Той се промъква като призрак в нощта, разбива вратите на вилите и изяжда или отмъква всяка храна, до която се докопа. Подменя мръсните си дрипи с чистите дрехи на “домакините” си и спи в леглата им. Не обръща внимание на парите в брой, но задига въжета, брадви, фенерчета и други вещи, необходими за оцеляването му в гората. Непознатият обирджия тероризира вилната зона по поречието на река Стилагуамиш, на 120 км североизточно от Сиатъл, Вашингтон повече от десетилетие до залавянето му през 1998 г. Това е историята на българина Минчо Дончев – бивш убиец и сървайвър от истинския живот, който прекарва повече от десетилетие в американската пустош, спечелвайки си прозвището Планинския човек. След залавянето на Дончев полицията ще установи, че българинът е отговорен за рекордните 71 обира на общо 64 вили.
Минчо Василев Дончев е роден през 1930 г. в с. Славянин, Старозагорска област. Когато е на 24 години Дончев, който по онова време работи като милиционер, е осъден на 5 години за опит за убийство на бащата на съпругата си. През 1966 г., Дончев започва работа като овчар, но хваща свой съселянин да краде от животните му и го убива хладнокръвно. Дончев е осъден на 20 години затвор, но през 1970 г. успява да избяга в Гърция. Попада в емиграционния лагер Лаврион и оттам заминава за Западна Европа.
През 1982 г. Минчо Дончев емигрир напълно законно в САЩ и заживява с по-млада от него американка. Първият му сблъсък със закона не закъснява. През 1985 г. Дончев е арестуван в окръг Кинг, Вашингтон по обвинения, че се е опитал да взриви дома на американската си любовница. 55-годишният тогава Дончев за пореден път избягва от закона и потъва вдън земя.
Малко по-късно обитателите на вилната зона по брега на река Стилагуамиш, на 120 км североизточно от Сиатъл, Вашингтон започват да се оплакват, че някой влиза с взлом във вилите им. В самото начало полицията не е сигурна дали набезите са извършени от човек или диво животно, защото от вилите липсва единствено храна. През февруари, 1991 г. полицията открива отпечатъци в една от разбитите вили и открива, че те принадлежат на Минчо Дончев. Полицаите показват негови снимки на обитателите на вилната зона, но никой не си спомня да е виждал българина. Личността на неизвестния обирджия еобвита в мистерия и местните започват да го наричат със страхопочитание Планинския човек. Според легендите, които се раждат, Планинския човек взима само това, от което има нужда. Той не се интересува от пари и предпочита консерви, замразена храна и безалкохолни напитки. По време на един от “гастролите” си Минчев хапва сладолед, друг път изпива половин бутилка бира.
“Всеки път, когато нахлуваше във вилата ни, Планинския човек омиташе кухненските шкафове и хладилника до трошичка”, спомня си Боб Гарднър, чиято вила е обирана от Дончев три пъти в периода 1996-1998 г.
С течение на времето обитателите на вилната зона научават провичките на Планинския човек и разбират, че ако оставят хладилниците си празни рискуват да го ядосат и да открият вилите си опустошени. При един от набезите си Дончев е толкова ядосан от липсата на храна във вилата, че решава да накаже собственика като използва чаршафите му вместо тоалетна хартия.
В следващите години жителите на вилната зона пропищяват от набезите на Дончев и постоянно се оплакват в полицията, но властите не обръщат особено внимание, тъй като смятат случаите за маловажни. Тогава местните решават да вземат нещата в свои ръце и да тръгнат на лов за Планинския човек. Инициативата е подета от Фил Вининг, един от пострадалите виладжии. Вининг се свързва с Джоел Хардин – специалист по проследяване и залавяне на хора и бивш рейнджър, който работи в продължение на 25 години на американско-канадската граница и през ноември 1997 г. той тръгва по следите на Планинския човек.
Първото, което Хардин прави е да отбележи върху карта на местността всички набези, за да стесни периметъра на търсене. Хардин също така собственоръчно изучава горите за следи, които могат да му дадат информация за начина, по който се придвижва Планинския човек. Но Дончев, както ще установят разследващите след залавянето му, е интелигентен и с инстинкти на диво животно и често сменя маршрутите си така, че да не оставя следи след себе си.
Хардин прекарва повече от сто часа, работейки по случая и успява да очертае периметъра, в който се придвижва Дончев. След това бившият рейнджър инсталира три компактни инфрачервени сензори за движение, с размерите на 50 центова монета, използвани от американските рейнджъри за проследяването на едър дивеч.
На 1 март 1998 г., в 5,50 следобяд Хардин получава сигнал, че един от трите сензора е задействан. Останалите две устройства се задействат в следващите десет минути. Хардин е убеден, че това може да е само Планинския човек. Той се обажда на шерифа на областта Снохомиш Джон Тейлър и на другия ден двама полицаи с уреди за нощно виждане и полицейско куче тръгват по следите на Планинския човек.
Полицията се натъква на Дончев случайно. Откриват го насред гората, с тежка раница на гръб, пълна с провизии от поредната разбита вила. При ареста Дончев оказва съпротива. Той е въоръжен с тежка сопа, три ножа и два пистолета. Полицаите насъскват кучето Юкон, което скача върху Дончев и го захапва за гърлото, а след това и за крака. Дончев е повален на земята и арестуван. По-късно срещу него са повдигнати две обвинения – за неправомерно нахлуване в чужда собственост и за незаконно притежание на огнестрелно оръжие. Няколко дни по-късно Дончев е освободен под гаранция от $10 хил. и изпратен на лечение в болницата Harborview Medical Center в Сиатъл.
Джоел Хардин свършва добра работа по залавянето на Планинския човек, но не смята случая за приключен. Няколко дни след залавянето на Дончев бившият рейнджър се връща в гората. Той има повече въпроси, отколкото отговори. Как Дончев е оцелял повече от десетилетие в планината? Какво е правел през цялото това време? Как се е справял с изолацията? Както разбира по-късно Хардин, Дончев е бил толкова откъснат от цивилизацията, че така и не разбира за падането на Желязната завеса.
“Много бих искал да говоря с него лично, за да разбера повече за него. Уникален случай е да намериш някой, който е живял повече от десет години в пустошта”, казва Хардин.
В продължението на историята утре – какво открива полицията в бърлогата на Планинския човек и защо Америка му изплаща обезщетение от повече от $400 хил.?
