Чавдар яде чорба от голямата тенджера с кеф! Можете ли да посочите думите в това изречение, които смятате, че са турцизми – без да ползвате допълнителна помощ? (Отговорът ще намерите в края на текста)
Бас ловя, че всеки от нас ще изпусне поне един от тях. Думите, останали в българския език от времето на Османската империя са се настанили толкова удобно в речника ни, че често
не ги разпознаваме и ги смятаме за изконно български
Този тип чуждици са навлизали в разговорния език не в продължение на години, а с течение на векове. С тях прадедите ни са описвали предметите от бита (тенджера), указвали са населени места, райони и върхове на планини (Мусала), наричали са родовете си (Абаджиев – например), показвали са отношението си към хората (гювендия – лека жена), изразявали са чувствата и емоциите си (Имам си дерт)… А много от тях дори са говорели турски език свободно.
Тези чуждици са свързани не толкова с конкретния език на една държава – Турция, колкото с една ера. Тази на Османската империя. Затова не е чудно, че думите, които сме заели от османотурския език често имат и друг корен – арабски, персийски, италиански или гръцки.
С основаването на новата българска държава през 1878 г. интелектуалците ни решават да отхвърлят робството на турските чуждици. През 19-ти век писатели, журналисти и учени активно работят да
изчистването на българския книжовен език от турцизми
Лексиката, използвана в политическите, административните и военните ни среди се прочиства от чуждиците с подобен корен и обръща лице за заемки към силните по това време държави като Русия, Франция и Германия.
В книжовния език на мястото на популярните турцизми се настаняват много диалектни думи. В същото време турските чуждици продължават да живеят в жаргонния език. И с настъпването на новата ера – тази на промените след 1989 г., пропъдените от езика ни турцизми се завръщат победоносно. Техен проводник са вестниците в зората на демокрацията, целящи да достигнат до масовата аудитория с по-ясни и разпознаваеми думи.
Днес турските чуждици от едно време са неразделна част от речника ни. Дори се стига до парадокса да ги използваме със сантимент, като нещо традиционно, емблематично и типично българско. Бакалниците заменят супермаркетите, а чорбите са по-актуални от супите.
И в това няма нищо лошо. Трудно е да разказваш истории за хайдутите, техните чети и байрактари (и трите подчертани думи идват от османотурския език), ако заместиш оригиналните думи. Направиш ли го, заменяш историята, а с нея и идентичността.
Затова днес Lifebites.bg ще ви представи 20 култови турцизми използвани активно в съвременния български език.
МуфтаджияЧовек, който се опитва да получи нещо без пари, да извлече изгода, без да даде нещо в замяна. |
Бакшиш |
Мерак |
Далавера |
Тепегьоз |
Резил |
Пич |
Кяр – Печалба, облага, сметка |
Бардак |
Патаклама |
Бакии |
Евала – Браво! |
Прочетете още… Проф. Владко Мурдаров: Чуждиците могат да ни направят смешни
| Рахат Безгрижен, спокоен, блажен – като прилагателно. Използва се и като съществително със значението блаженство, спокойствие, мир. |
Хич – Въобще |
Гюрултия |
Батак |
Геврек |
Бахър |
Келепир |
ТерсенеЛошо, неудобно. Не ми е добре. Например: Нещо ми е терсене. |
*Чавдар яде чорба от голямата тенджера с кеф!
Чавдар идва от турската дума за “ръж”. Придобива популярност от прякора на героя в стихотворението на Христо Ботев.
Чорба – супа.
Тенджера – дълбок съд за готвене на котлон.
Кеф – удоволствие.
А мен любимата ми е – КАШМЕР
Думите хайдут, хайдутин, хайдук идват от унгарски. Това се твърди и в книгата на Борис Парашкевов: Етимологичните дублети в българския език. изд. Емас, 2008
Gn.Nikolaj Bojkov, mnogo e vqzmojno spomenatite ot vas dumi da proizlizat ot Ungarskijat ezik. No sigurno znaete, tshe Ungarsi, Finlandski i Turski sa ezitzi ot edna ezikova “familia”. Zatova nikak ne e tshudno, tshe v tezi tri ezika njakoi dumi sa srodni.
