Минатала седмица в два поредни материала ви представихме част от нещата, които българинът обича най-много. Любими храни, типични навици, емблематични прояви, които говорят много за народопсихологията на нашенеца.
Днес, в ще ви запознаем с една история, която върви в този дух.
Истинска история, от центъра на София. История за унижението.
За страстта на големия и охранен чиновник да мачка бедния, крехък – тялом и духом – човечец. За желанието да демонстрираме сила над тези, които най-лесно можем да смачкаме, без никакви усилия, като мравки. Вместо да се изправим срещу истинските неправди в ежедневието си, които го превръщат в това, от което много от нас бягат днес.
Историята е разказана от Стоян Георгиев, репортер на bTV, в личния му профил във Фейсбук късно снощи (13.02.2015 г.) и която препечатваме с негово съгласие.
„Днес, 13-ти, около 16:30 пред НДК до “Фритьоф Нансен” бригада от 7-8 униформени полицаи са заградили някакъв човек. По всичко личеше, че е спец операция. Загледах се, за да видя кой е престъпникът. Преположих, че може да са хванали братя Галеви или убиеца от Соло. Тогава между полицейските гърбове го видях. Беше около 45-килограмов уличен музикант. Колкото физически, толкова и социално слаб – с няколко останали зъби, кирливо кожено яке с резки, с остатъци от дълга коса и въоръжен с китара, хармоника и барабанче, залепено с тиксо.
Оказа се, че е истински престъпник, защото няма разрешение да свири, издадено от отдел “Култура” на Столична община. До престъпника беше шефът на операцията. Дебел цивилен човек, с вид на мутра. Оказа се чиновник от Столичен инспекторат. Мутрата от общината каза заплашително на 45-килограмовия престъпник да си дава личната карта, за да започне да го глобява.
Беше грозно, унизително. За да свириш, трябва да имаш разрешително от отдел “Култура”?!?! кАжи честно?!
Но всъщност общината не издава разрешителни. Човекът имал бележка с входящ номер, но мутрата знаеше. че той няма разрешително. Чиновникът се възбуди от превъзходството си над смачкания несретник и буквално го притискаше до барабанчето. Заповяда му да дава лична карта. Полудях, извадих телефона и започнах да снимам. Попитаха ме какъв съм. Казах им, че съм журналист и правя репортаж. Искаха ми прес картата. Показах им. Зад камерата ги попитах колко опасен е този престъпник и дали ще успят да се справят с него едва 7-8 униформени. Тогава мутрата от Столичен инспекторат ме нападна, насила ми взе телефона пред очите на ченгетата и започна да се опитва да го разглоби, за да вземе картата. Не успя и просто изтри файла.
Тази нагла свиня работи за същият този инспекторат, който не забелязва спрелите по тротоарите джипове на мутрите пред “Неро”, които денонощно са си присвоили тротоара, пешеходната пътека и 2/3 от платното. Същият инспекторат, койото не забелязва заграбените от нагли търговци пешеходни площи на Витошка, джиповете, паркирали по тротоара, в градинките. Тази страхлива свиня, с тумба милиционери мачкаха учлиен музикант, който не пречи на никого. Беше толкова грозно. Не беше глоба, а унижение.
Има ли смисъл да пиша на шефката на инспектората Веска Георгиева? Има ли смисъл да пиша на Фандъкова? Има ли смисъл да им разкажа за тази грозна картина, щом са кметове и чиновници на община, в която да забраняваш на инвалидите да излизат от вкъщи е безнаказано, а свиренето на улицата се преследва с такава жестокост? Ще спят ли спокойно, след като лепнаха глоба между 200 и 1000 лева на клетника, който събира пари за хляб като свири.
Има ли смисъл според вас? И как да се справя с непреолимото желание да си отмъстя на тъпоумния дебелак, който си позволи да ми отнема насилствено телефона? Дали да вляза в ролята на репресиран журналист, който е бил нападнат, докато снима и така е застрашена свободата на словото? Лека нощ!”
*”Цивилният, който взе със сила телефона ми и изтри записа, е представител на Столичния инспекторат”, уточнява Стоян. Той все пак успя да възстанови записа от телефона си, а няколко дни по-късно пусна жалба срещу въпросния чиновник, който си позволи да отнеме насилствено личната му собственост.
*Снимката, която е използвана в материала, е кадър от възстановения запис на Стоян.
*Заглавието е на редакцията на Lifebites.bg.
