Лансароте е най-старият канарски остров.
В миналото е бил зелен, като останалите канарски острови, но през 18 век вулканите избухват и гореща лава залива целия остров. Населението е евакуирано в Куба и Латинска Америка. След като вулканите утихват, островът е заселен отново. Но той вече не е същият. Пейзажът е лунен.
Това е също най-източният от Канарските острови, с обща площ 845,94 кв. километра и население от 142 517 души. Това е и най-рано възникналият остров от архипелага. На негова територия се намира вулканът Тиманфая, забележителен поради скорошната си активност, а районът около него е обявен за национален парк. През 1993 година целият остров Лансароте е обявен за биосферен резерват.
„Гледките там са неописуемо красиви. Вулканите са червени, оранжеви, зелени, сиви, сини, черни – уникална смесица от цветове в пустошта”, разказва фотографът Петър Чолаков, водач на групата българи, които в продължение на 6 дни са снимали неповторимата природа на това удивително място.
Лансароте е известен като Островът на 100-те вулкана. В действително обаче те са над 300. Най-красивата вулканична система на острова е Тиманфая, превърната в национален парк.
„Островът е като друга планета. Нищо там не е такова, каквото сме свикнали да го виждаме. Например, лозята. Лозята в Лансароте представляват огромни кръгове, вкопани в черната вулканична почва. Приличат на кръгове, оставени от космически кораб“, разказва още Петър Чолаков.
„Крайбрежието е уникално. Зелена глинеста почва се слива с червена вулканична пръст и черен пясък. Това не може да се опише с думи. Трябва да се види“, предава впечатленията си Петър Чолаков.
И той със сигурност ще го види още веднъж. Вижте го и вие – поне на снимка!
Повече за българските фотографи и работата им на Лансероте може да научите тук.
