Никога не съм очаквала, че нечий глас може да ме разплаче за 2 секунди.
Е, сега вече знам, че Майк Розенберг, известен под псевдонима си Passenger, може да го направи.
Клипът на песента му Let her go е гледан в Youtube над 670 млн. пъти. Днес той е известен, канен и търсен изпълнител. Но външният му вид по нищо не издава, че вече е милионер. Излиза на сцена в същия семпъл вид, както и преди – типичните за него кецове, дънки и ризка. По душа и китара.
Няма пищност, няма грим, няма дори беквокалисти.
Майк, или Пътника, е на сцената с една-единствена цел – да пее. Но постига много повече. Превръща публиката в едно цяло, което вика, подсмърча, смее се…
Грешка. Пътника всъщност не просто пее. Той разказва. Всеки негов текст е история. Всяка негова мелодия е чувство.
Снимка: Jarred Seng Photography
“Странно нещо. Десет години пея и пиша песни. Имам 6 албума. Да. Четири от тях не струват. Не ги слушайте”, подсмихва се Майк, докато ни подава на порции живота си през последните десетина години.
Слушам го в една зимна вечер в препълнена зала в Нюкасъл. Слушам го и не спирам да чувствам.
“Преди да запиша тази песен нямах нищо. Нито договор за запис, нито пари, нито зъби…”, не пропуска да се пошегува със себе си британският музикант, малко преди да подхване евъргрийна си Let her go.
Преди да започне си мисля, че би било жестоко, ако се навие да ми даде интервю… и въпросите започват да се търкалят в главата ми. “Как се случи този хит?”, питам се, признавам, без да съм се потрудила да разбера повече предварително. Майк отговаря директно, от сцената, сякаш с някаква магия е успял да чуе мислите ми:
“Седнах и написах тази песен за 45 минути. Да, точно толкова ми отне. Казах си: „Симпатично парче. Поредното за гадже, което си е тръгнало. Изобщо не очаквах, че ще има такъв успех. Но я завъртяха по радиото и така… Понякога се питам: “Ами какво ще стане, когато един ден спрат да я въртят по радиото? Ще ме забравят ли хората?”, казва той.
Публиката не приема сериозно този въпрос, смее се и аплодира. Иска си песента.
“Промени ли си нещо след това?”, питам се аз.
“Сега свиря пред голяма публика. Стотици хиляди идват да ме видят, да ме чуят. Преди обикалях страната и света и правех гигове по кръчми и клубове. Понякога идваха 30-40 човека. И беше страхотно. Направо беше страшно готино. Друг път се събираха по 5-6 човека. Някои от тях, дошли по грешка. И тогава беше гадно”, отговаря на всички ни Майк Розенберг.
Кое е най-голямото предизвикателство в живота му? Да откаже цигарите.
“Пуша откакто бях на 2 години и половина. Шегувам се. Като всеки тийнейджър пропуших на около 15 г. За да ме харесват готините хлапета. Първите триста цигари бяха ужасно гадни. Да, след тях готините хлапета вече бяха решили, че не искат да излизат с мен, но аз вече бях свикнал да пуша. Така, пробвах какви ли не начини да спра цигарите. Но нищо не помагаше. Докато миналата година не попаднах на книгата на Алън Кар. И тази книга наистина ми помогна. Една нощ, бях в Америка, в леглото си в хотелска стая. Към три през нощта се събудих от ужасен сън. Огромни цигари, които танцуваха. Казах си: “Не издържам!” Запалих колата и тръгнах към най-близката бензиностанция. Минах няколко километра, по пътя не срещнах жива душа, беше толкова тъмно и пусто. Накрая стигнах до бензиностанцията. Там седеше един стар човек и пушеше. В тъмницата в 3 сутринта. Когато приближих, той ме погледна, дръпна си от цигарата и каза: “Това е най-сладката цигара в живота ми.”
Помислих си: “Точно сега и точно на мен ли ми го казваш?”. Аз се борех със зависимостта си към тях!
Оказа се, че този старец умираше. Имаше рак. Седнах до него и си поговорихме за десетина минути. След това си тръгнах, без да си купя цигари. Той ми помогна. Този разговор ми помогна”, разказва историята си Майк и продължава да пее.
Сигурно повечето от вас не са чували друга негова песен освен хитовата Let her go? Не е и задължително, разбира се. Той пее фолк рок, стилът би се сторил странен на родната публика. Но ако ви остане време, намерете парчетата му в мрежата и се заслушайте в текста им. Майк Розенберг не разказва само за любовта и разочарованието, а за всички проблеми, с които се сблъсква днешното общество:
“Това лято бях на участие в Германия. Най-мащабното досега. Бях адски нервен. Застанах на сцената, затворих очи и запях. Представях си как сега 150 хил. души ме зяпат. Когато отворих очи, видях насреща си 150 хил. айфона, насочени към мен. Първото нещо, което си помислих беше: “Мамка му колко много кинти са направили тия от Апъл!”.
Второ нещо беше: “Готино е, че можем да споделяме с приятелите и близките ни нещата, които ни се случват, но не трябва да забравяме какво нещо е истинският свят. Понякога просто е по-добре да оставите айфона си някъде и да се насладим на мига, без да снимаме, да записваме и да ровим във фейсбука си.”…
Благодаря ти, Майк. И за концерта, и за интервюто.
