Доскоро рисуването на графити със спрей се смяташе за проява на съвременната култура. Оказа се, че то е съществувало отпреди повече от 10 хил. години.
Това твърди списание “The Atlantic”, според което най-старото познато на човека изкуство е не нещо друго, а нарисуван със спрей скален графит.
Намерените рисунки представляват своеборазни очертания на ръце. Те били открити върху стените на варовикови пещери близо до Индонезия.
Ново проучване сочи, че тези очертания на ръце са първите рисунки направени от човешка ръка в историята. Не е странен фактът, че хората още от дълбока древност са имали потребност да изразяват себе си чрез изкуството и са създавали такова в най-различни, причудливи форми.
В наши дни графитите също са начин на себеизразяване, присъщо на уличните артисти. Това изкуство има много и най-различни проявления. Основните му проявления – графитите и уличните скулптури се срещат във всички краища на света и от ден на ден уличното изкуство става все по-популярно и многолико.
В началото графитите и надписите по стените на обществени сгради са били белег на бунтарите и недоволни (по различни причини) младежи. В последствие уличното изкуство се развива и в наши дни стремежът на авторите му е да правят все по-красиви и смислени картини.
В повечето случаи целта на уличните творци е да превърнат някое грозно или неприятно кътче по улиците на техния град в наслада за окото на минаващите покрай него хора.
Създаването на улично изкуство, също така, има за цел да покаже, че художникът има право да изразява свободно таланта си на всяко място и че не трябва изкуството да е достъпно само за отбрани хора, които посещават скъпи галерии и купуват картини за милиарди левове.
Изкуството трябва да бъде част от живота на всеки обикновен човек и да носи радост на всички.
Интересен факт е, че освен визуалните прояви на уличното изкуство (графити, надписи, скулптури, стикери и т. н.), доста от традиционните изкуства също търсят своето място „на улицата“. Поради тази причина все по-често се организират прояви като танци на открито, уличен театър, прожекции на открито, различни фестивали и карнавали по целия свят.
Уличните музиканти представят своето изкуство пред широка аудитория, като с това показват, че не се срамуват, че не пеят и свирят в някоя специална зала или че за да ги слушате трябва да имате предварително закупен билет. От своя страна минувачите могат да изразят своята благодарност към изпълнителите, като им пуснат някоя паричка – кой колкото иска и може.
В никакъв случай уличното изкуство не бива да бъде подценявано и трябва да се уважава като всяка друга творческа проява. То не бива да бъде бъркано с чисто хулиганските прояви, като безсмислени драсканици, писане на нецензурни думи по стените или поругаване на културни паметници, по един или друг начин.
Такъв, например, беше случаят на 17 юни 2011 г. , когато Паметникът на Съветската армия в София осъмна оцветена и изрисувана с образите на различни филмови супер герои (Супермен, Жокера и Робин от „Батман”и др.) и надпис: “В крак с времето“.
Определено да си “в крак с времето” не означава да оскверняваш, унижаваш и умаловажаваш историята, предците си и културните паметници, нали така?! Ясно че и този “автор” е искал да остави посланието си, но на мен ми се струва, че не е това начинът.
Статуята беше измита и върната в предишния си вид незабавно.
