В първата част на разказа за Лъчо и неговите приятели разбрахте как младежите от Горна Оряховица са помогнали на бившия национал по волейбол Тодор Велинов. Днес предстои да научите за други свършени от тях добрини, както и за това какви нови кампании са планирали от “С вяра в доброто”.
В началото в доброволческата организация се включват 4-5 човека. Към момента те са над 15 – с различни професии и образование. Има ученици, студенти и доценти, електротехници, икономисти, компютърни специалисти, работещи в съдебната система. Всички работят доброволно. Има и такива, които се включват с ентусиазъм, но бързо се отказват.
Лъчо вярва, че стига да поиска, всеки от нас може да открие добротата в себе си и да помогне на някой в нужда.
Казва, че „промяната към по-добро е неизбежна, когато тази промяна започне от нас самите“ и че се надява „хората да престанат да се делят на червени и сини, на мохамедани и християни, на черни и бели и да осъзнаят, че преди всичко делението е на добри и лоши хора.“
С течение на времето „С вяра в доброто“ организират все повече и повече доброволчески инициативи. Понякога сами изработват сувенири, които продават, а спечелените пари даряват за благотворителни каузи. Точно това се случва и на техния Коледен базар в края на 2014-та.
Средствата от продажбите сдружението дарява на 9-годишния Александър Савов, който страда от рядко автоимунно заболяване и за да не загуби зрението си трябва да направи 4 непосилно скъпи за семейството му курса на лечение в Германия. За малкото момче и неговите близки получената сума идва като истинско Коледно чудо. Това донася много усмивки и удовлетворение на всички, които са помогнали с организацията. Както и на тези, които са изпратили изработени от тях неща или са си купили нещичко от Базара.
Младите доброволци не остават безразлични и към бедствията, които сполетяха страната ни миналата година. Това лято, след наводненията в Мизия, те веднага сформират щаб в помощ на пострадалите там. В резултат на кампанията са събрани около 300 килограма храни, перилни препарати, одеала и завивки, а местна куриерска фирма доставя даренията за своя сметка.
„С вяра в доброто“ прави много кампании в помощ на възрастни или болни хора, както и на семейства с ниски доходи от Горна Оряховица, Велико Търново и региона. Осигуряват на деца от социално слаби семейства тетрадки, моливи, фулмастри, гланцови блокчета. Имат споразумение с една от баничарниците в града, която срещу купони дава закуски на учениците.
Лъчо се сеща и за друго важно дело на организацията, което има сантиментална стойност за тях и ми разказва:
„В средата на миналата година успяхме да преиздадем една много стойностна книга, хрониките за която са събирани от авторите й повече от 20 години. Единият не е вече между живите, а другият от радост ни прехвърли авторските права върху книгата.“
Ще спра с изреждането дотук, тъй като добрите дела на Лъчо и неговата команда са стотици и няма как да опиша всички от тях. Докато ми ги изброява, го питам какво ги вдъхновява да правят всичко това, и то безвъзмездно. Отговаря ми:
„Правим го заради усещането след като потекат сълзите на радост и признателност в очите на хората, на които сме помогнали по един или друг начин. Някак си след приключването на една инициатива и когато всичко е минало гладко, човек се чувства по-лек, пречистен, окрилен и доволен, че е сторил нещо стойностно за някой в беда.“
Най-хубавото е, че освен материално те помагат на хората в беда и емоционално. Понякога, когато им занесат топъл обяд или пакет захар – сядат до тях, за да си поговорят. Изслушват ги внимателно, държат ги за ръка и им казват, че всичко е наред. Уверяват ги, че ще бъдат винаги до тях и няма да ги изоставят.
Друг път просто се отбиват да им кажат „Добър ден“и да попитат „Как си?“. Звучи прекрасно, нали?!
Идва баба Марта, командата е готова с поредната инициатива „Мартеници за герои“.
„Чрез нея имаме идея да подкрепим семейства на герои от нашия град и околността. Ще призовем приятелите на „С вяра в доброто“ да помагат отново кой с каквото може. Вярваме, че и този път ще се представим геройски“, споделя Лъчезар.
И призовава доброволци да се включат в правенето и продажбата на мартеници, както и в набавянето на материали.
Първата мартеничка за герои вече е готова.
А Лъчо и неговите приятели са готови за нови подвизи.