Хора като легендарния боксьор Мохамед Али са сред главните виновници толкова да обичаме олимпиадите. Шампион от Олимпийските игри в Рим през 1960 г. в полутежка категория и трикратен световен шампион по бокс за професионалисти в тежка, той е както основоположник, така и първа комерсиална звезда на съвременния бокс.
Но днес, по повод годишнината от рождението му, ще ви разкажем 3 различни истории за него. За да направим поклон не толкова пред боксьора, колкото пред Човека. С главно Ч – онзи, който отправя някои от най-силните социални послания на нашето време. Разказват ни ги един писател, един фотограф и многото внуци, свидетелство за голямото сърце на шампиона.
Мохамед Али: боксьорът пацифист
Отказът му да воюва за САЩ по време на войната във Виетнам през 1967 г. трябва да бъде вписан в учебниците по история. Това е отказ да воюва не за конкретна държава, а за когото и да било, по принцип. И Мохамед Али защитава избора си с думите:
“Аз не трябва да съм този, който искате да бъда. Свободен съм да бъда самия себе си.”
Точно така, човекът, който се препитава с бой, се оказва ревностен пацифист. И още: “Защо да убивам виетнамци? Нямам проблем с Виетнам. Нито един виетнамец не ме е наричал негър.“
Роден в трудни за цветнокожите времена, младият Али , чието рождено име е Касиус Клей, хвърля олимпийския си медал от Рим в река Охайо. Или поне така се твърди в биографичната му книга Кралят на света.
Прави го в знак на протест срещу сегрегацията, след като му е отказано обслужване в ресторант, защото е чернокож.
Нежеланието на Мохамед Али да постъпи в американските въоръжени сили заради война, която определя като мръсна, му струва изхвърляне от бокса и
отнемане на шампионската титла
Той обаче не се огъва. И плаща цената – три и половина години извън ринга (присъдата, всъщност, е 5 години, но впоследствие Върховният съд все пак я отменя).
Лишен е, реално, от всичко, което притежава – боксовата корона, парите и славата, които вървят с нея, приятелството на всички видни личности в САЩ и дори за кратко от свободата си.
“Нямам какво да губя, докато браня убежденията си.“
“Спомням си само за един подобен случай, в който атлет от такъв ранг залага всичко на карта и проявява нравствена висота, която съответства на физическата му дарна”, казва писателят Ричард Аскуит. Имайки предвид чешкия лекоатлет Емил Затопек, за когото пише биографичната книга Днес всички ще умрем по малко (изд. Вакон).
Да бъдеш като дядо Мохамед Али
През 2016 г., годината, в която шампионът си отива от нашия свят, един от неговите внуци сякаш поема щафетата на медийното внимание, за да продължава да ни напомня за легендарния си дядо. 17-годишният тогава Биаджо Али Уолш, успя да впечатли една от големите модни агенции – Wilhelmina Models, и подписа с нея договор за работа.
Наследил страстта на Мохамед Али към спорта, Биаджо се изявява и като състезател по американски футбол. На терена е видно, че новият Али носи бързината и силата на именития си роднина.
“Толкова съм бърз, че мога да загася лампата и да скоча в леглото, докато още е светло“, казвал е дядо му. Биаджо, който е син на една от дъщерите на боксора от втория му брак, като че ли предпочита да ни припомни чрез татуировките си на пчела и пеперуда друга иконична фраза на Мохамед Али:
“Лети като пеперуда, жили като пчела.“
Младокът, разбира се, съвсем не е единственият внук на боксовия крал. Мохамед Али е имал 4 брака и най-малко 9 деца, някои от които са извънбрачни, а други – осиновени.
Жени се за пръв път
през 1964 г. за сервитьорката Сонджи Рой и то – само месец, след като се запознават. Сонджи обаче отказва да спазва мюсюлманските обичаи и бракът ѝ с Мохамед Али оцелява по-малко от 2 години.
Следващата съпруга на боксьора – 17-годишната Белинда (баба на Биаджо), след сватбата сменя името си на Калила Али и ражда на Мохамед 4 деца. Шампионът обаче се влюбва до уши в актрисата Вероника Порше. От нея има 2 дъщери, едната от които – Лейла, печели световна титла в женския професионален бокс!
Урок по величие от Мохамед Али
За приятелката си от детинство – Лони, се жени през 1986 г., когато вече болестта на Паркинсон методично унищожаваше нервната му система, превръщайки го в затворник в собственото му тяло. Али и Лони не успяват да създадат свои деца, но осиновяват момче.
В края на този, последен за земния му път, период Мохамед Али продължава да е легенда. Редица фотографи все още желаят да го снимат. Очите му горят над треперещите му вече юмруци и в кадрите на известния портретист Платон.
Едва през есента на миналата година, по повод лансирането на годишния календар на световна марка кафе, фотографът, пред когото са позирали и световни лидери като Берлускони, Путин, Буш, Обама и Кадафи, разкри подробности за срещата си с Али:
“Казах му: “Мохамед, ти си най-великият! Постигнал си толкова много. Научи ме и мен да бъда велик.” Той вече не можеше да говори, затова ме подкани да се приближа до него и прошепна в ухото ми: “Не, не съм велик. Хората ме мислеха за такъв, но аз не бях точно това, за което ме мислеха. Те обаче виждаха в мен своите мечти.”
Това бил и урокът, последният урок, който големият боксьор прошепва на Платон:
“Трябва да помогнеш на хората да видят себе си в дадена история. Само ако успееш, можеш да бъдеш велик.”
