1-ви май се празнуваше даже и на село
“Айде да си минем от реда, да е.а тяхната мама, че после и ний да поживейм.”
Ка-Пе-Ес-Ес, Бе-Ка-Пе, слава, слава, ураааааааааа…
Ленин, Сталин, Ди-ми-тров, слава, слава, ураааааааааа…
Носеха се портрети, плакати, байраци и чудновати надписи като: “Слава на всички Бе-Ка-Пе-та, по всички земни кълбета!” Е, точно такъв надпис не – бяха по-тъпи, истински бисери на глупостта. Например, отдел чистота и озеленяване носеха транспарант, на който с големи букви пишеше:
Дръж маркуча си в изправност
Тружениците от ВиК винаги носеха нещо от сорта: “На партията – вярност, на народа – чиста вода”. Филиалът на завода за детски играчки също изпъкваше с оригинални идеи: “Всеки палет готова продукция – гвоздей в леглото на империалистите”. Най-оригинални обаче винаги бяха другарите от ТКЗС-то:
Всяко яйце – бомба, всяка кокошка – летяща крепост срещу агресорите!
или
Всеки кооператор – свиня! Всеки комунист – две!
или “Да не оставим неодрусана слива в нашето село!” и т.н. и т.н. Последно, много ми харесваха милиционерите! Първо, щото имаха пищаци. Второ, щото единият ми вуйчо бе в редиците им, макар и за малко, изпъдиха го за нещо и трето, имаха много яки лозунги, като: “Милицията принадлежи на народа и народът принадлежи на милицията.”
Класика!
Та значи, всички много мразеха да маршируват, да викат и да носят плакати, портрети и т.н. Поне сред моите роднини бе така. Обаче го правеха!? Щом не им е харесвало (ама наистина не им се нравеше, много попържни учех покрай 1-ви май), са го правили насила, а това е много кофти – меко казано. Сега разказват с умиление колко хубаво е било навремето!? Направо ще ми се пръсне главата, от тоя силогизъм…
Обаче, изведнъж се сещам: Чааакай малко, ами втората част от деня, тази, която ни оставаше след “като си минем от реда” – както казваше свако? Ето, значи, какво ставаше във втората част от деня:
Цяло село се засиляше към близките гори – досущ като едни шумкари, юрнали се към мандра. Всеки бързаше да се прибере от манифестацията, че да натовари Москвича и газ към пояса, па да си заплюе по-добро място за банкет. Завъртаха се, братко, едни чевермета,
вадеха се каси с бира
и се лееше червено вино, с жълта лимонада… неведнъж съм се будил с болки в стомаха, след първомайска вакханалия. Подир обилно плюскане, се играеше футбол, и се провеждаха пехливански борби. Люпеха се семки, ядеше се сладолед и те така, дорде се мръкне… Верно, купон си беше.
Добре де, чудя се значи, вече никой не ни кара да маршируваме, да развяваме байраци, портрети и плакати, не трябва да викаме и ръкомахаме, не трябва… ама заедно с онова дето не трябва, си отиде купонът. Аз купон не само на 1-ви май мога да си направя и честничко да си призная, правя си от време на време по едно джумбаре с фамилията и приятели. Ама думата ми е за онова странно общество и време, в което имаше някаква алогична, противоестествена
симбиоза между Партията и работника
Партията ограбваше народа, докато го лъжеше, че го води към светлото бъдеще, а народът лъже, че обича партията, докато на първомайските банкети псуваше властта и се късаше от смях, слушайки вицове за бай Тошо.
Истината в крайна сметка е, че хората са егоисти и лицемери. Това не е непременно неприятна констатация – всъщност, може и да е, ама пак си е истина. Просто исках да кажа, че в детските ми спомени 1-ви май никога не е бил онова, което официалните пропагандатори на социализма-комунизъм казваха и казват, че е. Това си беше просто един преди обед, в който всички викаха Слава на онези, които яростно псуваха следобеда на същия ден!
