Първото българско анимационно фентъзи Златната ябълка, базирано върху нашата митология и фолклор, е на път да се появи на бял свят, както ви разказахме вече в Lifebites.bg. (Повече за сериала четете тук.) Двама от главните персонажи в сериала – братята-кукери Влад и Бран, ще бъдат озвучени от актьорите Момчил Степанов и Живко Джуранов.
Няма как да не сте чували вече гласа на Момчил, който е озвучавал безброй сериали, реклами, анимации и игрални филми.
Ето какво сподели той за фолклорното фентъзи Златната ябълка, за детската си мечта да стане футболист и за изкуството да дублираш филми специално за читателите на Lifebites.bg:
Златната ябълка е проект, който ме спечели от първата минута, когато продуцентът Ели Рапонджиева ми разказа за него. След това се запознах и с „двигателя“ му – Димитър Петров – и той ме спечели на 200 %!“ – разказва Момчил и добавя: “Много вярвам, че имаме нужда от такъв проект и че имаме творческия и мениджърски потенциал да го реализираме!“
Неговият герой Влад е „кандидат-кукер“. Едър, много силен физически, но много неуверен. Това се променя в момента, в който облече своя кукерски костюм – „тогава става истински специалист в борбата с огромни духове“.
Момчил Степанов е роден в Самоков, „три месеца след аварията в Чернобил, което обяснява доста неща“ – шегува се той.
Като малък мечтаел да стане футболист, но се оказало, че спортът не е неговото призвание в живота. Когато бил на 17 години, безспорният му талант да пее и свири го насочил към кандидатстване в Музикалната Академия и той започнал да ходи на уроци по музика, за да се подготви. Паралелно с тях вървели и заниманията му по актьорско майсторство. В настоящия момент пеенето било приоритет за Момчил.
Постепенно навлизъл все
по-дълбоко и сигурно в дебрите на актьорското майсторство
и решил, че НАТФИЗ е по-подходящо място за изява на неговите няколко таланта – превъплъщаването в различни образи и роли, пеенето и свиренето на китара. Кандидатствал там и го приели от първия път със специалност Актьорско майсторство за драматичен театър в класа на проф. Пламен Марков.
По време на своето следване Момчил записва „Дублаж“ като избираем предмет и там среща небезизвестния Чавдар Монов, който се оказал техен преподавал.
„От него научих основите на дублажа, той видя потенциал в мен и ми помогна да го реализирам“ – споделя актьорът.
Така дублирането на филми се превръща за него от мечта в цел за професионална реализация. Положил много усилия в предварителна подготовка, за да стане добър и конкурентноспособен в тази област, за която казва, че за да те вземат на работа трябва да си 90% вече готов, преди да се явиш на прослушване, защото в студиото няма време тепърва да се обучаваш.
„Сроковете са безумни, студийното време е скъпо, мятат те в дълбокото и ако не си готов да изплуваш… просто не ти се обаждат повече“ – обяснява Степанов.
За да не го сполети това, той
сам се упражнявал вкъщи
Теглил филми от интернет и четял субтитрите на глас, заедно с актьорите. Записвал ги на компютъра, за да се слуша след това и да може да усъвършенства процеса. Освен това, изчел и записал доста голяма част от книгата Властелина на пръстените, със същата цел.
„Разбира се, трябва да имаш и късмет – аз го имах и бях подготвен за него“ – казва уверено Момчил.
След като завършил Академията, Момчил играл известно време в няколко представления в столични театри. Постепенно ангажиментите му в дублажа се увеличили и вече не му стигало времето да съчетава двете неща. По ред причини избрал да продължи своята кариера като озвучаващ актьор на документални и игрални филми, реклами, сериали, „сапунки“, песни и анимации. Той споделя, че работата върху рисувани филмчета му действа „терапевтично“, като му помага да изрази себе си, но и да се „съхрани“.
В живота е доста логичен, последователен и сдържан човек, но застане ли зад микрофона, да озвучава анимация, цялата насъбрана емоция, чувства и стрес канализира в „творческа лудост“. Това е начинът, по който Момчил успява да запази себе си в „лудото ни ежедневие.“ Затова актьорът с радост използва гласа си, за да радва най-малките зрители. Броят на дублираните от него детски филми вече е доста голям, но някои от тях заемат по-специално място в сърцето му.
Един от любимите му персонажи е Уондър – от едноименния сериал на Дисни. За него казва, че това е най-свежото и позитивно същество във Вселената.
Безспорно най-известната му роля е тази на Кристоф от „Замръзналото кралство“. Кинолентата беше отличена с 2 награди Оскар (за най-добър анимационен филм и най-добра песен) и номинирана в още много други категории.
„Истински се гордея с участието си в този филм и че станах член на прекрасния екип, с който работихме по него. Работата за голям екран е най-любимото ми нещо“ – споделя актьорът.
За качествата, които трябва да притежава един актьор, за да е добър в озвучаването на филми казва, че са страшно много – глас и бърза мисъл, да умее да се концентрира,
правилен говор, добра дикция, музикален слух
бързи рефлекси, да може да чете гладко и логично на прима виста, да усеща персонажите, техните емоции и характер.
И въпреки че професията му никак не е лека, а и отнема доста време, Момчил, като всеки творец понякога има нужда от малко разнообразие и затова, когато има възможност се изявява в различни проекти и предизвикателства.
„Последно участвах в „Революция Z”. Уж, ролята трябваше да е съвсем малка, да се появя в една-две сцени, в един-два епизода… Но станаха 4 епизода във втори сезон. И в почти всички епизоди през 3-ти и 4-ти сезон“ – разказва той.
Момчил Степанов стана част и от един от последните сезони на музикалното шоу „X Factor“. С певческия си талант и умелото свирене на китара той завладя много женски сърца и спечели много нови фенове.
Тъй като пеенето е неговата „първа и, може би, най-голяма любов в света на изкуството“ е радостен, че се е записал за участие в това предаване, за да си върне тръпката от изпълненията пред публика и удоволствието, което носят те.
Той успя да стигне до последния етап на състезанието, преди концертите на живо – „Къщите на съдиите“, където, за съжаление, неговото участие приключи.
„Освен удоволствие и разочарование, разбира се, имаше. Нямаше да съм човек, ако не бях изпитал такова. Но то ми подейства много отрезвяващо, мотивиращо, провокиращо дори“ – споделя Момчил.
Остане ли му малко свободно време, сред вихрушката от работа и други ангажименти, Момчил обича да свири на своята китарата, да чете книги, да пътува, да гледа тенис и зимни спортове. А когато е с приятелите си – ходят на кино, на караоке, гледат мачове или играят забавни игри.
Прочетете още:
