Пъстрият свят на Ник от “На тъмно”

През 90-те години на 20 век за тийнейджърите в България имаше няколко емблематични имена.

Едно от тях беше марката “На тъмно”. Дрехи, музика, култура. 

Ник Тодоров е човекът, който преди 21 години създава, а днес продължава да развива магазините и идеята “На тъмно”. Той живее във Варна (макар да казва, че е гражданин на Света), а “На Тъмно” вече е утвърдена емблема на градската култура у нас.

Варненецът обича да прави хората щастливи и да сбъдва мечти. Вярва в това, което прави. Както и във факта, че в България има ценни млади хора, чието място е тук!

 Време е да разберете как се е променила градската култура у нас от годините на мутрите до интернет революцията и защо не трябва да се отказваш от целите си.

• Представи се с няколко изречения.
• Казвам се Николай Тодоров, повечето хора ме познават като Ник. На 38 години съм.  Ако говорим за зодия,  тук е мястото да напомним на света и за 13–тата, забранена зодия – Паяк! Роден съм във Варна, но се чувствам гражданин на Света. Определям себе си като предприемач, човек, който винаги търси нови възможности.
• Разкажи за началото. Времето, когато реши да създадеш марката и магазините „На тъмно”. 
• Началото беше през 90–те години във Варна. Първо с името „На Тъмно” се провеждаха редица концерти – партита в характерната и популярна за онези години dark wave и new wave музика. Събирахме групи и фенове от цялата страна в залата на Младежкия дом. Първият магазин се появи в края на 1994 г., на една малка улица в центъра на града. Първите ми клиенти бяха приятели, персоналът – също, тогава все още бях ученик в Икономическия техникум.

В началото всичко беше стихийно, много ентусиазъм, смели идеи. Случвало се е да пътувам до София за стока по няколко пъти в седмицата, с нощния влак, а на другия ден пак на училище. На втората година започнах с правенето на дрехи. Така се появиха емблематичните за онези години карирани гащеризони. Годините бяха различни, от една страна липсата на предлагане беше добре за „На Тъмно”, от друга това бяха годините на мутрите, хиперинфлацията, нестабилната икономическа обстановка и т.н.

Но преминах и през този период. Продължих образованието си във Варна, в Икономическия университет. Може би съм един от малкото доволни от полученото там. Имах възможността да упражнявам написаното в учебниците на практика и да обогатявам часовете на колегите с моите истории от реалния бизнес.

Правенето на мода в онези времена си беше предизвикателство. Но нещата се получаваха, правихме ревюта на много странни места – изоставен басейн, в централния подлез на Варна, върху един тир на входа на Морската градина. Провокацията винаги е била част от имиджа на „На Тъмно”. Днес магазините са 9 в цялата страна, присъстваме активно в интернет, организираме различни събития – фестивали, концерти, партита.

• Как успяхте не само да се задържите на пазара в България през всичките тези години, но и да се развивате?
• Една от движещите сили е вярата. Вярата в това, което правим. Също така много последователност и отдаденост.  Аз самият постоянно пътувам из страната, Европа и по света. Когато видя интересна идея, винаги си представям как това може да се случи и при нас. Правил съм и много грешки, но без това не може. Всъщност в това да се греши няма нищо страшно, стига човек да е готов да си плати цената. 20 години по-късно мога да определя „На Тъмно” като една цялостна концепция за алтернативен градски начин на живот. Това включва мода, музика, татуировки, пиърсинг, графити, стрийт арт, фестивали… изобщо различната градска култура през призмата на социално отговорен бизнес.
• Колко пъти си си казвал – „Няма да се откажа!”? 
• Казвам си го непрекъснато. Особено, когато пътувам по света и виждам безброй нови възможности, всеки път си казвам – моето място е в България. Всичко това, което правя, съм го превърнал в кауза, едно предизвикателство, което непрекъснато ми поднася нови и нови изпитания. Но аз не ги приемам точно така. Породата ми е малко по-различна. Не обичам да мрънкам и да се оплаквам, а по-скоро търся адекватно решение на различните ситуации. Трудно е непрекъснато да намирам и да мотивирам хора, да ги увличам след себе си. И става все по-трудно. Но проблемът се корени на друго място – подменените ценности в обществото ни през последните 20–25 години. А аз работя с млади хора, точно с тези, които са родени и възпитавани през 90–те и след това. За тях в момента най-важните неща се въртят около това какъв телефон имат, как да си купят дрехи, които не могат да си позволят и как да демонстрират пред връстниците си един илюзорен стандарт на живот.

Въпреки това все още не съм загубил надежда. Вярвам, че в България има ценни млади хора, чието място е именно тук!

• Моментите, които са ти давали сила и вяра, че трябва да продължиш напред? 
• Един от най-силните и вдъхновяващи моменти е,  когато видя в някой от магазините клиент, който е бил при нас преди 15–20 години, а днес идва с детето си и пазаруват заедно. За всичките тези години не съм загубил пряката връзка с нашите потребители. Във всеки удобен случай, се възползвам да бъда в някой от магазините, да разговарям с хората, да им разказвам интересни неща, да съветвам, да давам идеи. С две думи – обичам да правя хората щастливи и да сбъдвам мечти.
• Намираш ли разлика между клиентите ви преди 20 години и настоящите?
• Със сигурност има разлика в интересите. Вече споменах за ценностите, които са доста подменени, за съжаление на мен посоката не ми харесва. Не можем да пропуснем факта, че днешните поколения младежи са много по–информирани, интернет революцията си казва думата. Отварянето на България към Европа, членството ни в ЕС, дава възможност на много чужденци да посещават нашата страна, част от тях са също наши клиенти.

Но като цяло, ние сме си избрали целевата аудитория, никога не съм искал да продавам всичко, на всеки и на всяка цена.

•  „На Тъмно” успя да се превърне в емблема на градската култура у нас. Как би описал тази култура?
• През първите години след промените в началото на 90–те, дупката беше огромна – нямаше достатъчно информация, липсваха модели на поведение и подражание. Музикалната сцена едва прохождаше.

Може би, това че съм работил именно през тези години е също част от тайната на „На Тъмно” успеха. Постепенно хората започнаха да се обличат по-алтернативно, да изразяват себе си чрез прически, татуировки, боди пиърсинг. Появиха се първите клубове, заведения, които отразяваха различните субкултури.

Днес нещата са доста по-различни. България е част от световната сцена, било музикална, графити или стрийт арт. Вече се провеждат редица фестивали, концерти, у нас гостуват световни звезди. Младите и амбициозни българи също пътуват и виждат тенденциите както в модата, така и в изкуството, културата, пък дори и във взаимоотношенията между хората.

•  Какъв искаше да станеш като малък?
• Спомням си,  че като по-малък мечтаех да стана капитан на кораб. Това желание се промени след 12-13–тата ми година. Но може би аз си изпълних мечтата, управлявайки днес кораба, наречен „На Тъмно”.
•  Имаш ли мечта, която все още не си сбъднал?
• При мен въпросът с мечтите стои по малко по-различен начин. Вместо да мечтая, си поставям цели. Може би звучи прекалено прагматично и рационално, но това е моят начин – наумя ли си нещо, пълен напред – докато го реализирам. Иначе имам много идеи, които чакат ред!