За турския език не съм съгласен,че е заедно с угро-финския,той си е тюркски.
Интересен текст. Някои от примерите обаче са погрешни.
“Далавера” е заета от гръцкото “даравери” (врява, патардия), което се извежда от италиански израз.
“Чета” и “четник” са си изконни български, славянски думи; “чета” я има още в старобиългарски текстове. Коренът “чет/чит” се среща в “четене” и руското “считать” – “броя”. Четата са хора под брой.
Забележката за “хайдук/хайдут” по-горе също е вярна.
Чавдар в случая е лично име.
попрекалено е с потурчването на нетурски чуждици, при това много
Батак идва от турския език или от баташкото клане?
здравейте, идейна е статията, но малко сте попрекалили. думата далавера идва от американския щат Делауеър и етимологията й напълно оправдава твърдението. Бахър никога не е била турска дума, няма турски корен.
Привет, Миглена! Разлиствам “Речник на чуждите думи в българския език” и в него на страница 167 е записано: “далавера” – ж. Разг. Непочтена сделка. итл. – тур.” Думата навлиза в турския език от италиански – споделям още един цитат: “от итал. dare avere „далавера, букв. даване-имане или да дава-да взема”. За първи път чувам за историята за американския щат, но с интерес бих научила повече по темата, ако имате време и желание да споделите. Поздрави! Вероника Лазарова
Не намерих в италиано-българския речник нито ДАЛАВЕРА , нито КЕЛЕПИР , дори и сродни на тях думи.
Лилия, здравейте! Прощавайте, но не мога да открия в текста си мястото, където съм написала, че тези две думи са с италиански корен? Споменато е единствено, не с такъв е думата “аванта”. Моите проучвания по темата ме доведоха до информацията, че много от думите, които сме заели от османотурския език, са с чужд произход и сред тези думи има такива и от италиански. Поздрави!
Г-жо Вероника, жената май не е искала да го отправи към Вас, а към по-горен коментар.
Далавера произлиза от думата delivery доставка и е станало нарицателно, когато на сандъците с безплатни помощи по време на една от войните е имало такъв надпис
Бакшиш е персийска дума и значи точно бакшиш или нещо дадено с цел благотворителност . употребява се в Пакистан и Индия в смисъл на подкуп. Не съм сигурно и за думата пич. Знаем какво означава в женски род. Възможно е турците да са я взели от нас. В турските думи няма звука ч. Има го в тези от нетурски произход!
Точно така, Роси. Турцизмите са думи, свързани не с една държава – Турция, колкото с една ера. Период, когато в пределите на тази империя са били хора от всякакви националности. Затова сред турцизмите можем да открием думи от персийски, италиански, арабски, гръцки език… Поздрави!
Ç = ч в турския език.
Чобан салата 🙂
Да, имат Ч. нямат Ц ако
“Абаджиев” идва от “аба” – тежка, голяма дреха, но коренът е от латинското “абитаре” – “обитавам”. “Турски език” наистина е малко оксиморон, дотолкова, доколкото от много насила размесени етноси, се е получила амалгама от понятия, понякога не намясто (встрани от оригинала в изходния език). Поздрави обаче за опита за изясняване на произхода им. А речника на чуждите думи в б.език ъъъ е гОла вОда в много отношения, но това е друга тема. Чавдар идва от инд Чоудар – мн често срещано и име и дума (мисля, ,е е старейшина).
Едно време, когато служих в казармата, докато стоях на пост, си записвах в един тефтер, тези думи, които смятах за турцизми. Бях посъбрал около 350 думи по азбучен ред. Ще трябва да го изровя и да си ги припомня. Тази тема, с “турските” думи в нашия език, е деликатна по няколко причини.
От една страна, Турция е име на държава от 1923 г., когато с указ на Кемал Ататюрк, неговата държава приема това име.
