Китай. 24 юли 1995 г. В дома на семейство Шу се ражда малко момиченце. За съжаление, второ поред. Родителите му са принудени да го изоставят, но така и не губят надежда, че, дори и след 20 години, ще успеят да срещнат своята дъщеричка. Историята на това вече пораснало китайско момиченце, което неговото второ семейство ще нарече Кейти, разказва филм на BBC.
Когато майката забременява, двамата с бащата дълго обмислят възможността за аборт. Но сърце не им дава да погубят един невинен живот. И то създаден и облечен в собствената им плът и кръв. За 9 месеца китайското семейство
буквално изчезва от лицето на земята
Скрива се от всички и пази в дълбока тайна бременността и предстоящата поява на второто си отроче.
Семейството вече има едно момиченце. Заради китайската правителствена политика, която позволява всяко семейство да има само една рожба, се налага втората дъщеричка да бъде изоставена. 20 години по-късно майката през сълзи споделя:
“Не искахме да я изоставяме, но нямахме избор.”
Бащата разказва със свито сърце за деня, в който оставил тридневното бебе в местния супермаркет. Само няколко месеца по-късно американско семейство – Кен и Рут Полар пристига в Китай, за да осинови малкото момиченце. Така то се озовава в щата Мичиган, САЩ и получава името Кейти. Кейти разказва, че, докато растяла, виждала, че е различна. Осиновителката ѝ Рут Полар пък си спомня:
“Кейти беше около 5-годишна, когато дойде при мен и ме попита от чий корем идва. От моя ли? Казах ѝ: Не, не идваш от моя корем. Идваш от коремчето на жена в Китай, но идваш от моето сърце… Родена си в моето сърце!“
Когато биологичните родители на Кейти я изоставят, те пъхват малко, но
съдбоносно писмо в кошчето ѝ
Написано е на китайски. То остава повече от две десетилетия при Кейти и новото ѝ семейство, заедно с всичките други документи и снимки от осиновяването ѝ. Но тя така и не може да го прочете, тъй като не познава китайските йероглифи. В него пише:
“Отказваме се от това дете не защото искаме, а заради ситуацията такава, каквато е в Китай в момента. Нямаме избор и се налага да оставим малкото си момиченце на улицата. Ако ни съчувствате като родител на родител, моля, позволете ни да се срещнем на Счупения мост* в Ханджоу след 10 или 20 години.”
Писмото е с подпис: От нейните безсърдечни родители.
Изтръпвам, докато пиша тези думи… Осиновителите на Кейти решават, че е редно да уверят биологичните ѝ родители, че тяхното момиченце е добре. Че е живо и здраво и расте в уютен дом, обградено от любов и непрестанни грижи. Когато Кейти навършва 10 години, Кен и Рут изпращат доверен посланик на Счупения мост. Той трябва да се срещне с рождените ѝ родители. И , да, точно както пише в писмото – те също са там. Чакат от 7 сутринта до 15.30 следобед.
Посланикът обаче не стига навреме
и срещата със семейство Шу така и не се осъществява. Но те не се отказват. Появяват се в телевизионно шоу, за да споделят историята си и да потърсят контакт с осиновителите на дъщеричката си. А и със самата нея, разбира се. Двамата разказват, че са ходели на Счупения мост всяка година с надеждата да срещнат там своето дете. Бащата споделя:
“Знаех, че няма голяма надежда , но продължавах да чакам. В повечето случаи по цял ден.”
На другия край на света Кейти няма ни най-малка представа за това. Поне докато не навършва 20 години. По това време тя започва да задава все повече въпроси на осиновителите си, относно своите биологични родители и осиновяването си. Въпреки страховете, че може да я загубят, Кен и Рут Полар ѝ разкриват всичко, което знаят. Казват ѝ да постъпи така, както намери за правилно.
Тя решава да замине за Китай, за да се срещне на заветния мост със своето родно семейство. Сами можете да си представите колко сърцераздирателна е тази толкова
дълго чакана – цели 20 години – среща
Майка ѝ избухва в истеричен плач, придружен с неспирни прегръдки и парещи извинения. След срещата на моста, Кейти Полар остава с биологичното си семейство за няколко дни. Двете ѝ двойки родители дори се свързват и провеждат трогателен разговор по Скайп. Младото момиче споделя:
“Родителите ми отчаяно се нуждаеха от моята прошка, въпреки че аз не мисля, че имаше за какво да им прощавам. Разбирам ситуацията, в която са били. Били са притиснати от системата.”
Един от най-вълнуващите моменти е, когато бащата на Кейти ѝ връчва малко вързопче. В него са събрани парички, които всяка година по традиция се дават на децата в Китай. В него има точно толкова, колкото е получила и по-голямата ѝ сестра. Жестът тежи не материално, а защото показва, че семейство Шу никога не е спирало да мисли за своето изоставено преди 20 години малко момиченце. И всяка година е отделяло паричка от залъка си с надеждата, че някой ден ще ѝ предаде това “богатство”.
* Счупеният мост – Broken bridge – популярно място за дългоочаквани срещи в Ханджоу, Китай. Традиционно 7 юли е денят, в които всеки може да потърси своето изоставено дете или биологични родители там.
Вижте още: Ана Фройд: изгубената дъщеря на Зигмунд
