Началото на юни. Това е перфектното време да посетите Враца.
В първия ден на този месец красивият град, сгушен в полите на Балкана, празнува. Празникът може да се почувства с всички сетива. Да се види, да се вкуси, да се чуе и да ви стопли сърцето.
Днес Lifebites.bg ще ви направи част от този ден с виртуална разходка из Враца чрез снимките на Боян Пищиков.
На 1-ви юни врачани са усмихнати, врачанки са още по-красиви, старите пристъпват гордо по площада, облечени в най-запазените си официални дрехи.
Балканът пее и танцува заедно с местните и заедно с тях се прекланя пред саможертвата на героите дали кръвта си за свободата на родината.
Ботевите дни са пикът на културния живот в района. Съпътстващите официални и неофициални събития се простират
седмица преди и след празника на града – 1-ви юни
На празника на града врачани ползват безплатно градския транспорт.
Всеки покрив и тераса във Враца са претъпкани с хора, независимо дали е гореща нощ или смразяваща буря.
Всяка година в тук се изсипва елитът на държавата по случай вечерния митинг-заря.
Площадът отеснява за зарята от хилядите, събрани рамо до рамо
Балканът позволява не само алтернативни места за гледане на зарята като култовата Хижа, но и множество върхове и полянки, много, от които се включват в зарята, удължавайки я.
“В определен смисъл зарята на 1-ви юни е нещо като края на годината за нас врачани, а сирената, чийто вой оглася града ни точно по обяд на следващия ден, е своебразно начало на новата. Защото след 2-ри юни Враца отново става малък, тих и спокоен град в провинцията, след като за един кратък момент наистина е била “столица на България”, разказва Боян Пищиков, чиито прекрасни снимки разглеждате в момента.
А през тези няколко дни Враца всъщност не просто празнува, а се тресе от събития, музика и красиви гледки. Къпе се в светлини, сияе горда, силна и обединена.
Различни малки фестивали, детски празници и дори микроизложбите с детски снимки на Тони Фотото, детето на Враца, правят града по-слънчев, щастлив и безгрижен.
И така… все още има време да зарежете работата, да пренаредите плановете за вечерта и да отскочите до Враца.
Защото: „Всеки трябва поне веднъж в живота си да се шляе по площад Христо Ботев, очаквайки Зарята с главно З, хрупайки варено геврече… а на следващия ден да се качи на Околчица, където освен да се поклони пред саможертвата, да си припомни други аспекти на родината като кебапчийниците и празните думи на политиците… и да бъде добре изпран от задължителния дъжд в обвития в мъгла връх”, усмихва се Боян Пищиков.
