Село Фаранса в Испания е една шепа хора.
В него живеят точно 323 души. Във Фаранса има два бара, един месар и един магазин.
Звучи ли ви познато? Колко такива загиващи места има в България?
Не си мислете, че понеже Испания се пада в западната част на Европа, там всичко процъфтява, няма безработица и умиращи села.
Напротив. Испанците бяха едни от европейците, които най-силно усетиха удара на кризата по световната икономика (по официални данни безработицата към януари 2015 г. е над два пъти по-висока от тази у нас).
Та Фаранса, намираща се на 50-тина километра северно от Валенсия, с шепата си жители, липсата на поминък и всякакво бъдеще, вегетирала в списъка на изчезващите села. Докато на някой от местните не му хрумнала идея, която променила съдбата на това селище.
„Превърнахме селото в огромна галерия на открито. Първоначално си мислехме, че да направим подобен музей би би било невъзможно, но ето че го правим”, казва пред Ашифа Касам от Гардиън Хавиер Лопес, един от хората върнали Фаранса към живот.
Снимки: www.miau32.wix.com
По-скоро прави го изкуството. Уличното изкуство. Миналото лято 48-годишният Лопес и неговият приятел Рафа Гаско превръщат в реалност една изключително находчива своя идея. Двамата основават Незавършеният музей на градското изкуство.
Хитро, нали? Градско изкуство, което се прави на село.
„Искахме да построим музеи, където всеки желаещ да твори изкуство в нашето село може да дойде и да го направи”, обяснява Хавиер Лопес и допълва, че тази свобода не е безгранична.
Има едно условие: жителите на Фаранса да бъдат включени по някакъв начин в творческия процес. Например уоркшопове или обсъждане на идеята с местното население.
Местните всъщност били най-голямата трудност. Повечето от тях са на по 70-80 години и не било особено лесно да им се обясни защо някакви градски артисти ще изрисуват стените на къщите им.
„Беше трудно да накараме хората да разберат какво искаме да направим – повечето стари хора не знаят нищо за уличното изкуство. Накрая ни казаха – дори и да не го харесваме, продължавайте”, казва Хавиер Лопес.
И те го правят. Успяват да привлекат едни от най-известните артисти в тази област. За по-малко година Фаранса променя облика си изцяло и от празно и тъжно място се превръща в пъстро и различно село, което хората искат да видят и да разкрасят.
Днес графитите по стените на сградите във Фаранса са над 40, а мястото неофициално се смята за столицата на уличното изкуство на Испания.
Сещате ли се за подобна история в България? Ако да – пишете ни на редакционните имейли или открийте страницата ни във фейсбук.
