Живеем във време на усилена комуникация и свободен достъп до редица чужди мисли. Колкото повече информация имаме, толкова повече се влияем от нея. На практика се отъждествяваме с чуждите идеи и разпознаваме своите мисли в тях. Приемаме чуждото мнение, било то и ако само цитираме Гугъл. Основната част от нашите мисли са повлияни от чуждите идеи.
Съвременните физици твърдят, че мислите и явленията са свободната игра на пространството. Болшинството от нас вярваме, че мислите са наша собственост и се отъждествяваме напълно с тях.
Има известна доза романтизъм в разбирането за това да имаме собствено мнение, свободно от чуждото влияние. От ранно детство разбиранията ни се формира от отношението и корекциите на нашите родители. Израствайки и формирайки собствено мнение детето минава през следните етапи: първоначално то е обект на външна корекция (някой му казва какво да прави), след това повтаря на глас родителските мисли, докато накрая оформи своите собствени. Съвсем естествено
чуждото мнение става трайна част от детето и разбирането му за света
Пораствайки, детето се социализира и започва да имитира средата около себе си (това е основен човешки феномен, наречен социално заучаване). Имитираме света като се настройваме към него и промените настъпващи в заобикалящата ни среда. Това е част от нашето устройство.
Неврологът Джакомо Ризолати открива огледалните неврони. Тези мозъчни клетки се активизират, когато правиш нещо или гледаш как някой друг прави същото нещо. От това следва фактът, че те ни позволяват да имитираме чувство или състояние, начин на мислене.
Да се учим от другите е основна част от нашата природа. Будистите смятат, че нещата и явленията съществуват единствено чрез своята взаимозависимост и са напълно лишени от някаква отделна трайна собствена “природа”.
Ние сме зависими от хората
и тяхното мнение за заобикалящите ни събития и тази зависимост, често пъти е несъзнателна. Всички сме част колективното несъзнавано според големият психолог Карл Юнг. Колективното несъзнавано е складът, съдържащ опита на човечеството, нещо като вид знание, което ни е вродено. То повлиява всичките ни преживявания, действия и мисли.
Информацията, която се движи в пространството се върти и повтаря (като пример – лесно забелязваме как приятелите ни във Фейсбук публикуват една и съща информация). Харесваме дреха или аксесоар и в последствие разбираме… че са особено модни и предпочитани. Т.е. действаме като много други хора и подсъзнателно правим избор, който по-голямата част от обществото ни също е направила.
Ходим на фитнес, храним се здравословно, слушаме песни,
защото са популярни
Ние сме част от колективния информационен поток, дори и да нямаме телевизор и да живеем на село. Ние сме част от мнението на другите за света и неговия смисъл. В никакъв случай не сме лишени от индивидуалност, имаме свобода да не сме конформисти, но сме част от цялото.
Можем да сме ексцентрици, интелектуалци, да изповядваме по-непопулярни разбирания, но те винаги ще бъдат повлияни от чуждото мнение. Колкото и да повтаряме, че не ни пука от хорското мнение и да се стремим да вярваме в тези свои думи, истината е, че всеки от нас се влияе и то активно от заобикалящата го среда.
Положителното е, че имаме свободата да преработим по свой уникален начин чуждо мнение, да го превърнем в лично разбиране, което да влияе ползотворно на самочувствието и личността ни.
