Владко Мурдаров е професор в Института за български език към БАН, но освен това се занимава и с много други неща, чрез които успява да популяризира, развива и съхранява книжовния български език.
Проф. Мурдаров се е доказал
както в България, така и в чужбина като учен, преподавател, автор на книги и сборници, лектор, преводач и ревностен защитник на българския език. Печелил е много грамоти и отличия за своите научни постижения и заслуги за развитието на родния ни език. Освен научната си работа, той води лекции на студенти в Софийския университет и НАТФИЗ Кръстьо Сарафов.
С проф. Владко Мурдаров си говорихме за уникалността на българския език, чуждиците, които навлизат в него, най-масовите грешки, които допускаме при писане и говорене, за неграмотността и разбирането на текстовете… Вижте какво каза той в интервюто си за Lifebites.bg.
В коя част на България се говори най-правилно българският език, проф. Мурдаров?
Няма район в България, за който да кажем, че в него се говори най-правилно. Навсякъде има хора, които говорят добре, но има и хора, които допускат много грешки. По-интересното е, че общо в Източна България говорят значително по-меко, а в Западна – по-твърдо. А нито едното, нито другото може да се определи като книжовен изговор. Затова се препоръчва да се стремим да говорим книжовно, като забравим и мекостта, и твърдостта, но това не се удава на много българи.
А къде се говори най-неразбираемият български (ако не си от там)?
Има говори, особено в Родопите, които са доста трудни за разбиране, но хората там вече се стремят да говорят в една или друга степен книжовно, така че не може да се твърди, че предлагат напълно неразбираем език.
Колко диалекта можем да преброим на територията на страната ни?
Диалектите в България са наистина много, но общо може да се каже, че в чист вид те вече не съществуват. Диалектолозите, които проучват българските говори, търсят възрастни хора като информатори, но и те вече са заразени от книжовния език – нали гледат телевизия и слушат радио. Заради това и от тях вече не може да се чуе оригиналният диалект с всичките му особености.
Кои са най-новите думи, влезли в българския речник?
Интересното е, че
много рядко се появяват нови оригинални български думи
тоест такива, които са изградени според законите на българското словообразуване. Днес речникът се попълва основно с чужди думи, които са свързани с новите реалности, с новите явления, които настъпват. Важното е, че когато навлязат чуждите думи при нас, ние бързо ги нагаждаме към системата на българския език, за да можем да ги употребяваме наред с онези думи, които вече се използват.
Как да разберем кои от думите с чужд корен и звучене е правилно да използваме и кои не?
Моите колеги издадоха два речника с новите думи в българския език, в които преобладават тъкмо заемките, които вече сме включили в речта си. Там е посочено какво е точно значението им, как трябва да се изговарят. Особено важно да се знае къде е мястото на ударението. Там е посочено също как например да се образуват при имената формите за множествено число, а при глаголите каква е наставката, с която са били нагодени към българския език.
В Официалния правописен речник на българския език, който беше издаден през 2012 година, също може да се направи справка по въпросите, които ни интересуват. Трябва да се внимава обаче, защото понякога чуждите думи, които навлизат, претърпяват промяна в значението си у нас и ако ги употребим със значението им в чуждия език, може да останем неразбрани.
Защо хората предпочитат да използват чуждици, вместо български думи, когато има такива?
Всичко е въпрос на мода. Мнозина предпочитат чуждите думи, за да покажат, че владеят чужди езици. Други ги включват в речта си, за
да демонстрират своята интелигентност
Няма да можем да ограничим навлизането на чуждите думи в езика ни, важното е обаче да знаем какво означават, за да не ставаме смешни, когато ги употребяваме неправилно.
Кой е най-често срещаният проблем с граматиката на нашия език? Какво най-често бъркат хората?
Грешките са много. Греши се при глаголите, които в първо лице множествено число сегашно време трябва да се изговарят с М, а не с МЕ. Греши се при употребата на учтивите форми, защото се съобразяваме с пола на лицето, към което се обръщаме, и забравяме, че просто трябва да се използват формите за второ лице множествено число на глаголите. Греши се с употребата на бройните форми на съществителните имена, които бележат лица, защото в този случай те трябва да се употребяват в множествено число. Има още много масови грешки, защото никой не се замисля по какъв начин говори и пише и така впечатлението за незнание все повече се усилва.
България е на едно от първите места по неграмотност в света. На какво се дължи това и как можем да се справим с този проблем?
Става въпрос не за неграмотност изобщо. Оказва се, че хората, които могат да четат и пишат обаче не са в състояние да покажат, че са разбрали онова, което са прочели, и заради това и не могат да го преразкажат и изтълкуват.
Спасението в този случай е само в четенето
Колкото повече човек чете, толкова по-добре може да вникне в съдържанието на прочетеното. Така че не трябва да се очаква, че училището ще реши въпроса. Всеки сам за себе си трябва да разбере какво трябва да прави, за да не оставя впечатлението, че не е достатъчно грамотен.
Какво е уникалното на нашия език в сравнение с останалите?
Всеки език е уникален. Нашата уникалност се състои в невероятно богатата глаголна система, в членуването на имената, в опростяването на правилата за използване на имената с предлозите, в начина, по който степенуваме прилагателните, по който сме се освободили от някои стари форми, срещани например в другите славянски езици. Има и други особености, които очертават нашата уникалност. Аз твърдя, че уникалната българска граматика е достатъчно жилава и няма да допусне езикът ни, макар и малък, да изчезне. Но просто трябва да я познаваме добре и да я прилагаме в речта си.
Вижте още: Най-честите правописни грешки в българския език
