Цеца не отстъпва на Лепа по популярност. Великович дори е наречена в Сърбия Майка на нацията и събира на концерти в Белград над двеста хиляди фенове. И у нас пълни зали и стадиони, а туроператори предлагат пакетни цени с концерт на Цеца, независимо дали в Несебър, или в Белград.
Плачи, земльо на Драгана Миркович се превръща едва ли не в химн по време на натовските бомбардировки срещу режима на Слободан Милошевич, а симпатията към куража на съседите у нас не липсваше.
Сърбите се обръщат към нас с „брато”, въпреки че историята ни хич не е братска. Но по братски май умеем да се веселим, ако на трапезата има скара и ракия.
Дюлевата и крушовата са като балкански еликсири, а при няколко пресушени бутилки страстите се разпалват и псувните стават цветущи. А мнозина нашенци напоследък избират Сърбия за банкети, тъй като все още там цигареният дим се стеле свободно и в закрити помещения.
В края на август всяка година много българи посещават фестивала на сръбската скара – Рощилиада. В Лесковац цяла седмица се въртят чевермета, а малките печени прасенца са на всеки метър. Навсякъде мирише на плескавица, ущипци, вешалица, мучкалица и колбасица. Туристът е като във филм на Костурица, барабар с всички циганийки – не само музикални, но и търговски. Прасенцата може и да излязат златни, тъй като келнерите режат главите на чуждоземните клиенти със сметките.
Изобщо „Псуем те, животе”, както се пее в една сръбска песен.
А дали ритмите на съседите са отшумели с времето на соца, може би ще стане ясно след концерта на Лепа Брена през октомври. Че е Лепа лепа е, ама вече през антената минава всичко.
Още по темата:
