Преди време, когато карах такси в Лас Вегас, имах шанса да возя популярен руски кино режисьор, който се оказа, че познава мой скъп приятел от детските години, в момента – известен музикант в Русия. За Христо Кирилов си спомням само хубави неща. Добър човек и голям талант. В музикалната консерватория негов преподавател го определя като “най-виртуозния китарист”, учил някога там.
Музикантите от Спринт веднага забелязват дарбата му и
канят Христо Кирилов да се присъедини към групата
Днес той живее в Москва и се радва на изключителен успех, обич и уважавание от руската публика.
Имах щастието да се свържа лично с Ицо и той веднага да се съгласи да ми даде интервю. Вижте какво разказа за Русия, за успеха си там, за родината и за щастието талантливият Христо Кирилов.
Какво дете беше?
На този въпрос без усмивка от една страна и без печал от друга е сложно да отговоря. Майка и татко ме бяха възпитавали по традициите на социалистическата система и много често ми казваха: “Скромен да си”! Благодарение на това бях, уви, много скромно дете. Казвам „Уви”, тъй като животът след това ми показа, че този съвет, меко казано, не е подходящ, ако имаш мечти, които се отличават от стандартните тогава. А аз още като малък проявявах желанието да се занимавам сериозно с музика… за съжаление, дълги години се борих с излишната скромност, заложена в мен от детството!
Как избра китарата и има ли в семейството ти музиканти?
Баща ми свиреше на тромпет преди, не професионално, но винаги много музикално, а и двамата с майка винаги са обичали да пеят и да слушат музика. Любовта към музиката ми се е предала от тях. Пея откакто се помня. С татко пеехме много често, в резултат на това
в трети клас помолих нашите да ми купят барабани
Идеята ми беше одобрена частично, татко донесе в къщи един малък барабан и аз постоянно биех по него, с особено голямо удоволствие, когато той свиреше на тромпета. След известно време ми купиха първата китара и още тогава малко по малко осъзнах какво ще искам да правя винаги!
Лесен ли беше пътят от Троян до Москва?
Не знам кое е лесно и има ли въобще лесни неща?! В Москва пристигнах за първи път през 1997 г. с група „Спринт”. Бях с тях вече четвърта година. Интересното е, че още в самото начало, когато ме поканиха в групата (бях в първи курс на Софийската консерватория), идеята беше, че предстоят концерти в Русия. Трябваше да минат три години, за да се окажем на руска земя.
Какво те накара да заминеш за чужбина?
Отговорът ми ще прозвучи банално, но истината е, че възможностите за реализация в страната ни са ограничени. Обичам България! Природата, климатът и кухнята ни са страхотни. Но манталитета и политиката… Тогава, през 1997 г. беше финансова криза и групата ни получаваше за концерт (доколкото си спомням) около 10-20 000 лв., т.е. около 5$. Нужно ли е да продължавам?!
Каква е разликата между музикалния бизнес у нас и в Русия?
Честно казано, освен в мащабите, разликата не е много голяма. За да си възтребван, като артист (музикант) и да имаш концерти трябва да станеш популярен. За да станеш популярен, трябва да те показват по телевизията, да те пускат по радиото, да пишат в пресата за теб (да си рекламиран). За да стане това трябва да си… най-разпространените варианти: дете на НЯКОЙ или любовник…, или вариант “приятели от детството”…или да имаш много пари, за да платиш на продуцентски център да работят за теб. Другите варианти са по честен път с МНОГО работа над себе си и да се надяваш на късмет, че ще се окажеш в точното време нанужното място…
Имаш и филмови участия. Как попадна в киното?
Преди години се запознах с един режисьор, който се оказа голям почитател на истинската музика, а за мое щастие и ценител на творчеството ми. С него станахме близки. През 2011 г. ме покани за първи път в един сериал, като ми предложи роля – да играя български музикант, който изнася концерти в Русия… Тогава
за първи път моя музика звуча в кино!
Преди няколко месеца получих още едно предложение, този път за пълнометражен филм (руско-български). Ролята е малка, но за това пък аз писах музиката към част от филма. Повече за това не мога да говоря, тъй като филмът още не е излязъл. Дори аз не съм гледал готовия вариант. Надявам се да се е получило хубаво и пролетта да тръгне по кината!
[Прочетете още: Йордан Камджалов – диригентът, който омагьосва]
Какво ти предстои?
В момента работя над нова концертна програма. Имам интересни предложения, но за тях предпочитам да говоря след като се осъществят!
Как се прочу като Златната китара на Европа?
През 2008 г. ме поканиха в Беларус на фестивала Славянский базар, заедно с най-популярния балет за съвременни танци на Русия Тодес. В същото време имах изяви и на други фестивали и така след време, тук в интернет почнаха да се появяват статии, в които пишеха за мен като Златната китара на Европа!
Планираш ли концерти в България?
В момента точни дати нямам, но за изминалите 5 години почти всяко мое идване в България е съпровождано и с концерт!
Липсва ли ти България?
Липсват ми близките, свежия въздух, природата, но с годините се свиква.
Какво те радва най-много в живота и мечтаеш ли си за нещо?
Много неща ме радват, но най-вече това, че всяка сутрин отварям очи и съм в добро здраве, мога да прегърна и целуна любимите ми момичета, жена ми и дъщеря ни. Това, че имаме спокойно и синьо небе над нас. Това, че музиката ми (която е и моят живот) радва и много други хора, които даже не познавам!
Слава богу, имам таланта
да правя страхотна музика
Никога не съм бил егоист и именно за това желая да я споделя с милиони хора по целия свят, да изнасям концерти по цялата земя и да радвам хората и да виждам усмивките на лицата им! Според мен най-важното в живота е човек да се усмихва искрено и да чувства как щастието го изпълва отвътре. Прекрасно е, че с помощта на хубавата музика това е възможно.
Желая на всички много здраве и СЛУШАЙТЕ ИСТИНСКА МУЗИКА!