А от друга страна, говорът в Османската империя се е формирал дълги години. Самите османци са нямали дългите традиции на държавно управление, с каквито са можели да се похвалят другите техни единоверци – персите. Поради това, с изграждането на държавната машина на османците, от персийския език са навлезли огромно количество думи, които днес ние приемаме за турски.
И от трета страна, както авторката писа в статията, много от новите “турски’ думи в нашия език, са дошли по време на робството, но те самите са били чуждици в самия език на османците.
Господин Кочев, всичко изнесено от Вас е истина, но знаете ли ,че ОСМАНЦИТЕ не са ТЮРКИ??? А са наши БРАТЯ по КРЪВНА линия…Показва се и от ДНК проучване дори…В музеите на Анкара и Цариград по чалмите оръжието и знамената от НАШЕСТВИЕТО на ОСМАНЦИТЕ по нашите земи има знака на род ДУЛО…Защо ли тоя факт се знае от малко хора ,а и от когото се знае се МЪЛЧИ дори се ПРИКРИВА… ЗАЩО ЛИ???
Много често са срещани в разговорния език, чуждиците, които са споменати за най-популярни, но се използат масово на ниско езиково и интелектуално равнище. Е, разбира се, зависи от аудиторията, с която общуваш. Понякога се употребяват за по-голяма експресия или за да се ползва същия езиков код като на събеседника.
Батак не идва ли от името на населеното място?
batak =blatisto .mochurlivo mjasto .mokro i kalno myasto . kato toponim,bez ukor ili neodobrenie.
Знаете ли, че АЙРАН, АСМА, МУСАКА, САРМИ, БАЛКАНА и др. не са турски, а древни тракийски думи, запазени в много балкански езици, възприети и от османците.
АЙРАН одначава кисело мляко, а не това, което наричаме АЙРЯН.
АСМА е както лоза, така и плода – грозде.
Друга дума, коато се смята зя турска е ЧЕТА.
Думата ЧЕТА идва от тракийския празник КАЛИНДА, който се е празнувал винаги на 22 декември, когато Слънцето е в най-ниската си точка на небето, а денят в северното полукълбо най-къс. Празникът започвал със запалването на ритуален огън в центъра на селището, около който се събирали всички участници в празника. След това се оформяла група от млади мъже, която наричали ЧЕТА. С песни и танци четата обикаляла цялото селище къща по къща, благославяла стопаните, които ги дарявали с храна, плодове и вино
Както виждаме и името КАЛИНДА, преминало в латинския (CALINDAE), а по-късно и основа на названието “календар” и почти всичко от ритуала на този тракийски празник е запазено почти непокътнато в България, а може би и на други места на Балканите. Само е приспособено от християнската религия в големия днешен празник Коледа, названието на който също идва от тракийското Калинда. Калинда одначава колело, кръг.
Има и много други тракийски думи в днешния ни език, но може би най-древните са АЗ и БОГ.
хайдут, хайдутин, хайдук са от унгарски произход, не от турски.
но да, по всяка вероятност хайдут идва с посредничеството на османотурски. а хайдук с посредничеството на сърбохърватско и румънско посредничество.
Едно диво племе НЕ може да наложи на цял един Древен Народ толкова много думи, които всъщност ТО е приело от него! Много стари Български думи навлизат в езика на Османлиите още преди появата на т.нар. “Турция” след 1930г! Ислямската Империя е разположена върху Трако – Скитски- Болгарски територии! Невежеството в това отношение е ТОТАЛНО! Днес Невежеството продължава, Премахват се стотици Древни имена на Топоними, които са Трако – Болгарски а не “Турски”! Официалния език на една Държава или Империя се основава на различните диалекти, които са съществували преди завладяването й! Не зависимо от приемането на Исляма в Родопите, хората в Родопите продължават да говорят и да пеят на Майчиния си език! И Родопския Диалект се оказва един от НАЙ – Древните Тракийски – Болгарски език! Старите Трако-Болгарски думи и имена се обявяват за “Турски” поради Невежество и НЕ знание на т.нар. “Учени” у нас?!Името Мусала е Древена Трако – Болгарска дума, днес смисъла й се пази само в Древния Санскрит! Преди да обявят стари Трако – Болгарски думи за “Турски” невежите “Учени” да ги проверят в Санскрит, Латински, Арамейски, Коптски, Бохарски и т.нар. древно Славянски думи!
