Историята, която ще прочетете по-долу, е част от уникалната рубрика, публикувана всяка събота във вестник “България Днес”: “Най-страшните български убийци”.
В нея тандемът Борислав Радославов и Борислав Трошев се среща с едни от най-бруталните и хладнокръвни килъри в държавата ни. Lifebites.bg ще публикува част от материалите, които колегите ни предоставят (целите текстове може да намерите на сайта на изданието.)
Днес за първи път пред медиите проговаря Марин Живков, убил по особено жесток начин две студентки.
“Не искам да бъда помилван, защото вече убиха мен и семейството ми. Вече 11 години лежа невинен зад решетките. Живея с мисълта да се боря. Дори и да умра тук и да не видя свобода, искам да излезе истината. И да се прекрати практиката да сатанизираме някого.”
С тази изповед ни посреща във Варненския затвор соченият за един от най-жестоките килъри в България Марин Живков. Бившият таксиметров шофьор изтърпява доживотна присъда без право на замяна за две убийства по мъчителен начин и с особена жестокост на студентки и три изнасилвания.
За първи път килърът, осъден да умре зад решетките, проговаря пред медии от затвора лице в лице с журналисти. Макар и вече забравен от обществото, затворникът все още всява ужас в семействата на удушените и захвърлени момичета.
През май 2009 г. Варненският окръжен съд призна вината на Живков, който на 22 май 2000 г. в землището на село Долище убил Сашка Димитрова. Момичето било второкурсничка в Икономическия университет във Варна.
Живков бе признат за виновен и за това, че 4 години по-късно, в края на февруари 2004 г. край село Осеново убил и Радка Даскалова след изнасилване. Тялото на момичето от Добрич било разкрито година по-късно.
Окръжният съд във Варна осъди Живков да заплати на родителите на убитите обезщетения в общ размер на 400 хил. лева. На три инстанции съдиите подчертават, че автор на двете брутални убийства е Марин Живков и доживотната присъда без право на замяна е единственото справедливо наказание.
Живков обаче е убеден в своята невинност. Категоричен е, че част от веществените доказателства за първото убийство изчезнали.
“Полицията и прокуратурата извършиха множество престъпления срещу мен. Още не са разпитани свидетели, които съм посочил и адвокатът ми ги е искал. Тежи ми, че няма правосъдие”, твърди пред вестника Живков.
Наказателното дело срещу таксиметровия шофьор започна през 2007-а, когато Живков е изправен пред съда за изнасилването на трите момичета – Лора, Мария и Радка, и за убийството на Сашка и Радка. Престъпленията били извършени от август 1996 г. до февруари 2004 г., като между всяко едно посегателство Марин на няколко пъти е влизал и излизал от затвора, след като изтърпявал наказания за други престъпления.
“Лежал съм по 5 присъди само за кражби на коли. Аз съм си крадец на автомобили. Това са присъди от младежките години. Крадях коли да се показваме на гаджетата. Доста коли съм откраднал – 20-30, може и 50. Две гаджета в колата и отиваме на кръчма. Тогава кой те спира, сега е друго”, споделя Марин.
Днес той съжалява единствено, че се доверил на полицай и му говорил без адвокат.
“Можех да си мълча и да не получи нищо от мен. Никакви самопризнания нямам. Съдя България в Страсбург. Трябва да се договорим с адвоката ми за исканото обезщетение. Но няма пари, които да ми върнат 11 години от живота ми или този на близките ми. Все едно аз да платя живота на тези момичета. Колкото и пари да получа, ще ги вложа отново в адвокати пак да съдя държавата”, изповядва Марин Живков.
Марин се кръсти и твърди, че ляга и се събужда с чиста съвест.
“Апелирам към целия свят да не стъпват в България, защото могат да бъдат осъдени като мене. Да превърнат живота в ад на близките…”, въздиша лишеният от свобода, след което надзиратели го поемат и прибират обратно в килията.
Цялата история четете на сайта на вестник „България днес”.
