Ако някога си бях представила, че ще седна да раздавам съвети какво да правите при среща със змия, то със сигурност щях да се шокирам от себе си. Аз? Онази, която губи ума и дума, чува сърцето си в ушите, усеща го в петите, в слепоочието, в лактите и въобще – на всяко кръвоснабдено място от вцепенените си телеса?!
Но времето се постопли и хората плъзнахме по полянки и градинки, натрапвайки присъствието си на изконните им обитатели. За съжаление, крайният резултат от това почти винаги е един и същ – писъци и нечия размазана глава с камък. Ето защо справедливостта у мен взе връх над фобията ми и ме накара да събера (къде от опит, къде от разни умни книжки) малко полезна информация, с която да се въоръжите и заместите камъка, ако се случи да срещнете змия. И така, ето ви 10 полезни съвета, ако се срещнете със змия:
1. Не бъдете агресивни
Истински важното нещо, което трябва да знаете, е не, че повечето змии тук не са опасни за вас. То е, че всички ние сме изключително опасни за змиите! В България са регистрирани 17 различни вида змии и всички те са защитени. Всички 17 вида са в едни или други списъци за опазване на биологичното разнообразие и екоравновесие в природата.
Между другото, два от тези вида змии не са виждани повече от 80 години по нашите земи и вероятно вече са изчезнали. А нас си ни има – което в много случаи май е по-тъжната констатация. Ето защо, първият и най-важен съвет е:
Не проявявайте излишна агресия и не убивайте тези изключително важни за природата същества.
Имайте винаги на ум, че между 10-ти и 14-и век от чума, разпространявана от плъхове, в Европа са умрели повече от 75 млн. души, а основната храна на тези влечуги са… точно така – гризачите.
2. Дайте възможност на змията да избяга
Кога за последно се мерихте? На височина и на килограми? И да е било отдавна, със сигурност си давате сметка, че сте в пъти по-големи от срещнатата змия. В България има едва 3 вида змии, които ако имат късмет, могат да достигнат дължина над 180 см (и трите вида са смоци). Но пък на килограми, съм убедена, че ги удряте в земята. А в природата, както знаете, по-малкият винаги го е страх повече.
Бъдете убедени, че представителят на влечугите пред вас изпитва стократно по-силен ужас. Много от змиите даже се преструват на умрели, за да ги помислите за клонче и да ги отминете. Най-правилното, което може да направите, всъщност, е точно това:
Ако се натъкнете на змия пред вас, най-добре е да запазите хладнокръвие и да ѝ дадете възможност да избяга.
Ако самата тя стои неподвижно, има вариант да не ви е забелязала или да е застинала от ужас. В този случай – най-добре е без резки движения да я заобиколите и да си продължите по пътя.
3. Отдалечете се
Не забравяйте, че змиите биха нападнали само ако сте стъпили върху тях, без да ги видите или нямат възможност да избягат. Излиза, че са далеч по-миролюбиви същества от някои хора, които познавате, нали? Да предположим, че се натъквате случайно на змия, заела отбранителна позиция (издава съскащи звуци, повдигнала е глава и ви наблюдава, издува тялото си).
Първо – имайте предвид, че дори и да ви нападне и да ви ухапе змия – шансът да не е отровна е огромен. В България има 5 вида отровни змии от всичките 17, които споменахме. А от тези 5 отровни – само 2 вида са сравнително опасни за човека. И въпреки всичко – съветът ни в случай, че ви се кани змия е да се обърнете и се отдалечете възможно най-скоро. Ако можете да тичате – тичайте!
4. Предупредете я, че идвате
Разбира се, има моменти, в които е напълно възможно да не видите змията. Природата им е дала преимуществото да имат форма и носят окраски, които лесно да им позволяват прикриване в хабитата, който обитават, а и да бъдат прекрасни ловци. За съжаление ги е лишила от външен слухов апарат и е ограничила слуха им до усещане на вибрации.
Ето защо, ама изобщо не им се сърдете, че не са чули бодрата ви планинарска песен и са се скътали бързо, бързо някъде. Вместо това, съвет номер четири е –
Помогнете им, като ги предупредите.
Ако ви се налага да преминавате през местности с висока и гъста трева или сплетени сухи храсти, стъпвайте по-тежко. Носете високи и здрави туристически обувки с плътни подметки. Движете се бавно и скачайте трупешката от време на време и, разбира се, просто внимавайте къде стъпвате.
