Вярвате ли, че няма случайни неща? Аз да, както и – сигурна съм – всеки, който е израснал тук, вдишвайки от люляковите пролети на Ловеч. Защото в този град всяка среща – дори и несъстоялите се, всяка улица – с всеки неин калдъръм, и всяка стъпка – оставила изтъркани отпечатъци по любимите стълби, са заредени с истории. Или с история, в единствено число.
Ловешката история
И може би е също толкова неслучайно, че макар планиран отдавна, този разказ – вашият билет за Ловеч – се случва тъкмо през май, тъкмо в Града на люляците, тъкмо под зарята за абитуриентските балове. Чувате ли я? Приветства ви за “Добре дошли!”
“Познавате ли моя град,
Вароша, стария Хисар,
над който тих, вечерен хлад
разпръсква нежен аромат?
Елате в моя град красив
през дивен месец май,
когато люлякът ухай
и славей е запял!”
(из песен за Ловеч по текст на проф. Игнат Игнев)
Eто и моите (поне) 11 причини да посетите Ловеч:
1. Люляците през май
Разположен в естествена котловина, по двата бряга на проправилата си през скалите път река Осъм, Ловеч предоставя неизчерпаеми поводи да поискаш да го снимаш. От високо, над старите покриви с каменни плочи, но и от ниско, с усещането за сгушеност сред скалите. А на тях са накацали символичните люляци, дали и славата на Ловеч като Люляковия град.
Една естествена лилаво-бяла заря, избухваща всеки май (като по поръчка за празника на Ловеч, който е на 11.05.) в парковете и по склоновете, прегърнали котловината. И да изпуснете ароматното пиршество, не отменяйте пътуването си. Лятото е не по-малко благоуханно – с дъх на липите по пешеходната главна и по алеите край реката.
2. Архитектурно-историческият резерват Вароша
Тук ще се озовете на улици, по които са стъпвали някога възрожденски революционери като Левски, и ще видите къщи, запазени като от онова време. В някои можете дори да влезете. Не пропускайте:
- етнографската експозиция в Драсовата и Рашовата къщи – те са били притежание на заможни фамилии, като днес в тях е пресъздадена домашната уредба, характерна за градовете под западноевропейско влияние от края на ХIХ и началото на ХХ в. В стаите са показани основните битови елементи, характерни за някогашите ловчанлии, включително и печката “джамал”, която се е палела в една стая, но отоплявала две;
- старата Митрополия, известна и като Владишкия конак;
- старата турска баня Дели хамам– построена през XVII век, тя ще заживее нов живот като Музей на водата (плановете са в сградата да бъде възстановена в оригинален вид древната система за отопление, наречена “хипокауст”);
- църквата Св. Неделя – заради дървената й камбанария, а и защото е най-старата църква в Ловешко;
- музикалното училище – в него Панайот Пипков написва музиката за Всеучилищния Химн на Св. Св. Кирил и Методий (или Върви, народе възродени).
3. Покритият мост на Кольо Фичето
Той е пешеходната връзка между стария и новия град. Построен е като покрит мост-пазар преди близо 140 години от Кольо Фичето, който тогава е работил с рабош (разцепено на две дръвце за замерване) вместо с метър. Допреди десетина години, когато в Пловдив също бе вдигнат покрит мост, този на Кольо Фичето бе
единственият по рода си в България
и един от четирите в Европа (другите са в Люцерн, Флоренция и Ерфурт). Ловешкият ще ви плени със занаятчийските си дюкянчета и магазините за сувенири, както и с гледката към реката, към Пресечената скала (откъдето минава пътят към града) и към крепостта (но за нея – след малко…).
От едната страна на Покрития мост е Транспортният мост, който е бил част от главния път София-Варна преди построяването на магистрала Хемус. От другата – ще видите още един пешеходен мост, по-познат тук като… Моста за никъде. Нека името не ви подвежда.
В Ловеч можеш да се изгубиш във времето, но не и в пространството. А и съвсем наблизо е идеалният център на града, “пъпът на Ловеч”, макриран с Х върху една от плочките. Къде е точно, ви предизвиквам да откриете сами!
4. Крепостта Хисар
Но да се върнем обратно по Покрития мост към Вароша и да изкачим стълбите по хълма (някои го наричат Хисарлъка, други – просто Хисаря). Освен 14-метровият паметник на Васил Левски горе ни очаква и крепостта Хисар (или отново – Хисаря). Вече сте я зърнали от площадите в ниското, но сигурно още не знаете, че зад стените ú през 1187 г. е подписан мирният договор между България и Византия.
Тук е “забоден” и огромен метален кръст, който отбелязва мястото на църквата на някогашното селище. Какво да очаквате?
Панорамна гледка към целия град
поглед отвисоко към лъкатушещия между скалите Осъм, а ако по залез слънце слезете отново в града, може да успеете да хванете и някой лъч светлина, отразен от металния кръст. Като се стъмни, е време да се насладите на нощното осветление на крепостта.
Вижте още: Урок по родолюбие: с деца във Велико Търново
5. Църквата на поп Кръстю
Името ú всъщност е Успение Богородично, но всички я свързват с поп Кръстю заради надписа на входа:
“В този храм служи поп Кръстю Тотев Никифоров, живял: 1838-1881 г., борец за църковни, национални и социални свободи. Светлата му памет бе помрачавана 120 години.”
В църквата е отделен кът с доказателства, че
Поп Кръстьо не е бил предателят на Левски
Дори да не сте почитатели на религията и историята, няма начин да не поспрете в двора с изглед отвисоко към къщите по хълма или да поседнете на пейката под черешата, един вид почивка преди стълбите към крепостта.
