В първата част на този текст ви запознахме с една от малкото българки на раби пистата – Екатерина Стратиева. Преди броени месеци тя стана Европейски рали шампион при жените за 2014 г. и сега се готви за новите предизвикателства в кариерата си. Тук ще прочетете споделеното от нея за прякора на отбора Русата и Къдравата, за творчеството в живота и спорта и вътрешната мотивация при трудно състезание.
Баща ти е имал страст към състезанията, но не я е развил. Теб какво те провокира да започнеш?
Навремето той е искал, но не е било толкова лесно – само “богопомазани” са имали възможност да влезнат в отбор и да им се случват нещата. Но това не е попречило нашите да бъдат запалени фенове, да ходим по състезания, с каквото може да помагаме на състезатели, примерно на Бончо Дунев и Стоян Апостолов.
Преживяването да стоя по боксовете на толкова ралита, да гледам как стават нещата – това ме е запалило вътрешно. Дъщерята на Стоян Апостолов се състезаваше и помня, че исках да бъда като нея. След време видях едни французойки на рали Златни пясъци с шарена кола, нарисувана на едни шапки. Помня как дърпах майка ми за дрехата, че искам и аз като тях. И така се случи.
Всъщност сега имаш шарена кола по твой дизайн…
Имам дори по-шарена от тяхната, да. По нея почти на всяко състезание има нещо различно. Когато започнахме да работим с Кармен (навигаторката Кармен Поенару), идеята ми беше да измисля нещо наше, което хората веднага да асоциират с нас. На първия ни старт, във Франция, се роди идеята за името на екипа ни – Русата и Къдравата. Кармен за първи път излизаше от Румъния, а аз за първи път бях сама, без семейството ми, беше голямо изпитание.
Нямахме никакъв опит заедно
за първи път трябваше да слушам инструкциите на английски, карахме през нощта, валеше постоянно сняг, замръзваше… Тогава си казах: “Боже, Катя, къде си тръгнала? Тази лъжица не е за твоята уста”.
Но явно с нещо впечатлявахме хората – постоянство, резултати – и другите започнаха да ни разпознават като Русата и Къдравата.
Тогава реших да карам с Кармен, да опитаме да създадем отбор и направих слогана The Blond and the Curly (Русата и Къдравата) и двата черепа – един рус със плитки (дългата коса на Катя винаги е на плитки, заради каската), а другия – с тъмни къдрици. Оттогава нашата кола е в този комикс-вариант, а преди това е била като зебра и леопард.
В годината на Тигъра я нашарих с тигрова шарка, която се оказа, че е леопардова и оттам дойде името на колата – Леопарди. Аз винаги си говоря с нея, особено сутрин преди състезание. Отнасям се към нея като към човек, защото знам, че тя си има свой характер. Виждала съм колеги да блъскат и ритат колата. Не мисля, че колите са виновни за нещо – всичко е отборна работа и подготовка.
Пилотът не е най-важният в нашия спорт
Важно е как техниците ще подготвят колата, как навигаторът ще сервира информацията, и накрая пилотът представя целия продукт. Всичко е свързано, като пъзел, не може без нито един от тези елементи.
Говориш за външните фактори за победа, а кой е най-важният вътрешен фактор?
Мотивацията, хъсът и желанието за борба и успех. Когато го правиш с желание, защото ти го искаш, а не защото някой ти е казал да се бориш и да победиш – тогава правиш какво ли не.
Аз съм карала с бъбречни кризи и с други проблеми, чупила съм колата, оставала съм без хидравлика по много тежки трасета – с тесен път, неравности и затворени завои, като съм карала
70 състезателни километра без хидравлика
а това е ужасно трудно. Накрая ръцете ми бяха станали като на Арнолд Шварценегер. Но се преборих, заинатих се и реших, че няма да вдигна ръце и да кажа: “Дотук съм!” Това е вътрешното желание за борба.
Ти цяла година или месеци си се готвил за този ден. Ако наистина го искаш, няма да усещаш болката в тоя момент. Ще се мобилизираш и ще дадеш всичко от себе си, а след това може да легнеш и да “умреш”.
Ти си творческа натура, учила си графичен дизайн в НХА и си работила това. Как проявяваш творчество в планираната обстановка на ралито, освен върху колата?
В ралито донякъде е творчество. Преди рисувах по платното с маслени бои, сега рисувам по асфалта с гумите. Важно е да имаш плавна и чиста линия, всяко движение трябва да е преценено и до минимум да са сведени излишните такива.
А къде е творчеството в живота ти? Знам, че готвиш импровизирано, без рецепта….
Постоянно трябва да има творчество и ми прави впечатление всичко, свързано с дизайн и цветове. Например, черно с черно не си отива. Има различни нюанси черно, и когато ми прещрака, мога да не облека тези черни чорапи с този черен панталон, защото цветовете им не пасват.
Когато седна да закусвам, искам точно определена чинийка с определена салфетка и чашки. Дори когато сипвам някаква храна в чиниите, искам да я аранжирам някак. Много ценя тези неща, не понасям да ми сипят просто нещо и да ми дадат да ям. Това не значи, че трябва да има непременно дизайнерски прибори. Понякога си сипвам да
пия вода от буркан
или супата в тенекиена кутийка – много ми е вкусно и ме връща в детството.
И в кухнята залагам на творчеството и експеримента. Обичам да готвя, само със сладкишите съм малко скарана.
Също много ми допада да променям темата на интериора у дома. Ако мога постоянно ще сменям пердета или ще пребоядисвам стените – това ме успокоява. Но е важно да го усетя отвътре.
От известно време искам да направя изложба, на която да покажа това, което съм видяла в автомобилния спорт през очите на един художник. Отлагам го, но сега имам идея и се надявам да ми дойде музата и да мога през март-април да покажа вече готовите творби.
От критика или от комплименти се влияеш повече?
От комплиментите се притеснявам, търся критика – чрез нея откривам къде са ми слабите места. Човек може да се подобри, ако се вслуша в критиката, но в истинската критика. Има много случаи, когато хората просто злорадстват или нарочно се опитват да те объркат, дори и с хвалби, които са просто тактика, за да те изкарат от правия път.
С времето се научих да ги разпознавам. В началото бях много податлива, слушах всеки какво казва, какво е направил в такава ситуация, много ми влияеше това на психиката. Но в момента нито гледам, нито чета, нито слушам такива неща. Имам си мой път и се опитвам да се изолирам от врагове и зли езици.
Чие мнение или одобрение е най-важно за теб?
Това е относително. Важно е да осъзнаеш, че трябва
да станеш по-добър в нещо заради себе си
Определено ме интересува мнението на доказали се хора, които са оставили следа зад себе си.
Спортсменско отношение или победа?
Принципно победата, но има моменти, в които е важно да си спортсмен. Нашият спорт е доста рисков – има ситуации, в които човешкият живот е по-важен от това да вземеш медала и да си първи.
Първа част на разговора с Екатерина Стратиева четете ТУК.
