Основан през 2001, сайтът SuicideGirls е пионер сред еротиката, създавана от жени със своите повече от половин милион снимки на близо 3 хил. от най-изумителните алтернативни момичета на планетата. За малко повече от десетилетие брандът еволюира от малък уебсайт, базиран в Портланд, Орегон, до компания, която прави турнета, снима филми и продава дрехи, книги и DVD-та. Преди време SuicideGirls публикува четвъртия си фотоалбум, наречен Geekology. Това е и поводът да разговаряме с основателката на компанията Миси Суисайд (истинско име – Селена Мууни), за изверенията на женската красота, секса и политиката и “пънк версията на Playboy”, както е наричан сайта SuicideGirls.
През 2011 г., когато разговаряхме за пръв път ти отговори лично. Днес, три години по-късно, се свързвам с теб през прес агента ти. Как да разбирам това? Определено растем и се развиваме. Доста неща се случват напоследък.
Как беше създаден сайта SuicideGirls? Всичко започна през лятото на 2001 г. в Портланд, Орегон. Създадох сайта, защото исках да покажа приятелките си, които намирах за най-прекрасните момичета на света. Създадохме нещо като общност около сайта. Това беше доста преди появата на Facebook, Friendster, Twitter, Myspace или Tumblr.
Как ти хрумна името SuicideGirls?Тъкмо бях прочела романа “Оцелелият” на Чък Паланюк, в който се говореше за т. нар. самоубийствени момичета и реших, че това е подходящо събирателно име за онзи тип момичета, които се самоубиват социално, като живеят така, както намерят за добре, а не както останалите смятат, че трябва да живеят. Днес никой не се асоциира с жанра музика, който слуша. Мина времето на Джон Хюз (американски режисьор, известен с филмите си за тийнейджъри -б. а.) и 80-те, когато хората казваха – “Аз съм пънкар!” или “Аз съм рокаджия!” или “Аз съм готик!” Повечето хора, които познавам слушат всякаква музика – от Кени Роджърс, през хаус, до Фатбой Слим. Така че ние се специализирахме в готик, пънк и инди момичета, които най-общо казано живеят извън нормите.
Не се ли страхуваше, че думата самоубийство в заглавието ще отблъсне хората от сайта? Мисля, че няма нищо злокобно в сайта ни.
Започвате скромно, но днес SuicideGirls е медийна империя, която прави турнета, продава дрехи и книги, продуцира филми, а неотдавна дори пусна мобилна апликация за запознанства, наречена Let’s Date. Очакваше ли нещата да се развият по този начин? Не, въобще не очаквах това. Когато започнах да правя сайта SuicideGirls, мислех, че той ще е популярен най-вече сред приятелите ми и веротно в определени среди в Портланд и може би в Сиатъл. Бързо разбрах, че идеята има много повече потенциал и много хора по света се асоциират с нея.
Може ли момиче да стане модел на SuicideGirls, ако няма татуировки или пиърсинги? Няма формула според която нашите модели трябва да имат X броя татуировки, умножени по Y броя пиърсинги, разделени на Z броя цветна коса. Да бъдеш модел на SuicideGirls означава да бъдеш себе си и да покажеш, че красотата има най-различни измерение. Имаме модели, които са татуирани, както и такива, които не са.
Какъв е профилът на посетителите на сайта? Възрастта им е между 18 и 28 години, като 53% от тях са жени.
Интересно е, че по-голяма част от посетителите ви са жени. Повечето хора вероятно смятат, че SuicideGirls е сайт, насочен към мъжката аудитория… Това една от многото заблуди, свързани с това, което правим.
В едно интервю казваш, че си се вдъхновила от американската фотографка Бъни Йегър и нейните снимки на Бети Пейдж, за да започнеш SuicideGirls. Какво във фотографиите на Бъни те вдъхнови? Има нещо адски привлекателно в жените, които се чувстват секси и уверени в снимките, направени от жени фотографи. Това са независими жени, които не се стараят да удовлетворят мъжките фантазии. В снимките на Бети Пейдж, заснети от Бъни има една особена радост от живота. Исках да пресъздвам същото чувство, когато започнах да снимах приятелките си за SuicideGirls.
Виждаш ли това, което правиш като нещо феминистко? Феминизмът е дума, която има различни значения за различните хора. Да, определено виждам SuicideGirls като феминистки сайт, според моето лично разбиране на тази дума. Смятам, че това жените да се чувстват удобно в телата си, е важна предпоставка за това те да бъдат възприемани като равни с мъжете. Така че, да – посланието ни определено е феминистко.
Наричат SuicideGirls “пънк версията на Playboy”. Съгласна ли си с това определение? Приемам това като комплимент. Playboy обръща внимание на красивите жени повече от 60 години. И макар да не съм съгласна с тяхната дефиниция за женска красота, смятам, че винаги са подхождали с уважение към жените. Мисля, че доста добре разбират секса.
Каква е най-голямата заблуда по отношение на моделите в сайта Suicide Girls? Хората все още имат предразсъдъци спрямо хората с пиърсинги и татуировки. Но някои от нашите модели са лекари и адвокати, които имат кариери или са майки.
През 2005 администрацията на Джордж Буш започна война срещу порнографията и бяхте принудени да свалите доста снимки от сайта. Смяташ ли, че в момента Америка живее в по-либерални времена? Атмосферата днес определено е по-либерална, отколкото по времето на Буш. Откакто Обама е президент, политиците ни изглежда са заети с това да мислят за по-важни неща, като здравеопазването например. ObamaCare може да не е най-добрата здравна система на света, но поне е нещо, което се прави за хората, нещо по-важно от това да водиш война със сайтове като SuicideGirls. Разбира се, никой не знае какво ще стане на следващите избори и дали няма да се върнем отново в ерата на Буш. (смее се)
Преди няколко месеца излезе четвъртия фотоалбум на SuicideGirls, наречен Geekology. Каква е идеята му? В него се фокусираме върху модели, които изглеждат като гийкове. Доста от нашите момичета прекарват времето си в игра на World of Warcraft, или са обсебени от Star Trek и Star Wars.
Ти самата гийк ли си? Мисля, че да. Винаги съм се интересувала от комикси и инди музика.
SuicideGirls навърши 13 години. Какво виждаш като погледнеш назад? Какво е най-голямото ти постижение до момента? Хммм! (прави дълга пауза) Мисля, че най-голямото ми постижение са всички онези жени, които ми пишеха през годините, за да ми кажат колко много SuicideGirls е повлиял на живота им. Всички онези жени, които съм докоснала и накарала да се чувстват по-добре в телата си и да бъдат по-уверени в себе си.
