Снимка: http://www.bangkokvibes.com/
Банкок има много лица. Банкок е като онези хора, в които или се влюбвате завинаги, или изобщо не може да понасяте. Комерсиален, лъскав, мръсен, необятен, магнетичен, хаотичен и развратен.
Няма да ви губя времето в празни приказки за Тайланд и неговата столица, а ще ви изредя десетте начина да усетите този уникален мегаполис.
Приятно пътуване. Извинете, четене…
Уличната храна. Едва ли ще пропътувате половината свят, за да отидете да обядвате в американски или френски ресторант в Тайланд? Не. Направите си необходимите ваксини (тук рискът от малария е нисък, няма да ви трябват антибиотици) и се гмурнете в кулинарно приключение. От по-нешокиращи храни в закусвални на улицата, през пилешки чревца на шишче, пилешки крака, трътки и всякакви други вътрешности, изпържени или приготвени на скара на сами тротоара до печени скорпиони, мухи, паяци и скакалци. Аз лично така и не посмях да вкуся от последните.
Храмовете и Големия дворец. Тези около 400 на брой сгради, красиви като скъпоценни камъни, са сериозна причина да посетите Банкок, но не се престаравайте. Градът е огромен и дори и да искате, няма как да видите всички негови храмове. Съществува вероятност в един момент сетивата ви да се изтощат – било то от жегата или от огромното количество (в различни пози и размери) статуи на Буда. Концентрирайте се върху местата, които наистина ви се иска да видите.
За мен задължителни в списъка са Ват Арун (разположен на западния бряг на река Чао Прая) и Ват Пхо (тук се намира позлатена статуя на най-големия полегнал Буда в света – дълга е 43 метра). Както и прекрасния Гранд палас (Големия дворец) и Храма на изумрудения Буда, който се намира зад стените му. След тях – докъдето ви стигнат силите.
Фермите за орхидеи са туристическа атракция.
Каналите. Мръсни са, вонят, но впечатляват. Ако се разходите в лодка из тях, ще видите едно от другите лица на Банкок. Ще зърнете как живеят местните. Ще ви забаламосат с някой плаващ пазар, за да си купите скъпи сувенири. Ще се стреснете от огромните плуващи наред с деца гущери и влечуги. Ще храните риби и ще посетите ферма за орхидеи (странно усещане как от сърцето на големия град за половин час може да се озовете на място, което напомня лозето на дядо ви!).
Плъховете. Да, местните не се впечатляват изобщо. Усмихнато махват с ръка и добавят едно „Мики Маус”. Тук, както и в повечето големи мегаполиси, плъховете са част от градския живот. Затова не задълбавайте на тема хигиена, докато чакате нуделите си на някой нощен пазар и не се заглеждайте много в тоалетните и кухните на ресторантите, където похапвате. Наслаждавайте се на изживяването да сте в този неуморяващ се град.
Веселбата по време на Сонгкран е невероятна.
Као Сан Роуд. Трябва да посетите тази улица. Нищо, че се води рай на бакпакъри. Тук животът кипи. Заведения, ресторанти, модерни местни групи, млади хора, вкусна и евтина улична храна. Това е мястото, което трябва да се види, за да се усети енергията му. Особено подходящ за посещение е по време на Сонгкран – фестивала на Водата, когато всички танцуват, пръскат се с вода и се наливат с алкохол като на рейвпарад от края на 90-те години на миналия век.
Снимка: www.commons.wikimedia.org
Проститутките и квартал Нана. Може да ви прозвучи неразбираемо, но тези жени трябва да се видят. Все едно отивате в своеобразна зообогическа градина. Не целя да ги унижавам, подценявам или обиждам с това сравнение. Те просто са адски интересни за наблюдаване, отворени, комуникативни и различни. Освен това са толкова много, че в един момент си внушавате, че всяка срещната жена в нощен Банкок е труженичка на любовта. Нана е мястото, където може да се насладите на коктейл в кофичка от превърнати в подвижни барове ванове. Страшно готино, веселяшко и нестандартно.
Снимка: www.telegraph.co.uk
Баровете на покривите. Да, тези места са скъпи (сравнено с цените в други заведения и ресторанти) и обикновено повечето от тях – леко снобарски. Но гледката и усещането, че седиш буквално върху целия свят, си струват. Тези тераси-барове показват едно съвсем различно лице на Банкок – красиво, изгладено от бръчките на мизерията със скъп интериор, благоуханно и лъскаво. Вижте класацията на 20-те най-добри заведения на покриви и изберете своето.
Тук-тук. Шофьорите на тези триколки-таксита са луди. И това е целта – да преживеете нещо екстремно. Особено, ако ви повозят в дневния трафик. Дишането е трудна задача, заради автомобилните газове, влагата и жегата, но тези професионални маниаци, които отлично знаят, че стряскането и шокирането на пътниците-туристи е част от забавлението, са нещо, което трябва да изпитате.
Шофьорите на тук-тук обикновено са дружелюбни с туристите, но това не означава, че няма да ги прецакат.
Измамниците. Те са навсякъде. Най-вече около Гранд палас. Много са хитри, предприемчиви и на 99 процента намират начин да ви преметнат. Ако не първият, то вторият или този, който чака след него, ще ви хване на въдицата си. Не се връзвайте на значки, баджове и шапки с надпис „Секюрити”. Обикновено стоят до охраната на Двореца и задължително са сговорчиви, усмихнати и горят от желание да ви помогнат. Предлагат евтин или безплатен траспорт, екскурзии, промоции и намаление на маркови стоки. Традиционната реплика е, че дворецът е затворен днес или пък има твърде много туристи и е по-добре да изчакате, за да го разгледате спокойно. Така неусетно ви пъхат в някой евтин тук-тук, който вместо по забележителностите на града, ви разкарва по магазинчета с реплики на Армани. Въпреки че… и това си е вид аткрация, нали?
Миризмата. Банкок смърди. На канали, на плът, пържено, мръсотия, на лукс. В която и част на този мегаполис да отидете, миризмата може и да е различна, но определено ще я има. Ако се настроите предварително за подобно усещане, реалността ще ви се стори съвсем поносима. А и като се замислите, така ще усетите този уникален град с всичките си сетива.