Пътешествието започва от столичния квартал „Люлин”. Едно е сигурно – този панелен комплекс не е мястото, което със своята неповторимост ще те разтърси и ще промени изцяло живота ти. Но може да бъде чудесно начало. Както и всяко друго място на света.
„Детската ми мечта беше да обиколя света, а вече наближавах 30 години и още не бях мръднала много далеч от България” – разказва авантюристката Лора Василева. – Всичко се промени, когато преди пет години съвсем случайно качихме на автостоп едно момче. Пътувахме за Бургас. Завързахме разговор с новия спътник, името му беше Евгени. Заговорихме кой какви планове има за живота. Тогава той каза:
– Потеглям около света. Багажът ми е една раница. Тръгвам след две седмици.
Лора и Евгени прекарват следващите четири дни заедно на музикален фестивал. Решават, че ще пътуват заедно и поемат на автостоп от квартал „Люлин” към границата със Сърбия на пункта „Калотина”. Планът, доколкото такъв изобщо съществува, е да стигнат до Африка. Транспортът трябва да бъде основно на автостоп, защото нямат достатъчно пари. Преди това Лора се e занимавала основно с графичен дизайн и фотография. Спестяванията й не са големи.
Рафтинг по Ганга.
„В началото с Евгени се опитвахме да пресмятаме километрите, които сме изминали на стоп от България до Африка” – разказва тя. – Около 8000 км на стоп в Европа, 16000 км на стоп в Африка… Но после осъзнахме, че това не е толкова важно. Броят на километрите и броят на страните няма значение. Това, което изживяваме, хората, които срещаме, любовта и смеха, които споделяме, са от по-голямо значение. Бих се завръщала на едно и също място безброй пъти, ако сърцето ме зове. Мисля, че съм била в 45-50 страни до сега. Прибирам се в родината и след това отново потеглям.”
Съвсем наскоро Лора се завръща в България след поредното си пътешествие, което трае повече от година.
„През лятото на 2103 година заминах отново за Индия с 6 месечна виза и от там в Непал” – разказва тя. – Въпреки че за трети път посещавам тези страни, отново имаше какво да науча и да видя. Удивявах се от чудесата на живота и природата, отърсих се от ненужен товар. Ако човек има утвърдено виждане за нещата и следва логиката, ще му е трудно да разбере Индия. Там мантрата е “всичко е възможно” (саб куч милега) и чудеса се случват всеки ден. И ако успееш да разбиеш най-твърдите си принципи, идеи и вярвания, ще усетиш, че си по-свободен, по-отворен и някак по-лек. Тогава и Индия ще отвори вратите си към една изумителна приказка, написана специално за теб. Всяко преживяване там е напълно уникално, индивидуално и неповторимо. Важно е също да запазиш чувството си за хумор.
Още първия път, когато бях в тази страна, отидох в Дарамсала – градът, където живее Далай лама. Там прекарах десетдневен курс по медитация. Това се нарича випассана. Настаниха ме в специален център. Там не говориш, не четеш, не пишеш, не пееш, не слушаш музика. Не общуваш с хората. Храниш се сутрин рано и преди обяд в 11. След това не се яде. Храната е вегетарианска – ориз, леща, боб, зеленчуци, плодове. По 10 часа на ден се медитира. Това преживяване е катарзис. Научих, че човек не бива да изпада нито в отчаяние, нито в еуфория. Там осъзнаваш, че никой човек няма да е вечно с теб, никой предмет няма вечно да ти принадлежи. Така целият живот става много по-лесен. Подобно пътуване променя живота. И последното ми пътешествие в Индия ме заведе в различни ашрами, при учители и просветлени хора, гурута и садута, показа ми различни медитации, практики, непрактики, истини и неистини.
Обичайна гледка във Варанаси
Без да планувам нищо, пътешествието в Индия пак ми показа различен свят. Даде ми по-свободен и отворен поглед за нещата. Тази страна успя да разбие много от вкоренените ми концепции и правила на западния свят. Помогна ми да приемам различните от мен хора с любов и разбиране. Нали затова светът е толкова шарен и интересен – защото всички сме различни. И по време на това пътуване преживях безкрайно много незабравими истории. Повечето съм описала в блога www.http://sharingiseverything.blogspot.com/.
Всички тези случки идват, за да ме научат на нещо. Индия е страна на контрасти и противоречия. За един ден може да преобърне живота ти няколко пъти наопаки. Като например щастието и мирът докато пея мантри с мили жени в храмовете из Вриндаван, последвано от нападение от побеснели мъже на Холи. И точно когато съм на ръба да намразя индийските мъже се появява мило семейство, което ме кани в къщата си на обяд. Те ме карат отново да се влюбя в индийската спонтанност и гостоприемство. След Азия отидох до Турция и Румъния.
Следва продължение… в него четете за усещането да се изгубиш сред дюните на Сахара в тъмна нощ, за двете й срещи със смъртта и за пътуващите деца, които обикалят света.
