов. Не смея да кажа, че ще е бестселър, но в рамките на 300-400 страници ще се получи готино.”
С тези думи ни посреща в килията си в пловдивския зандан един от най-хладнокръвните убийци – Людвиг Толумов. Килията му е богато обзаведена – има плазмен телевизор на стената, а от затворническата управа му позволили да си внесе стара пишеща машина, на която да печата бъдещия бестселър. В стаичката има също кафе машина, радио, вентилатор и нова дограма на прозореца. 
На фаталния 13 май 2000 г. 18-годишната Руждие Юсеинова от с. Православен и годеникът й Севгин Мюмюн (20 г.) тръгнали на дискотека в димитровградско село. Заредили опела си на бензиностанцията в с. Бяла река малко след полунощ и отбили край пътя, за да си приказват и да се целуват.
В разгара на ласките от тъмнината изскочили два силуета. Толумов и спътникът му Иван Серафимов-Сладкото пребили Севгин. След това го застреляли с два куршума в кръста и слепоочието и скрили трупа му в храстите. Пребъркали дрехите на младежа и му взели златни пръстени, мобилен телефон и радиокасетофон.
След това качили Руждие в колата и я закарали край параклис, където я изнасилили. Наръгали я 8 пъти в гърдите, корема и шията и я оставили да умре. Момичето обаче оцеляло по чудо, след като ножът минал на милиметър от сънната артерия.
Днес Людвиг споделя, че се е свързал с отец Иван от Нови хан.
“Помагал съм на 2-3 пъти на децата му. За Коледа изпратих 300 лв., за Великден пък пратих 16 кг колет със сладкиши. Пари имам, в банковата сметка са. Имам малко, но стабилни приятели, които навън ми вършат работа”, споделя затворникът.
Родителите му починали по време на делата. Семейната драма става още по-жестока, след като и двамата му синове също си отишли. Жива е само съпругата му, която от години работи в Италия.
“Сестра ми ми прати снимки от погребенията. Не съм ходил на никое. Даде ми и смъртните актове. Не ме освободиха от затвора. Всичко това съсипа баща ми и майка ми. Щяха да поживеят още 10 години поне”, вдига рамене Людвиг.
Твърди, че е много чувствителен човек. Не съжалявал за нищо, защото “тарикат мъж не писка”.
“Не мога да върна нищо назад. Просто съдба. Човек попада в ситуация, в която не знае как адекватно да реагира. Не съм направил кой знае колко лоши неща и няма за какво да се разкайвам”, категоричен е убиецът на Иван, който плаче на награждаването на тенисистите Новак Джокович и Станислав Вавринка, но не и за жертвите и близките им.
Вярва, че скоро ще излезе на свобода.
“Как няма да изляза? Защо да не изляза? След 4 години добивам право да ми се замени присъдата. Не съм рецидивист и нямам проблеми в затвора. Трудно е бързовар да се разреши да се ползва, а на мен началството кафе машина ми позволи”, казва Людвиг и добавя, че се е отдал на дарителство с чисто сърце.
“С какво ми повлия затворът ли? Аз съм на 60 години, влязъл съм на 45. Старо изкривено дърво оправя ли се? Имаш ли си човешки ценности, по манталитет ги имаш, нямаш ли ги – нямаш. Тук, в затвора, не се получава”, философства килърът.
Цялата история четете на сайта на вестник „България днес”.
Още по темата:
Приключенията на най-ловкия български крадец
Убиецът на варненската студентка Женя стана набожен в затвора
Най-жестокият български килър иска да емигрира
Осъденият доживот Стефан Петков: Удуших пазач, разкайвам се!
