Преди 120 години българинът Данил Руевски пътува до Хавайските острови.
Той е сред сънародниците ни, които четвърт век след Освобождението на България тръгват да кръстосват света и стигат до далечни земи като Япония, Южна Арабия и Източна Африка.
Данил Руевски остава на Хаваите две години, които нарича най-щастливите в живота си.
Уникалната история и впечатленията си от това райско място нашенецът споделя в пътеписите “Сандвически или Хавайски острови” (1902), включени в антологията “Българинът по света в началото на ХХ век” (чийто съставител е Румяна Пенчева от Националния литературен музей).
Ето какво пише в спомените си пътешественикът:
“Хавай е страна ленива, мека, разкошна, сластолюбна. Туземецът няма никакво определено намерение, никакви високи и здрави разсъждения. Той живее за да яде, и да се наслаждава, и когато му скимне – търкулне се и умре… Всичката тежка работа хавайците оставят на китайците, а умствената на белите. Техният живот, отначало до край, е просто един “гуляй”. Лулу (пир), вечеринки, яздения, посрещане на параходи, къпане на месечина в океана, бръщолевения под дъбравите и излежаване и пушене в градините – такъв е животът на хаваеца.
Климатът е съвършенство, като че ли изрично поръчан за удоволствие… Хавайците лъжат до безобразие, даже когато истината би им помогнала. Но те са най-дружелюбните хора на света. Имуществото на едного е имущество на всекиго, който се нуждае от него. Ако един странник се е сприятелил с едного, то всички други в цялото село му стават приятели и го обикват. Мъжете му дават риба, плодове, цветя и “пой”, а жените – всичко, каквото имат, и то с такава свобода, каквато я няма никъде другаде…”