5. Какво да правите, ако ви ухапе
И все пак, тя ви ухапа! Е, не сте ѝ любимата храна, но е била принудена да ви вкуси… Стигнали ли сте до този момент има едно основно, изключително важно нещо, което трябва да направите. То ни е завещано още от Дъглас Адамс в Пътеводител на галактическия стопаджия, а именно – без паника!
Помислете си – ако ви е ухапал комар така ли ще се паникьосвате? Все пак вероятността да умрете от някоя от смъртоносните болести, разнасяни от тях е много по-голяма, отколкото от ухапване на змия в България. Както споменахме и по-горе, сравнително опасните за човека отровни змии тук са два вида: пепелянка и усойница. Ето защо, моят съвет номер 5 е:
Запазете хладнокръвие и установете от каква змия сте ухапани.
Двата отровни вида змии са силно характерни и разпознаваеми – пепелянката има триъгълна глава и специфично рогче на муцуната. На цвят е бежово до светлокафява (“пепелява”, откъдето идва името ѝ) с тъмна зигзаговидна ивица по гърба. Усойницата има сравнително едро и дебело тяло, като в повечето случаи основният ѝ цвят е сив до кафеникаво сив, с характерни тъмни ромбовидни петна или зигзагообразна ивица по гърба. На главата обикновено има тъмно петно с V-образна или X-образна форма. Усойницата обитава предимно високопланински райони и срещата с нея е доста по-малко вероятна.
6. Как да разберете каква змия ви е ухпала
Ако сте пренебрегнали съвет номер 5, не сте успели да запазите самообладание и да разгледате змията, която ви е ухапала, то не драматизирайте излишно. Просто поемете въздух, пребройте до 10 и… разгледайте мястото на ухапване. Хайде, това поне може да направите.
Тук няма как да сбъркате – при ухапване от пепелянка остават две дупчици, при ухапване от смок се образуват две успоредни полудъги от малки и разположени на гъсто дупчици, при ухапване от тъщата се отбелязва металокерамиката. Вас ви интересува вариант 1. При втория и третия – няма опасност. Възможно е, разбира се, мястото да се възпали и подуе, ето защо ви съветвам да потърсите медицински център или добре да почистите със спирт или друг антисептичен материал.
Вижте още… каква е истината за смъртта на Клеопатра – умряла ли е или не от змийско ухапване
7. Какво да правите, ако ви е ухапала отровна змия
Ако сте изтеглили късата клечка, то в тази позиция са изредени наистина най-важните неща, които трябва и не трябва да правите. Запомнете ги, дори и отровата на нашите змии да не е изключително опасна, ухапването им реално може да застраши живота ви. Ако ви е ухапала отровна змия, ограничете до минимум движенията си.
Трябва възможно най-бързо да бъдете откаран до най-близкия медицински център. Ако пътят до там е повече от 30 минути, то трябва да легнете и обездвижите ухапания крайник, за да се забави разпространението на отровата. Ухапаното място трябва да се превърже. Превръзката се прави над ухапването, не стегнато – така, че да могат да се проврат два пръста отдолу. Може
да се приемат горещи течности
Никакви лекарства и алкохол!
Не трябва да се правят разрези на мястото на ухапването, нито отровата да се изсмуква. Забравете какво сте гледали по филмите. И още веднъж – не правете резки движения и не бягайте. Обадете се за помощ.
Не се паникьосвайте – имате повече от 90% шанс да оцелеете и да разправяте и на внуците си за този спомен.
8. Ако срещнете змия в населено място
Нека предположим, че срещата обаче се състои в населено място – градски парк, полянката пред блока, или дори у дома. Това, което ще ви посъветвам е, да се обадите на Регионалната инспекция по Околната среда и водите. И ако това, че змиите са полезни същества не ви е достатъчно, за да ви спре да им направите нещо лошо, може би информацията, че ще ви глобят, ако нараните змия, с до 5 хил. лева, може да ви въздържи. Къде е цената на един телефонен разговор – къде 5 хил. лева, а? Между другото – ако срещнете и фотографче с питон на морето – също звъннете един телефон…
9. Не се страхувайте
Да си го кажем направо – мен, всъщност ме е страх само от три вида змии. От малки змии. От големи змии и от пръчки, които приличат на змии. Не знам дали този страх е атавистичен и първичен. За съжаление много хора абсолютно съзнателно и целенасочено го насаждат у своите деца. Научно е доказано, че у повечето хора този страх не е вроден, а придобит.
