Всичко започва на 11 май 1951 г. в Пловдив. Тогава българският писател и езиковед Найден Геров организира официално първия празник в чест на светите братя Кирил и Методий. Празненството се състои в епархийското училище, кръстено на създателите на глаголицата.
За честването пише година по-късно в своята Христоматия славянского язъка Неофит Рилски. И макар че преди този ден е имало и други подобни празненства (за справка вижте текста по-долу), именно
тържеството на 11 май
организирано от Найден Геров, полага основите на традицията да празнуваме ежегодно делото на солунските братя. Празникът се заражда като църковен в чест на преподобните Кирил и Методий. Той се отбелязва в храмовете, както повелява канона – с литургия и водосвет.
Първи чествания В България: За първи път денят, посветен на Кирил и Методий, се чества през 12-ти век от Петър и Асен – братята, които през 1185 г. вдигат въстание, за да възродят българското царство. Именно година по-късно Денят на светите братя бил отбелязан за първи път – но през април, не през май, както започнало да се празнува по-късно. На 22 май 1813 г. В Шумен пък се състои първото театрално представление в чест на празника на българската писменост. В Русия (Съветския съюз): Този ден се чества за първи път през 1986 г. по инициатива на мурманския писател Виталий Маслов – в Мурманск – най-северната точка, където има паметник на братята Кирил и Методий. Днес този празник се чества още и в Република Македония, където 24 май е официален празник като празник – ден на славянската писменост и на светите братя Кирил и Методий. В Чехия денят на двамата братя се отбелязва на 5 юли. |
Найден Геров повлича крак и след него денят е честван официално и през 1857 г. в българската църква Св. Стефан в Цариград. Отново на 11 май. Тогава българският общественик Йоаким Груев произнася запомняща се реч за живота на двамата братя-светци. Постепенно
11 май започва да се чества и на други места
в страната – като Шумен, Лом и Варна. От 1962 г. се отбелязва и в Скопие.
След Освобождението денят на солунските братя вече се отбелязва масово – чества се в почти всички селища на свободната ни родина като израз на радостта от свободата. Постепенно обаче от църковен празникът се трансформира в по-скоро училищен – и 11 май остава в календара като ден, на който се почитат славянската писменост и култура, а не толкова създателите на глаголицата.
Питате ли се вече защо тогава днес честваме 24, а не 11 май и каква е връзката между двете дати?
“Първата дата е по Юлианския календар, а втората – по Григорианския, установен в България през 1916 г.” – дава яснота в свое интервю преподавателката в катедра Музика на Великотърновския университет гл. ас. Славка Петкова-Марчевска.
През 1916 г. се променя не само датата на този празник. Тогава той е някак поделен – между църквата и държавата/народа. Църквата продължава да почита двамата равноапостоли на 11 май, а държавата – на 24 май, по официалния държавен календар. Така денят на светите братя Кирил и Методий официално става от църковен народен празник.
Новата дата на празненството е документирана в заповедите на околийските управители. Ето какво гласи тази, издадена от кумановския околийски управител Стоян Мишев:
“Наредете най-малкото поне въ селата гдето е общинското управление да се отпразнува тържествено народния празникъ “Св. Кирил и Методй” който се пада на 24 май въ среда. Там гдето има свещеници и дето няма ще поканатъ енориските имъ свещеници, да отслужат литургия и водосвет.
Секретаръ-бирниците и председателите, ще бъдът на местата си.
С песни веселие да се прекара тозъ празникъ народенъ.”
В средата на миналия век празникът на създателите на писмеността постепенно се преобразува в празник на българската просвета и култура.
През 1968 г. православната ни църква, която вече е патриаршия, въвежда като литургичен календар т.нар. Новоюлиански календар. Така денят на Св. Св. Кирил и Методий и до днес се почита от църквата на 11 май (по църковния календар – за справка вижте официалния ú сайт), докато светският празник се запазва на вече утвърдената за честване дата – 24 май като училищен празник – тържество на славянската писменост, българската просвета и култура. 24 май е обявен за официален държавен празник с решение на 30 март 1990 г.
