Не! Каквото и да ти казват, за да те утешат, че свещите едва се побират на тортата ти. Каквото и да чуваш през стипчивата усмивка на поредния юбиляр. Каквото и да четеш в социалните мрежи за времето, което се променя, за да смали разликата в годините… Не позволявай да ти внушат, че 30 са новите 20, или 40 – новите 30, и че цифрите пред нулата може да се въртят като на ротативка, но ти не си се променил грам (камо ли килограм)!
Недей, защото така обиждаш себе си
Да не си се променил, означава цяло десетилетие да не си мръднал. Не само във външния вид, но в толкова много отношения. Обобщенията, как една възраст е уж друга в новичкия ни, технологично развит свят, са дразнещи, че дори и вредни. Зад тях хората обикновено влагат смисъла, че имат още време.
Време да протакат важните решения в живота си. Усиления труд. Кипежа на мисълта. На смислените и осмислящите действия.
Ала да кажеш, че не си се променил, дори да е само чисто визуално, пак е неуважение. Към всички усилия, които си вложил в усъвършенстването на себе си. Наистина трябва да се благодарим, че вече не сме на 20! Или, по-точно, че не изглеждаме като на 20. Че сега сме такива, каквито сме.
А не каквито бяхме
В годините между 20 и 30 лично аз се научих да се гримирам много по-добре и като се сетя (и видя по старите снимки) как преди съм съсипвала с експерименти хубавите си черти (защото младостта е хубост, не за друго), ми се иска да съществуваше закон, който да забранява това.
Ами наивните ни впускания във връзки? Усещането да си недостатъчен, зависим от вниманието на другите и съответно – изискването на внимание, на поставяне в центъра на всичко. Очакване, което може да напрегне и най-прекрасните отношения.
Колко тъга ни е причинявал този страх
от оставането в периферията, от ролята на наблюдател, на търпелив човек. Роля, която не приляга на 20-годишните, разбира се, но е чудесна, когато си в разцвета на силите си.
Ами излишните и ограбващи приятелства? Или вечното стоене на педала на газта в ученето и работата, защото сме имали ниско самочувствие или защото сме се осланяли прекалено много на възпитанието, че така е редно…
Ах, тези “правилни” неща!
Добавете към тях наивното виждане в черно и бяло, без нюанси. Добавете и страха, че не си завършен. Че не си съвършен. И че това те прави, ако не недостоен, то най-малкото – и най-страшното за всеки 20-годишен – безинтересен (Боже, това, последното, как ни е карало да се обличаме!).
Не, 30 не са новото 20, нито 40 ще бъдат новото 30
Но са си прекрасен период, със своите върхове и спадове. Може да е депресиращо, преди да духнеш свещите за пореден път. А може и да е просто равносметка. Често бъркаме двете, на колкото и години да ставаме. Но ти най-добре знаеш, че това е временно. Като с грима, с боядисаните перчеми, с безплодните приятелства. Минават и идват по-добри. И заслугата за това е… твоя. Да я отпразнуваме!
