Повечето от вас вероятно са чели за тотомилионера от Перник. Поне веднъж.
В два поредни свои разказа Росен Русимов ще ви разсмее с истории, които не сте слушали преди. Защото, както казва самият той – “Всички журналисти ме питат едно и също.”
„Трябваха ми няколко милиона и затова пуснах тото. Джакпотът беше голям. Когато след три дни спечелих 4,7 милиона не се учудих. Знаех, че ще стане така. И ти искаш да чуеш историята за парите, нали? Как съм ги взел и за какво съм ги похарчил. Всички журналисти ме питат едно и също. Ще ти разкажа и за милионите. Но тая история не е най-интересната, освен това съм я разказвал много пъти. Чуй нещо друго. Знаеш ли, че аз съм единственият човек, който е взел пари от катаджии, вместо те да гушнат рушвет от мен? Не знаеш, нали? Тогава вади химикалката и си записвай.”
Росен празнува рожден ден преди да спечели легендарните милиони.
С доволна усмивка разказвачът вади цигара от начената кутия бял „Давидов”. Казва се Росен Русимов. Вече цяла България го познава, защото преди малко повече от две години спечели няколко милиона от тотото и разказа на всички за късмета си. И днес продължава да пие кафето си на същото място, както преди да удари джакпота. Продължава да живее в пернишкия квартал “Монте Карло”, където е отраснал. Приятелите му са същите. Почти нищо не се е променило. Вика сервитьорката и поръчва:
– Син „Грантс” и минерална вода. Ти какво ще пиеш?
Момичето носи чашите. Разказвачът пали цигара и дръпва дълбоко. Шумно изпуска дима и той почти изчезва в мъглата. След като печели крупната сума, Росен дава интервюта за абсолютно всички национални телевизии и половината вестници в държавата. С готовност отговаря на дежурните въпроси. Успява да предизвика радост и най-вече завист. Но за историята с катаджията-самарянин никой не го пита. Малцина знаят за нея, а и тя направо не е за вярване. Почти като тази с милионите.
Росен празнува Коледа на открито с приятели от квартал “Монте Карло” в Перник.
„Никога не съм се притеснявал за пари, но в живота ми имаше и моменти, когато ги нямах – започва разказа си Росен. – Това се случи в точно такъв неприятен период. В два часа през нощта се прибирам от София към Перник с една потрошена „Лада”. И това, че е потрошена не е най-големият проблем. Бензинът свършва и съм на път да загасна малко след бензиностанцията „Шел” на Драгичево. Чудя се какво да правя и решавам, че единственият шанс е да ме спрат полицаи. Знам мястото, където обикновено дебнат. Давам газ по нанадолнището. Моля се ченгетата да са излезли на лов. Имам късмет! Спират ме. Виждам как катаджията ме гледа като двайсет лева на цяло. Пита:
– Знаеш ли с колко караш? Закъде си се разбързал? – професионално начало.
– Вече за никъде не бързам – отговарям му аз. – Бях набрал скорост и карах по инерция, защото нямам грам бензин. Но ти ме спря и сега не мога да мръдна оттук. Нямам нито гориво, нито кинти.
-Ти сега ще вземеш да ми искаш и пари за бензин….
Ченгето се шегува, но аз – не.
– Точно това мислех да направя. Мерси много. И моля те, елате с твоя колега и помогнете да избутаме колата до бензиностанцията.
Полицаят не може да повярва. Такова нещо никога не му се е случвало. Вади десет лева и ми ги дава. Сипвам бензин за пет лева и си купувам кутия цигари. На катаджията обещавам да му върна парите като се видим в Перник. И наистина му ги дадох след време. Приятелите по града се майтапят, че заради мен пътните ченгета се събрали на специално заседание. Решили повече да не ме спират, защото съм им взимал парите. Забавно се живееше в онези години. Но и сега не е лошо. Ти какво, ще пиеш ли още една водка? Живей сега, защото като станеш на 40 години друго освен пияница и педераст не можеш да станеш. На всичко отгоре, ако се събудиш сутрин и нищо не те боли, значи си умрял. Има време, ще разбереш за какво ги говоря.”
Следва продължение…
Във втората част от разказа на Росен ще научите дали след като е спечелил джакпота е сменил жена си, какви куриозни ситуации с роднини е преживял, какви хора му пишат писма, защо има паметник на самия себе си и какво всъщност е направил с милионите?