Садке, сигурен съм не можеш да напишеш и 1 изречение без удивителна накрая :)))
Има смислен речник на чуждите думи, но е издаден преди 1989-та, когато имаше истински професори по български език. Много думи са дошли в турския език от персийския и в този речник бяха дадени перс.през тур. В албанския език, който е най-близо до тракийския, има много думи, които са останали и в българския. Имаме и общи думи дошли пред турски. Въобще не се захващайте с работа която: 1. Не е лъжица за вашата уста. 2. Все още е спорна територия подлежаща на ИСТИНСКИ изследвания.
Подкрепям напълно мнението на Пламен Кочев – много от думите, които дори в тълковните речници са обозначени като идващи от турския всъщност идват от фарси, който е буквално хиляди години по-стар от турския и произлиза от култура на поети начело с Руми, Фердоуси, Хаям и тн. Намирам го за жалко, защото ако знаехме, че имаме толкова общи думи с персите, може би щяхме да ги приемаме като по-близък народ. След общо 2 месеца и половина в Иран събрах кратък списък от думи, които български и фарси споделят и определено абсолютните ми фаворити са думите муфтя (мофт) и диване (идентично). Има поне две книги, събрали общите думи в двата езика и предполагам, че би се получила чудесна статия.
Преди няколко години посетих Иран и там разбрах,че в българския език има над 800 думи от персийския.Ако някой знае нещо по този въпрос, моля да сподели.
Малко извън темата, но показателно: в този сайт се разискват езикови/в т.ч. граматически и правописни/ въпроси, а участници във форумите, дори и в този, не пишат или не се изказват правилно. Погледнете си постовете, Sada Vasileva и Анна Стоева, например. Щом нещата опират до чистота на речта и правилно използване на езика, трябва да се внимава за пунктуацията и за това кое се пише с големи букви!
Правилно.
Аз откривам повече арабизми отколкото турцизми в българският език. Работя от дълги години в арабски страни/ почти всички/ и си мислех че думите които намирах у тях са турцизми у вас но колегите турци не ги познаваха. Примери: мангал, дувар, чешма, тайван, мискин-ин, ду/юкя/ан, хатър, и по висок филолозите да кажат
Здравейте, Цветан! Думите, които припознаваме като турцизми, не са единствено турски думи, а думи, навлезли в езика ни по време на Османската империя. Много от тях имат съвсем различен езиков произход – арабски, персийски, гръцки, дори италиански. Става дума за една епоха, не са една държава или нация. Поздрави и благодаря за коментара.
Някой ако знае, да обясни откъде идва изкривеното значение на думи като КЬОПООЛУ и МАНАФ, които на турски означават нещо съвсем друго.
Батак значи Блато. А старото име на дн. град Батак е било Батево. После, може би, защото там, където днес е яз. Батак, все още има папури, а навремето е имало блата с лилии, селото е било наречено Батак. И така си остава името на населеното място – вече като град до днес.
Батак значи Блато. А старото име на дн. град Батак е било Батево. После, може би, защото там, където днес е яз. Батак, все още има папури, а навремето е имало блата с лилии, селото е било наречено Батак. И така си остава името на населеното място – вече като град.
Сириозно ли, персииъските думи в България са турцизми?????
Да, защото са навлезли на територията на страната ни по време на Османската империя. Както е обяснено в текста, турцизми са не турски думи, а думи, които предците ни започват да използват през определена епоха. Интересно, нали? Повечето хора не знаят какво точно означава думата “турцизъм” и се изненадват, че като такива са определени думи с персийски, арабски, италиански произход. Поздрави!