Ако си мислите, че татуировките са явление, тръгнало от криминалните типове и моряците и стигнало до обикновените хора и ексцентричните знаменитости, ще трябва да ви шокираме. Историята на това изкуство още помни капките синя кръв, пролети преди век и половина заради модата на татуираните величества.
Рисунките с мастило по кожата станали популярни в знатните среди през 1862 г., когато принцът на Уелс (по-късно крал Едуард VII) посетил Светите Земи. Той се върнал с татуировка на Йерусалмския кръст на рамото си. В следващите години бъдещият крал се сдобил с
още традиционни картинки по своето кралско тяло
Когато синовете му – херцогът на Кларънс и херцогът на Йорк (по-късно крал Джордж V) посетили Япония през 1882 г., Едуард VII инструктирал техния опекун да ги заведе при Хори Чийо, който татуирал и техните ръце. На път за вкъщи херцозите посетили Йерусалим и били татуирани от Франсоа Сауън – същия майстор, който разкрасил и баща им 20 години по-рано.
И както пише Р. Дж. Стивън в статията си Татуирани кралски особи от 1898 г. за някогашното списание Хармсуърт:
„Когато членовете на кралското семейство се запалят по някоя мания, можете да сте сигурни, че останалата част от ексклузивния свят на богатство и сила скоро ще последва същия път и ще анексира особеностите на удоволствията, които са дали настроение на техните герои със синя кръв.“
По примера на херцозите, много заможни британци и морски офицери поискали татуировки от японски майстори. Един на всеки пет дворяни можел да се похвали с мастилена рисунка върху себе си. Не било нещо необичайно за членовете на обществения елит да се събират в гостната или библиотеката след прием и да се разголват,
за да си покажат татуировките един на друг
Модата била не просто приета, но и поощрявана от британската армия. Фелдмаршал Ърл Робъртс, самият той татуиран, наредил всеки офицер в армията да бъде обозначен с полковия си герб. Това трябвало не само да повдигне духа на войската, но и да улесни идентифицирането на жертвите. До 1890 г. прищявката стигнала и до Щатите, а мастилените рисунки кацнали по телата на представители на най-висшите социални прослойки.
Един от най-известните мъже в тези кръгове в Европа – Великият руски княз Алексей Александрович, син на Александър II, бил и
сред най-татуираните величества
Също принц Валдемар Датски. Последният бил избран за български княз от Третото Велико Народно събрание, но се отказал от нашата корона под натиска на руския император. Да добавим и неговата съпруга Мария Орлеанска. А също и крал Оскар Шведски, представители на руската кралска династия Романови и на немската херцогска династия Сакскобургготска, руският цар Николай II, германският император и пруски цар Вилхелм II, югославският крал Александър Караджорджевич…
Някои владетели споделяли едни и същи татуисти. Датският крал Фредерик IX например бил изрисуван от Джордж Бърчет. Бърчет работел и с британския крал Джордж V и с испанския Алфонсо XIII. Нищо чудно, че и Фредерик, и английският му „колега“ имали рисунки на дракони върху телата си. А с Алфонсо ги свързвало и изображението на кръст.
А ако се върнем още по-назад във времето, Йерусалимски кръст е имал дори Ричард Лъвското Сърце (крал на Англия през 1189-1199 г.). Това бил неговият знак за участието му в кръстоносните походи.
Първият крал с татуировка
за когото има сведения, обаче е живял още преди това. Това бил кралят на Англия Харолд II (управлявал през 1022-1066 г.). На гърдите му е пишело Едит и Англия. 10 години Харолд бил женен за Едит Суанеша. По-късно кралят се жени за Елдгит. От гледна точка на нейното име и неговата татуировка, това си е било голямо попадение.
Жените в тези кръгове също били увлечени от мастилената мода. Говори се, че кралица Олга Гръцка и Кралица Виктория са били татуирани на интимно място. Лейди Рандолф Чърчил (майката на Уинстън Чърчил) пък имала нарисувана змия на китката, която прикривала със специално изработена диамантена гривна.
И докато за мъжете татуировките били най-вече белег за семейна принадлежност и спомен за битки и пътешествия, то от женска гледна точка една татуировка била по-скоро въпрос на красива (и вечна) инвестиция. На цената на една добра рокля, но не чак толкова скъпа, колкото стрували луксозните бижута.
