В първата част на “Историите на един (не)обикновен милионер” ви запознахме с Росен Русимов.
Днес късметлията от Перник ще ви разкаже как е спечелил прочутия джакпот, как се разбира с роднините си, дали е сменил жената и най-важното – дали е щастлив.
“Сигурно си мислиш, че като съм взел парите веднага съм сменил жената и колата. Не е вярно. Живея с втората си жена и нея няма да я сменям. Както казва един приятел, не ми трябва нова, защото моята още преди да съм пръднал, вече е отворила прозореца.
Росен е категоричен, че няма да сменя жената.
Понякога страдам с нейните роднини. Обаче няма начин, стават такива неща. Един неин чичо два пъти умира за една нощ. Не вярваш? Слушай да ти разправям.
Легнал съм си вкъщи и телефона ми звъни през нощта. Жена ми. Казва ми: „Чичо почина”.
Разбрахме се какво има да се прави на другия ден. Трябва да го изпратим човека както подобава. Но историята не свършва дотук. Преди да се спомине чичото се напива. Влиза в двора да пие вода от чешмата, но тупва в коритото. Забива глава в мръсотията по дъното и се задушава. Роднините го виждат, прибират го вкъщи и викат доктор. Идва лекар, но нищо не може да направи. Установява, че чичото е мъртъв и пише смъртен акт. Заминава си, а близките на умрелия почват да го оплакват. Приготвят му нещата за погребение. По едно време чичото поизтрезнява и става да ходи до тоалетна. Надига се той, а бабичките оплаквачки почват да викат. Чичото ги кастри, че вият като койоти, изпикава се и си ляга. Жена ми пак ми звъни: „Чичо се събуди”.
– Ама вие давите ли го тоя чичо – питам я аз. – Ако го трепете да идвам да ви помагам. Спри да ме будиш през един час. Лошото е, че чичото умира за втори път през оная нощ. Този път май завинаги.
Изобщо с роднините винаги е сложно. Непрекъснато искат да ти се бъркат в живота. От малък трудно се разбирам с тях. Баща ми беше миньор, но не си мисли, че в рудника са се скъсвали от бачкане. Най-много да настинеш от вентилацията в забоя, ако заспиш по време на работа. Много бой съм изял от тате. По едно време вечер го питах дали ще ме бие за нещо или да си лягам. Да не ме буди после. Добре, че не съм злопаметен. Питай затова новия мъж на бившата ми жена. С нея сме разделени от години, но сме в добри отношения. Имаме голям син. От сегашната ми жена имам друго момче. Та бившата ми жена беше закъсала с парите и направих мъжа й шофьор на ТИР в една моя фирма. Той никога не беше излизал от чужбина. Първият му курс беше към Холандия. Чуди се как ще стигне дотам. Питам го:
– Калотина знаеш ли къде е?
– Знам, казва ми той.
– Ами като знаеш, карай към Калотина и след това си само направо!
И се оправи човека, не е чак толкова трудно.
И аз с много работи съм се занимавал и винаги съм вярвал, че нещата ще се наредят добре. Така стана и с милионите от тотото. Ето, че стигнахме и до тях.
Една седмица преди тиража с мой приятел си говорехме какво ще направя като спечеля парите. Предупредих всичките си познати да не пускат фиш, защото аз вече съм наредил числата и само ще си загубят залога. Така и стана. Тиражът беше в неделя. В понеделник тръгнах да пия кафе в кварталното заведение. Същото, в което сме сега с теб. Гледам, че в близкия тотопункт е пълно с телевизионни камери. Питам операторите какво снимат, а те ми обясняват, че в това тото е спечелен джакпота. Не си бях проверил фиша. Стоеше си вкъщи на прозореца. На майтап казвам на журналистите, че аз съм човека с милионите. Те се усмихват и продължават да снимат касиерката в тотото. Чак вечерта проверих числата. Бях ги познал всичките. И шестте. Питаш ме защо Бог ми е пратил този късмет? Ами не знам. Нямам никаква представа…
Знаеш, че след като спечелих, данъчните слагат запор над половината от парите ми – общо над 2 милиона лева. Изравят някакви стари дела за невнесен ДДС. Много съм им благодарен! Ако не бяха бирниците, досега можеше да съм похарчил всичко. Но заради тях парите дълго стояха в банка на мое име. Теглех им само лихвите. Печалбата си е моя и ще си я взема цялата. Никой не може да ми отнеме късмета. Какво стана с другите милиони ли? Разбира се, че почерпих достойно. Купих имоти, вложих част от тях в бизнеса, опитах се да помогна на познати, а и на непознати. Но няма как да дадеш на всички, които имат нужда от пари. Искам, но няма как. Затова трябва много по-голяма сума от моя скромен джакпот. Явно трябва пак да целя шестица, защото получавам писма от цяла България.
Някои идват направо вкъщи и чакат пред вратата. Веднъж сина ми се прибира от училиище и една бабка от нуждаещите се решила, че е някое закъсало дете. Помислила, че и той като като нея се реди пред къщата за пари. Скарала му се да не прережда. После някакъв майстор каменоделец в Кресна ми направил приживе паметник. Видял снимката ми във вестник и решил да си пробва някаква нова машина, като издялка първо моята физиономия. После ми подари произведението си. И такива работи се случват, когато хората знаят, че имаш някой лев повече. Дали съм щастлив? Разбира се! Но аз бях щастлив и преди да спечеля шестица от тотото…
