Когато чуем титлата кралица, обикновено си представяме благородна, умна и добродетелна (в повечето случаи) дама. Или поне такъв е образът на съвременните кралици, които сме свикнали да виждаме в списанията, по телевизията и като домакини на изискани балове и други подобни светски събития. В миналото обаче голяма част от провъзгласените за кралици жени е трябвало да се борят и отстояват позицията си със зъби и нокти. Те всекидневно трябвало да се доказват пред света и никой никога не ги приемал за даденост. Често дори било нужно да се борят с предразсъдъци и полова дискриминация в този толкова мъжки свят от отминалите векове.
Днес в Lifebites.bg решихме да ви разкажем изумителните истории на 5 такива владетелки, които макар и леко позабравени от историята и хората, според нас си заслужава да бъдат припомнени.
Олимпия (375-316 г. пр. Хр.)*
Майката на Александър Велики и съпруга на крал Филип II Македонски Олимпия е определяна като една от най-крайните и обсебващи кралици в историята. Тя е и един от най-ранните примери за т.нар. майки тип хеликоптер. Или иначе казано родител, фокусиран до небивала степен в преживяванията и проблемите на детето или децата си. А главната ѝ цел в живота, разбира се, била синът ѝ Александър Македонски да получи властта и да няма никаква конкуренция по пътя си към възкачването на трона. Тя била готова на всичко, за да се случи това.
„След като Филип бил почти смъртоносно намушкан от ревнивия си мъж-любовник – действие изцяло инициирано от Олимпия – тя уредила убийството на брата и сестрата на Александър от друга майка“ – разказва Крис Уолдхър, автор на книгата Doomed Queens: Royal Women Who Met Bad Ends.
Всъщност истинското име на жадната за власт майка-орлица е Поликсена. В чест на победата ѝ на Олимпийските игри обаче съпругът ѝ я нарича Олимпия и тя остава завинаги в историята с това име. За нея се знае още, че била страстен почитател на Дионисиевите празници и ритуали и често можело да бъде видяна да танцува със змии.
Зинга от Ангола (1622-1663)*
Тя е малко известна по западните ширини. Но това в никакъв случай не означава, че не заслужава нашето внимание днес. Известна е в историята като Клеопатрата на централна Африка. Зинга става кралица и управлява Донго и Матамба. Днес това е районът около Демократична република Конго. Нейните политически инстинкти се съревновават с тези на кралица Елизабет I и Екатерина Велика. Това твърди първото мащабно изследване за нея, направено на английски език от Линда Хейууд, историк към Бостънския университет. А имената на тези две кралици – конкурентките по слава на Зинга, със сигурност ви говорят много, което потвърждава мощта на анголската кралица.
Историческите хроники сочат, че Зинга се обличала като мъж и настоявала да бъде наричана крал. Имала си дори лична държанка. Но въпреки всичките ѝ усилия да прилича на истински мъж, тя продължавала да бъде дискриминирана от владетелите на останалите страни. Единствено поради факта, че била жена. Например, сключила договор с португалците от името на своя брат, докато седяла на гърба на свой служител, застанал на четири крака, тъй като от ответната страна отказали да ѝ предоставят стол.
Беренике III (81 пр. Хр. – 80 пр. Хр.)*
„Тя е първата кралица на Египет, управлявала самостоятелно (не защото е съпруга на краля – бел.а.) от повече от 1000 г. насам“ – твърди Уолдхър. „Въпреки че управлението ѝ продължава по-малко от година, нейният пример вдъхновява потомката ѝ Клеопатра да управлява сама.“
Стойността на примера ѝ се увеличава многократно поради още един факт. Под натиска на Рим кралица Беренике е заставена да се омъжи за човек, който да управлява заедно с нея – в качеството си на неин съпруг. Само няколко седмици след сватбата обаче натрапникът пожелава властта само за себе си и убива египетската кралица.
София Шарлот (1761-1811)*
Някои историци я определят като първата чернокожа кралица на Англия. Те вярват, че София Шарлот е произлязла от африкански клон на Португалския кралски двор. Техни колеги оспорват това твърдение, смятайки, че първата кралица с тъмен пигмент на кожата е Филипа от Хайнаулт, която е съпруга на крал Едуард III през 14-ти век.
Но каквато и да е истината, не може да не отбележим изумителните качества на тази жена – София Шарлот. Тя била ненадминат покровител на изкуствата. Твърди се, че изучавала музика под вещото ръководство на композитора Йохан Кристиян Бах, син на великия Йохан Себастиан Бах. А именитият Волфганг Амадеус Моцарт ѝ посветил най-малко една от своите творби. Музиката обаче не била единствената страст на кралица София. Тя била още отявлен ботаник. Това се превръща и в причината самата тя да създаде прочутите Key Gardens в Лондон.
Теодора (527–565)*
Тя често е описвана като Теодора от бордея. И това, както се досещате, никак не е случайно. В ранна тийнейджърска възраст бъдещата кралица била принудена да работи като актриса и… куртизанка. По-късно обаче Теодора среща Юстиниан, който по това време бил наследник на трона на Византийската империя.
„Юстиниан поискал незабавно да се оженят, но като наследник, му било забранено да се ожени за актриса, макар и вече бивша“ – казват от Музея в Бруклин. „Юстиниан обаче отменил този закон още на следващата година и двамата сключили брак през 525 г.“
Тя става известна с това, че председателства възстановяването на прочутата катедрала Света София в Константинопол и че помага за съставянето на доклада On Pimps – анализ, който довежда до забрана на принудителната проституция.
Вярваме, че
примерът на тези кралици
може наистина да ви вдъхнови или най-малкото да ви накара да се замислите за това колко силен и непримирим може да бъде женският дух. За добро или за лошо (както в примера с кръвожадната, но крайно любяща към детето си кралица Олимпия) тези 5 кралици остават завинаги в историята, макар че имената им така и не стават чак толкова популярни. За разлика от онези на други техни „колеги по ранг“, за които обаче ще си говорим някой друг път.
*Годините, поставени в скоби срещу имената, показват периода на управление на съответните кралици, а не датата им на раждане и тази на смъртта им.
