Той е от онези хора, които имат много силна връзка с музиката, особено онази от 90-те – годините на карираните ризи, скъсаните джинси, раниците с книгите на Керуак, Буковски, Уелш, тефтерите със стихове, които все още не са готови за стихосбирка, броденето из тъмни улици, съзерцаването на града от високи сгради.
Кърт Кобейн се самоуби през 1994 г.!
За неговите почитатели беше шокиращо като убийството на Кенеди, болезнено и неприемливо. Родителите на тъгуващите тийнейджъри отказваха да приемат, че Кобейн може да бъде идол, защото техният идол беше Джон Ленън – той беше убит, а не се самоуби!
Днес, през 2015 г. случайно се срещаме с един американец, който много добре познава тази култура. Майлс Ведър е музикант и актьор, няма претенцията на супер звезда, защото не е известен по света, но това не му пречи да води начин на живот, който му харесва. Фамилията Ведър не е случайна, двамата с Еди Ведър са братовчеди.
Здравей Майлс, какво правиш в България? Няма как да не започна с това.
МАЙЛС: Ще записвам с едни от най-добрите музиканти, с които изобщо някога съм свирил. През следващите дни ще правим 3 парчета в студио. Аз наистина съм много впечатлен от тях, изпитвам респект. Когато един човек се занимава с музика, той трябва да я създава със страст и душа, а те са истински отдадени и аз веднага усетих това.
И кои са тези въпросни музиканти?
МАЙЛС: Боряна Докле, Даката /Деян Драгиев/, Чарли Жиров, Душко /Душко Крумов/, както и Гриша, извинявам се, но ми е трудно да го произнеса /Гриша Георгиев/. Много се радвам, че се запознах с тях, страшно добри са.
Ти всъщност си за втори път в България, връщаш се заради музиката, но първия път каква беше причината да си тук?
МАЙЛС: Имам приятели от Сиатъл, които се върнаха в България и докато пътувах из Европа и Мароко, те ме поканиха да дойда и аз се съгласих. Така стана всичко, до известна степен случайно, но не и завръщането, хаха… няма нищо случайно сега, върнах се заради музиката.
Живял си в Лос Анджелис, след това се местиш в Сиатъл и после отново се връщаш в Лос Анджелис.
MАЙЛС: От 1987 г. до 2006 г. живях в Сиатъл. Работих на други места и през 2012 г. отново се върнах в Лос Анджелис.
И разликата между двата града сигурно не е само във времето?
МАЙЛС: Не мога да ги сравнявам, имат напълно различна атмосфера. И двата града ги усещам близки. В Сиатъл имам доста приятели, все пак доста години съм живял там, завърших колеж, създадох много музика. В момента се наслаждавам на Лос Анджелис, където също има специална магия. Хората там са много креативни, този град е център на кино индустрията, за разлика от Ню Йорк, който е насочен повече към театъра. Няма какво да се заблуждаваме Ел Ей е мястото, ако искаш да се реализираш като актьор, но трябва много работа, ама много работа….. и дяволски късмет, разбира се.
Гледах твое интервю, в което водещата те пита дали се впечатляваш от факта, че постоянно работиш със супер звезди. А ти отговори – „Не се впечатлявам, аз ги срещам всеки ден, това си е работа“.
МАЙЛС: /смее се/ Много се впечатлявам, но се научих през годините да не ми личи, защото ставам малко нервен. Когато не знаеш какво точно да кажеш на един такъв човек, по-добре си замълчи. Но все пак това е работа, срещал съм какви ли не хора, снимал съм с кого ли не. Но ако пред мен е Питър Гейбриълl, не знам как ще реагирам. Аз много се респектирам от мощния талант на някои артисти. А Гейбриъл e точно такъв.
Живял си в Сиатъл, бил си част от всички онези музиканти, които създадоха гръндж културата.
МАЙЛС: Имах възможността да срещна много от тях и да свиря с голяма част от тях. Тези години бяха изключително специални за мен.
Какви са твоите лични истории, които са те вдъхновили?
МАЙЛС: Винаги съм бил вдъхновен да правя музика. Майка ми имаше много голяма колекция от плочи, най-вече с The Beatles. Това е групата, която ме вдъхнови още, когато ги чух. Категорично те поставиха началото на моята връзка с музиката. И след това нещата естествено продължиха. Да, 90-те години бяха много силни, тогава се случваха страхотни неща. Няма да забравя, когато за първи път чух Mother Love Bone, Sound Garden, както и „Bleach“ на Nirvanа. Те свиреха в една малка стая в къщата на мой близък приятел. Дори и след като станаха известни Nirvana продължиха да се събират там и да репетират на това място.