Учени от Университета на Вирджиния в Шарлътсвил, САЩ са направили експеримент, при който са наблюдавали реакциите на 11-месечни бебета, на които пускали видео-материали с влечугите. Оказало се, че бебетата не показвали с нищо, че ги е страх от змиите, дори когато картинката била придружена от
писъци на уплашени хора
Всъщност първоначалната реакция на децата била доста спокойна – сърдечният им ритъм не се ускорявал и те не реагирали буйно на видяното. Което си е истински добра новина, тъй като фактът, че не се раждаме със страхове, всъщност е нещо много положително. Моля ви, послушайте този предпоследен съвет и не насаждайте излишно страх у децата си от змии. По-добре ги научете как да се държат при среща с тях.
10. Как да се борите срещу фобията
Все пак, ако страхът ви не е просто страх, а е фобия, то последният съвет е за вас. Офидиофобия или фобията от змии е втората най-разпространена фобия в света. Тя засяга в различна степен около 1/3 от всички възрастни хора. Хората с по-силна степен на офидиофобия често променят живота си дотолкова, че отказват да ходят на разходки в природата, за да не се срещнат с някое влечуго.
Те изпадат в ужас само при видео или снимка на змия, а физическите реакции могат да варират от сърцебиене до инфаркт и дори смърт. За щастие,
ако страдате от тази фобия
последните изследвания показват, че имате отличен шанс за успешно лечение. Важно е да изберете психолог или терапевт, на когото смятате, че може да се доверите, за да ви помогне в този процес. Най-често лечението се основава на различни техники за когнитивно-поведенческа терапия. Различните методи работят за различни хора, така че не се страхувайте да опитате нещо необичайно, ако нормалният курс на лечение се окаже неефективен.
Ако внимателно третирате състоянието си, нещата постепенно ще се подобрят и вашата фобия няма да контролира живота ви. Или с няколко думи – съвет номер 10 е:
Потърсете правилната, специализирана помощ, за да може следващия път, когато излезете на разходка, сърцето ви да бие в нормалния си ритъм.
Полезно и приятно четиво :)))
С риск да ви разочаровам, ще споделя, че днес в къщи убих змия. Ако видя змия на полето или в гората или я подминавам или я оставям да избяга. Днес обаче трябваше да убия така нареченият смок стрелец. Гадна змия… нее е отровна, нооо ако е застрашена се спуска да хапе. Преди да ме превърнете в убиец ще ви попитам. Какво бихте направили, ако живеете на село и на 2 метра от входната ви врата се препича змия?? Преди няколко години пък убих смок мишкар, дълъг почти 2 метра, беше се покачил на прозореца. По това време утрепах и една гадна пепелянка разхождаща се по улицата. Може би не трябваше?? Трябваше да я оставя да ухапе някое хлапе и то докато обясни на техните видиш ли влязло в черната статистика. Не обичам насилието, но когато и както казах не убивам змии по полета, ниви и гори, но когато са в границите на дома ми, прошка няма… Много интересно четиво, писано с любов към природата от интелигентен човек. Само дето ми се стори малко сладникаво. Ако трябва да избирам между змията и човека избирам човекът. Поздрави!
Не сте сами на земята,а лесно можете да обясните на децата си,че пепелянката няма за цел да ви яде.Аз също ще ви разочаровам,но ако малко помислите,гадните псета и котки вършат повече поразии от дивите животни.Нанасят непоправими вреди върху живата природа-разравят гнездата на птиците,които гнездят долу,убиват птици ,без да са гладни.За ужас на псевдоприродолюбителите,те НЕ СПАДАТ към природата.Това са подивели,одомашнени и не знам си какви животни,развъдени от хората,на които мястото не им е навън,а в двор,със стопанин.Всъщност са НАПАСТ.Няма да добавям неопровержимите факти за нападения от псета върху хлапета,които са често и непровокирани.Не съчувствам ни най-малко на никой нападнат.Вие си ги развъждате,вие си ги храните по улиците.Има момент в живота,когато имотът и всичко,което имате, няма значение,защото сте заболели непоправимо,развалини сте,не можете да ставате от леглото,но отново змиите ще са ви виновни.Никога няма да предпочета човек,докато се убиват невинни животни,само защото щели да ухапят,или са влезли в имота на някой неандерталец.По тази логика всяко хлапе е потенциален убиец.И дано всички убили невинни животни,бъдат редовните посетители на онкологията до края на жалкия си животец!Нека не се забравя,че хората са завзели ареалите на дивите животни,те не влизат в територията на хората!