Никой никога няма да поиска да се промени, само защото някой друг не го харесва такъв, какъвто е!
Всеки човек е изградена, самостоятелна Вселена, която може да се промени само, ако тя самата пожелае това да се случи.
С течение на времето открих нещо много хубаво и започнах да се стремя да го правя. И то е, че вместо да се опитвам да променям хората около мен, много по-добре би било, просто да се науча да ги разбирам и приемам такива, каквито са. Да се опитам да погледна през техните очи, да проявявам повече емпатия.
Промяната в схващанията и характера на един човек е съзнателен процес, който настъпва винаги отвътре-навън, а не обратното. С течение на времето проумях, че наистина никой няма право да се сърди на останалите за тяхната гледна точка или мнение, което не съвпада с неговото собствено. В това число и аз.
Всички сме различни.
Наивно е да вярваме, че някой ще се промени като с вълшебна пръчица, само защото ние сме му казали да го направи
Когато започнах да поглеждам нещата от другата гледна точка, различна от моята усетих, че това всъщност е много полезно и ползотворно упражнение. Така вместо постоянни спорове и полемики, с цел да убедиш човека отсреща в собствената си правота, ти си осигуряваш хармония в отношенията, за която досега само си мечтал. Освен това научаваш и се замисляш за неща, които дори не са ти хрумвали до този момент.
Често хабим много сили и енергия ненужно, заради проклетото ни его. Да се докажем, да се налагаме, да отстояваме собствените си убеждения на всяка цена и да караме хората да променят собственото си мнение, характер, същност заради нас.
За мен да разсъждавам върху нещата от различни гледни точки (сама или със събеседници) се превърна в начин на живот. Станах любопитна към чуждото мнение, което ми позволява винаги да виждам една перспектива, различна от моята. А след като имаш знание и обективна оценка на ситуацията – тогава вече можеш да решиш как да действаш, какво да направиш или не направиш или да решиш да промениш себе си в някакъв аспект.
Не е нужно да се опитваме постоянно да променяме другите хора. Стремя се да обичам и приемам хората такива, каквито са, а не такива, каквито на мен ми се иска да бъдат (колкото и клиширано да ви звучи това, истината е такава). Това, което можем да направим е да променяме самите себе си и да се самоусъвършенстваме до края на живота си така, както намерим за най-удачно, винаги спрямо собствените си разбирания. Без да се съобразяваме на всяка цена с чуждото мнение, но и без да се сърдим, че то съществува. А ако някой реши да се промени, заради нещо хубаво, което е съзрял у нас – още по-добре. Всеки човек върви по пътя си, прави грешки, взима си поуки, но всеки е свободен да бъде такъв, какъвто иска.
Прочетете още: Чуждото мнение: гост или господар във вътрешния ни свят
