Георги от Силистра се научава да чете за една седмица, когато е на 7 години.
Година по-късно има зад гърба си около 14 хил. изчетени страници. След 13-тата си година той ежедневно се „отчита” с около 140 страници, а днес за същото време 19-годишният вече младеж задължително минава по една средно дебела книга, без значение дали тя е на български или английски. Освен тези езици говори френски, владее и латински.
Правилно би било да предположите, че Георги учи по специална, или по-скоро по различна програма. Тя стимулира интересите и развива способностите, които момчето е проявило в детска възраст – а именно любов към литературата, историята и езиците. Той не е възпитаник на някое скъпарско частно училище.
Всъщност Георги изобщо не ходи на училище!
В живота си никога не е чувал школски звънец, не е имал бележник, не е закъснявал за час, не е правил контролни и не е треперил, че ще го изпита най-страшния преподавател в училището. Георги Порумбачанов учи и то доста усърдно, но вкъщи, заедно с родителите си.
Той е от екзотичната за момента в страната ни порода на т. нар. хоумскулъри или домашни ученици. Този вид образование е популярен в САЩ, където около 2 млн. деца годишно се обучават по подобен начин. Приет и в някои европейски държави като Великобритания, но у нас все още е вид екзотика, приемана с недоверие, скептицизъм и изумление от повечето родни учители, управници и родители.
Няма точна статистика колко са семействата у насq избрали подобна алтернатива на традиционното образование, но според Петър Порумбачанов, председател на Асоциацията за домашно образование, към момента броят им по неофициални данни е между 250-350.
Петър и съпругата му Живка са едни от основоположниците на хоумскулинга в България. Захващат се с домашно образование преди 12 години, когато най-големият им син Георги е на 7 г. Тогава младата двойка планира да емигрира и така успява да се изплъзне на закона, според който училищното образование в България е задължително до навършване на 16-годишна възраст. В крайна сметка Порумбачанови остават в страната и се започват сами да обучават детето си.
Тогава реакциите на хората около тях са предимно негативни.
„Родителите ни бяха категорично против: „Ще провалите живота на детето… то няма да усети вълнението от първия звънец.” Такива клиширани коментари имаше”, спомня си Петър и признава, че в началото дори и за жена му идеята да обучават сами детето си вкъщи звучала стряскащо.
Двамата започнали да проучват сериозно темата, да четат и да си задават въпроси – за системата на традиционното образование у нас, за механизма, по който то функционира, ценностите, които изгражда у децата, възпитанието, което те получават там, средата и социализацията…
„Правехме паралели със стената на Пинк Флойд и как задължително децата влизат различни и излизат еднакво сиви – гласоподаватели, произведени от системата за нещо си. И всичките тези интелектуални разговори в крайна сметка изкристализираха в идеята да направим и ние домашно обучение на децата си”, разказва Петър, който днес е баща на общо 3 момчета и 1 момиче.
Преди 12 години той и Живка успяват да се свържат само с още едно друго семейство, което се е насочило към хоумскулинга. Млади варненци, които впоследствие имигрират в Америка. От тях Порумбачанови наследяват много книги и литература по въпроса и така малко преди да тръгне в първи клас, синът им Георги вече е хоумскулър. Страхът и притесненията на Живка, че не са направили правилния избор, бързо са неутрализирани от невероятните резултати, които постига синът й с четенето.
„Изумлението на жена ми беше невероятно, защото даденостите около Георги бяха причините, които натежаха везните на съмнението в полза на домашното образование. Естествено, това не се повтори с другите деца, защото просто индивидуалността на Георги е такава. Той беше първото дете и когато видиш нещо такова с първия, си изумен”, усмихва се Петър.
Според него за отличните постижения на Георги страшно важна се е оказала средата, която семейството му е създало за хоумскулинга.
Първата стъпка била да изхърлят телевизора.
Така вече близо 12 години в дома на Порумбачанови не се гледа телевизия, но се чете много.
„Всичките книги бяха нахвърляни навсякъде из къщата, което се оказа страхотна провокация за интереса на детето да чете книги. След като се научи да чете, просто трябва да осигуряваш ресурса, а в днешно време един и-бук решава проблема”, разказва силистренецът и се насочва към следващият важен фактор за домашното обучение – лесният достъп до информация: „Това е друга причина, която ни даде кураж, че ще се справим с предизвикателството.
Интернетът в домашното образование е най-важният ресурс. Нямаме телевизор, но имаме интернет и компютри във всяка стая. Всичко, което е свързано с познанието ни за света, идва през мрежата. Преди 150 г., когато държавата е централизирала образованието в Русия, не са имали такива възможности, каквито имаме ние сега за достъп до информация.
Идеята, че много хора от общността ще се съберат и ще набутат децата в една класна стая с цел да спестят ресурс е логична. Разбирам смисъла от това много хора да съберат финансовия ресурс, за да купят по-малко помагала, които да вършат работа за повече деца. Действително това е работило. Но в днешно време на цената на една интернет такса можеш да получиш много повече информация, отколкото да изхарчиш една камара за книги и литератера, ситуацията е различна…”
След опита с Георги, Порумбачанови са убедени, че това е правилният вариант за обучението на децата им. „Хватката” в хоумскулинга е да откриеш какви са интересите на детето и да не изпускаш момента, за да го стимулираш с подходящия ресурс. Именно индивидуалният подход към ученика и неговите специфични нужди липсва в традиционното държавно училище, твърдят привържениците на хоумскулинга.