В документалния филм „Pearl Jam Twenty”/PJ Twenty/, който е посветен на историята на групата, но и на цялата сиатълска вълна, има едно интервю с Кърт Кобейн, в което той критикува Еди Ведър, че в един момент Pearl Jam стават твърде комерсиални. Така ли беше?
МАЙЛС: Kърт притежаваше нещо, което се наричаше DIY/DO IT YOURSELF/ ETHIC, което всъщност е пънк идеология – правиш музика заради самата нея, защото я обичаш и никакви външни продуцентски намеси не са позволени.
Гледа ли „Kurt Cobain: Montage of Heck” (документален филм за Кърт Кобейн, създаден с официално съгласие и съдействие на семейството му)?
МАЙЛС: Да, вчера го направих. Проклета и тъжна история, всичко в него е истина. За съжаление ситуацията беше точно такава, Кърт не беше щастлив. Единствените неща, които го крепяха бяха музиката и дъщеря му Франсис. Имам много какво да кажа и за останалите аспекти от живота му, но не искам да ги правя публични. Видяхме се в деня преди да почине. Говорихме си открито и той не беше щастлив.
Кърт Кобейн е бил тъжен и саморазрушителен човек, музиката му също не е жизнерадостна, но хората се чувстваха щастливи от нея?
МАЙЛС: Мислиш ли, че е пародаксално? За мен е е странно, защото той обичаше да създава музика, както и да прави хората щастливи, тя беше за него и за тях. Kърт обичаше публиката, беше добър и комуникативен човек, макар и да изглеждаше затворен. Със сигурност не съм аз този, който може да разказва много за него, но се чувствам достатъчно щастлив, че го познавах.
Ако се направи пълнометражен биографичен филм за Кърт Кобейн филм, кой си представяш в главната роля?
МАЙЛС: О, не, никой, не знам всъщност, не съм мислил за това, но никой не ми идва веднага като име в съзнанието. Ако аз отговарям за кастинга, със сигурност ще бъде мъж, който никой не познава. Ще намеря някое лошо момче, което ще може да влезе в кожата на Кърт, но това си е трудна работа.
ОК. Връщаме се пак към киното. Голяма страст е, нали? Влезеш ли веднъж, няма излизане.
МАЙЛС: Това е най-страхотната работа в света. Музиката е моята страст, но да бъда актьор ме осигурява финансово и ми дава възможност да бъда музикант, когато не играя. Това не е лесна работа, ангажиран си поне 12 часа на ден и трябва да си 100 % професионалист, да си навреме за снимки, да бъдеш подготвен, освен това трябва да бориш и с егото си. Един нормален ден за мен е да се появя на сцената и да чакам около три часа, след това четем сценария, чакам още малко, а след това започва голямото потене, репетиции, отново и отново репетиции, след това са репетициите пред камера. Всъщност това е един мой ден в сериала, в който участвам – „Mom”, режисиран от Chuck Lorre /”Two and a half men”, “The Big Bang Theory”, „Dharma and Greg”/ . Току-що завършихме втори сезон и за мен е привилегия да работя с него. Всеки петък имаме публика, която е в студиото и правим шоуто пред всички тези хора. Енергията е толкова концентрирана, фантастично е. Трудно е да си там и да гледаш на живо. Могат да влязат около 200 души и хората са щастливци, ако са част от тях. Обичам работата си, все пак работя със страхотни хора!
Ти си късметлия!
МАЙЛС: Изглежда е така. Това, на което се научих като актьор е, че не бива да казваш НЕ, не бива да пропускаш възможности, защото така трупаш опит, така се развиваш. Трябва си много сериозна работа и без да се предаваш, не позволяваш на обстоятелствата или събитията да те смачкат.
Стотици хиляди по света мечтаят да влязат в киното. Талантът достатъчен ли е да се отличиш от многото други, да те забележат?
МАЙЛС: Имаш нужда от талант, посвещение, постоянство, както и да знаеш какво поведение да възпиташ у себе си.
Срещу какво се бунтуваш в индустрията в Холивуд?
МАЙЛС: /смее се/ . Искам по-големи роли. Шегувам се. Аз съм доволен от това, което ми се случва. Щастлив съм. Щастлив съм, че съм тук, че мога да си позволя да пътувам и да срещам хора, които ме вдъхновяват и мога да работя с тях. Точно като тези музиканти в България. Хубаво е, че съм бил на точните места с точните хора.
Не знам дали знаете, но България е прекрасно място, пълно с прекрасни хора, поне аз такива срещам през цялото време!!!
