Започна най-мащабната кампания, свързана с природата на България – “Преброяване на белия щъркел”.
От 1930 г. насам, на всеки 10 години се прави международно преброяване на щъркелите едновременно във всички европейски държави. Тази година у нас то ще продължи до 15 юли.
В България ще бъдат обходени 253 града и над 5000 села – или общо 38 000 км.
В инициативата могат да се включат доброволци от цялата страна, които да съобщят за местонахождението на гнездо в тяхното населено място.
Това става изключително бързо и лесно, а е наистина важно! Нужно е само да попълните тази електронна форма, или да се свържете с Българското дружеството за защита на птиците (БДЗП).
За да ни разкаже повече подробности за кампанията и за белия щъркел в България, се свързахме със Свилен Чешмеджиев, който е Национален координатор на преброяването на белия щъркел.
От години Свилен е член и доброволец към БДЗП. Завършил е Екология и опазване на околната среда в Софийския университет. От 2010 г. работи като отговорник природозащитни дейности и регионален координатор в БДЗП – Регионален офис Свищов. През май 2015 г. получава награда в класацията „Десетте най-изявени млади личности в България“ (TOYA) на JCI, в категория: „Морално лидерство и/или защита на околната среда“.
Здравей, Свилене! Защо е важно да се следи популацията на белия щъркел, в световен мащаб и в частност в България?
Белият щъркел е единствената едра птица, която гнезди основно в населени места и е биологичен индикатор за състоянието на средата, която обитава човекът. Той е една от най-познатите и обичани птици, символ на семейството, плодородието, щастието и герой на много легенди. С ежегодното си отлитане на юг, хората го свързват с посещение на светите места. Тъй като повсеместно съществува вярването, че щъркелът прави гнездата си на свети места, хората гостоприемно го допускат до домовете си, вярвайки, че тяхната къща ще бъде щастлива. Щъркелът е чувствителен индикатор за състоянието на водите и за замърсяването на средата и броят на гнездата е в пряка връзка със състоянието им. Щъркелът е по-многоброен там, където има достатъчно и чисти води, стари дървета и земеделие с малко пестициди. Затова от 1930 г. насам се провежда едновременно преброяване на гнездата на белия щъркел във всички европейски страни. България се включва в това преброяване през 70-те години на 20-ти век. Изминалите преброявания бяха през 1994/1995 и 2004/2005. Тогава екипи на Българско дружество за защита на птиците извършваха преброяване на територията на цялата страна. Чрез кампанията за преброяване на белия щъркел ще бъде тестван за първи път моделът на т.нар. „citizen science“ или „наука от и за хората“. Чрез този модел обикновените хора могат да се включат в събирането и анализирането на данни, които да подпомогнат професионално научно изследване. С общите усилия на всички нас, ще преброим щъркеловите гнезда и броя на птиците и това ще ни помогне да разберем дали живеем в по-добра среда в сравнение с тази от преди 10 г.
Вълнуват ли се българите от въпроса за опазването на околната среда и животинските видове, по твои наблюдения, и какво правят, за да са полезни за тях?
През последните години наблюдавам доста голям интерес от страна на хората към опазването на околната среда и биоразнообразието. Аз започнах да се занимавам и работя в тази сфера преди повече от 10 години и тогава темата екология беше табу за нашата държава. Аз съм изключително щастлив, че в Преброяването на белия щъркел се включиха и продължават да се включват стотици хора, които ни предоставят данни за гнезда на сайта или пък ни споделят интересни истории за щъркеловите гнезда. Хората обичат белия щъркел – на много места сами са си построили платформи, които да привлекат птиците към гнездене. Като цяло наблюдавам положителна тенденция спрямо отношението на хората към опазването на природата и застрашените видове. За да стимулира гражданското участие, БДЗП организира и конкурс в рамките на проекта „Търсенето на щъркела: Науката за гражданите в действие”. В него ще бъдат раздадени награди на участници в Международното преброяване в няколко различни категории: „Най-много преброени гнезда“, „Най-подробно изследване“, „Най-атрактивна снимка/видео на щъркелово гнездо“, Награда за „спасител на гнездо“.
Има ли район в България, който е предпочитан от тях спрямо други? Защо?
Белият щъркел гнезди и се среща в близост до влажни зони – реки, водоеми, язовири, блата, езера, рибарници и др. В нашата страна се среща почти навсякъде, но най–многоброен е в по поречието на реките Дунав, Марица, Тунджа, Искър и в Софийското поле. Най-многоброен е там, където намира подходящи условия за хранене.
Какво не знаем за щъркелите?
Белият щъркел е една от най-познатите и обичани птици, символ на семейството, плодородието и щастието. Завръщането на щъркеловите ята свързваме с идването на пролетта и избуяването на новия живот след сивотата на зимата. Сваляме мартеницата, когато видим първия щъркел. Старите хора вярвали, че ако щъркелите се приберат напролет мръсни, ще има дъжд и плодородие, ако са снежно бели – ни чака суша. Щъркелите се връщат на едно и също място – у дома, в същото гнездо. Двойките обикновено остават заедно цял живот и появата им в гнездото, първите грижи за стягането му, първите ласки между партньорите – всичко това е толкова човешко, че с белотата им, понякога хората са ги виждали като младоженци…
Щъркелите остават с един и същи партньор през целия си живот. Какво се случва, ако единият от двамата умре?
Щъркелите остават заедно за цял живот. Но понякога единият партньор намира смъртта си и тогава другата птица започва да си търси нов партньор. Понякога това става много бързо, но също така може да отнеме и месеци и години.
Какви са основните причини, ако една двойка щъркели се върне в гнездото си, след зимния период, да няма потомство?
Голяма част от гнездата на белите щъркели в България са разположени на електрически стълбове, директно върху жиците. Много често стават аварии с тези гнезда и те могат да се запалят и щъркелите да загинат. Тези гнезда ги отбелязваме като рискови и начина, по който можем да им помогнем е те да бъдат повдигнати на изкуствени платформи, за да нямат допир с жиците. Понякога силните бури или градушките могат да унищожат или гнездото на щъркелите или тяхното потомство, но такива случаи са по – редки.
Искало ли ти се е да полетиш в небето и да погледнеш света отгоре? Какво ново ще откриеш, ако това се случи?
Още от Древността хората мечтаят да полетят и да погледнат света през очите на птиците. Ако можех да полетя, бих прелетял набързо целия свят и бих се концентрирал единствено над България. Нашата страна, въпреки малката си територия, е с изключително красива и все още запазена природа. В България се срещат 420 вида птици, което я нарежда на второ място в Европа след Испания. Причините за този факт са комплексни – местоположение, климат, релеф. Наистина имаме уникална природа и сме родени в райско кътче. Ето защо съм решил да работя и да се развивам именно в областта на опазването на дивите птици и биоразнообразието като цяло.
Ако можеха да говорят, какво биха казали птиците на хората?
Пазете ни! Грижете се за нас! Ние сме ваши приятели!
Кой навик или ритуал от живота на щъркелите би било добре хората да последват?
Може би верността, доверието и грижовността. Двойките бели щъркели остават заедно за цял живот и всичките им усилия са свързани със създаването и отглеждането на потомство. Те са грижовни родители.
За повече информация посетете официалния сайт на инициативата.