„При обратната ситуация едно дете, което е силно по математика, ще се отличава в часа по математика и в часа по литература, защото в часа по литература ще му е скучно, понеже нищо не разбира, а в часа по математика ще му е още по-скучно, защото знае много повече от останалите. Така всяко дете с индивидуален талант трябва да върви със средното развитие и ниво, което системата налага. То трябва да влезе в калъпа, за да върви с крачката на другия или да положи максимум усилия, за да достигне средното ниво.
Докато индивидуалният подход в домашното образование ни позволява да стимулираме Георги, който обича литературата и историята. Сега той е с университетските материали по тези дисциплини, т.е. много по-напред от връстниците си и съответно с тях по всички точни науки”, мотивира решението си да предпочете домашното обучение Петър Порумбачанов и се сеща за конкретен пример.
Негов познат, емигрирал в Америка, му разказал историята на един от най-добрите американски програмисти, който израснал във ферма в Тексас и учил вкъщи. Единственото, което направил баща му, било да му купи най-новия за времето си компютър и да остави детето да се развива в избраната от него посока. Бащата (фермер) продължил да модернизира техниката в дома си, докато в един момент изпратил сина си в Масачузетския технологичен университет, където той можел да се възползва от ресурсите и лабораторията. До края на следването си американецът така и не посетил нито една лекция – той просто знаел много повече от професорите там.
„Интересното е, че бащата цял живот е карал трактор и си е гледал нивите и кравите, а в същото време синът е капацитет в изкуствения интелект и прави разработки в тази област, просто защото родителите му са видели у него потенциал в тази насока”, изтъква поуката от историята Петър.
Въпреки, че е сред най-яростните защитници на този тип обучение у нас, силистренецът е категоричен, че хоумскулингът не е за всеки.
„Не искам хора, които смятат себе си за неподготвени, да провалят децата си. По-добре да вземат минимума, ако не се чувстват сигурни и ако не разбират. Става дума за философско осъзнаване на факта, че ще обучаваш децата си. Т.е. трябва да съм абсолютно сигурен, че онова, което правя е правилно”, коментира Петър Порумбачанов, който по образование е историк, но от години се занимава с бизнес.
Професионалната му реализация позволява да отделя време за уроци на открито. За разлика от връстниците им, за тримата му синове 15-ти септември никога не е бил важна дата, а в ежедневието им никога не са съществували 45-минутни часове, голямо междучасие и лятна ваканция. Те учат постоянно и по всякакъв начин.
„Домашното образование не се изразява в това да пренесем класната стая в хола. Ако правим това, значи нищо не правим. Идеята е да използваме всичко около нас с цел да образоваме децата си.
Един от проблемите, които видяхме в системата, е разделянето на времето на такова за учене и на друго за почивка. Не може един звънец да отсече, че за 45 мин. ще научим например управлението на Иван Асен Втори. Докато на нас нищо не ни пречи да врътнем ключа на автомобила и да решим, че ще си направим урока по история във Велико Търново или някъде другаде в България, когато всички други трябва да са в нормиран час в класна стая.
Много по-интересно и впечатляващо е да разгледаме чертежа на Колю Фичето на моста на Бяла, докато стоим на него, отколкото ако го разглеждаме в интернет. Много стимулиращо и зареждащо е, защото постоянно виждаме и научаваме”, твърдят родителите на Георги и допълват, че в последната им учебна програма са заложени посещения на заводи за производство на бутилки, пакетиране на кафе, правене на шоколад, които показват нагледно как се случват тези процеси и провокират любопиството на синовете си.
Разбира се, не всеки български родител може да си позволи такива раздвижени изнесени часове, но всеки би могъл да се вмести в ресурсите и знанията, с които разполага, категорични са привържениците на хоумскулинга. Най-лошият вариант според тях е да оставиш децата си по течението, защото когато дълги години един малчуган расте пред телевизора, докато друг израства с книгите, пропастта в интелектуалното развитие на двамата се увеличава с всеки изминал ден. Така преди години връстниците на Георги редовно го питали коя е любимата му фолкпевица, а той им отговарял с въпроса: „А коя е последната книга, която прочете?”.
„В държавното образование обикновено не най-умният, а най-силният диктува условията на играта, и когато си в такава среда трябва да бъдеш лицемер, за да те приемат връстниците ти. Ще бъдеш аутсайдера в групата, защото не си като всички останали – не пушиш цигари или не следваш последната мода в музиката. В домашното образование децата стават много по-социални и израстват в естествена среда, контактувайки с хора на различна възраст.
В момента, в който един родител възпита у детето си любов към книгите с личния си пример, всичко става страшно лесно. На практика децата учат сами и напредват много бързо. От нас се изисква да хвърляме съчки в разгорелия се пламък на познанието, защото те са жадни за знания и когато им даваме бекграунда, децата се чувстват сигурни да продължават напред”, обобщава опита си в домашното образование Петър Порумбачанов.
Какви са основните минуси на домашното образование в България, как се подготвят родните хоумскулъри и какво е бъдещето им четете в продължението на материала.
Още по темата може да намерите в интервюто, което председателят на Асоциацията за домашно образование Петър Порумбачанов даде във връзка с празника 24 май специално за Lifebites.bg.
* Материалът “Учение без училище” е публикуван за първи път в съкратен вариант във вестник “168 часа”. Препубликуваме го в пълния му вид, тъй като смятаме, че образованието на децата ни е една от най-важните теми в съвременното българско общество.
