Когато човек реши да започне наново нещо в своя живот, първото, с което се сблъсква е страхът.
Страх от първата крачка към промяната, страх от провал, страх, че може би ще сгреши отново, че може би няма да намери това, което си е представял…
Когато се стигне до решението да започнеш наново, то обикновено не е продиктувано от силното желание да отхвърлиш всичко до момента, а защото имаш нужда от пречистваща промяна.
Такива решения се взимат, когато е достигнат предела на собственото търпение, когато си прекрачил прага на болка и когато си готов да намериш баланса за себе си, без това да е под влиянието на обстоятелства или хора.
Когато отново застанеш на стартовата линия, това е състезание със самия теб. В тези случаи допускането на фалстарт е равносилно на загуба, а състезанието е по-ожесточено от всяко друго, защото единственият съперник и съдия си отново ти.
Много са причините да се откажеш от подобно състезание. Но по-важното е кои са тези, които те карат да го започнеш, какво ще ти донесе пресичането на финалната линия и как да постигнеш онова начало, заради което си понечил да излезеш от собствения си изкривен комфорт.
В главата ми се върти една реплика, извадена от друг контекст: „Ако си лягаш и ставаш с една и съща мисъл, то тогава нещата са ясни“. Тази реплика провокира у мен въпроси. Дали ако нещата бяха толкова ясни, то и решенията не следва да бъдат такива? Защо тогава те не винаги водят развитие след себе си? Защо сме склонни да отлагаме във времето действия, които ще бъдат добри за нас? Защо винаги намесваме обстоятелствата като пречки?
Ясно е, че когато нещо важно е осъзнато, то това е първата крачка, но тя не печели състезание. Необходимо е доста повече.
Снимки: Личен архив.
Ако се замислите ще откриете, че в нашите традиции новото начало често е свързано с водата: бебето се кръщава във вода, излива се вода за късмет, освещава се с вода, водата дава живот… Навън вали и дъждът изчиства всичко: и земята, и въздуха и може би мен самата. Понякога точно от такова пречистване и даване на ново начало имаме нужда. Такова, което да отмие мръсотията, което да вземе със себе си всичко остаряло, което да свали онази тежест, която невидимо се е настанила, без да бъде канена.
Понякога да вдигнеш лицето си срещу дъжда и да оставиш водата да барабани около и в теб е повече от достатъчно, за да се почувстваш прероден. Да започнеш наново е като прераждане, което ти дава възможността да се усетиш по-жив, по-лек, по-истински, та дори това да е съпроводено с гръмотевични бури, то водата го прави нежно и пречистващо.
Всеки човек има история, която може да бъде разказана най-вярно само от него. Аз не искам друг да разказва моята история. Искам тя да звучи с моя глас. И ако това е гарантирано с всяко мое ново начало, то тогава аз съм готова да оставя товара си на брега и да позволя на водата да отнесе всичко, от което вече нямам нужда… за да направи място за новото.
Повече от Невена може да прочетете на личния й блог.
