От онзи август през 1987 г., когато Стефка Костадинова се разписа в историята с рекорда си от 209 сантиметра, минаха вече повече от 30 години. Стадионът в Рим тогава е пълен за световното първенство. И колко ли стадиони са се пълнили от 1987 г. насам, но летвата никога повече не се е задържала на мястото си.
Постижението на нашата лекоатлетка е повод за гордост, ако си българин. И за много спортна злоба, хъс и яд, ако си с друга националност. То не бяха подкани за ревизиране на този или онзи върхов резултат от по-ранните години заради спекулации с антидопинговите правила. То не бяха закани от тази или онази лекоатлетка, че ще надскочи Костадинова, включително и сега, по повод Диамантената лига в Брюксел. В петък, на 1 септември рускинята Мария Кучина е поредната, която ще атакува
рекорда на Стефка
в последното си състезание за годината. Спортният свят е притихнал в очакване. Защото след миналото лято това остава единственият рекорд в леката атлетика, който все още е български!
Допреди можехме да се похвалим, че и постижението на Йорданка Донкова в бягането на 100 метра с препятствия е ненадминато. 28 години бяха изминали от бягането ѝ за 12.21 секунди на стадион Берое през 1988 г., преди американката Кендра Харисън да подобри времето на българката с една стотна на турнира от Диамантената лига в Лондон. Една стотна придвижване напред за 28 години. И това ако не е
най-бавно подобреният рекорд
Българските постижения в световния спорт не са въпрос само на височина и бързина. Те са респектиращи и с продължителното време, в което спортистите ни успяват да задържат върховата си форма.
Историята може и да не запомни Йордан Йовчев като сребърния медалист от Олимпийските игри в Атина, който заслужаваше златото. Но със сигурност му е отредила място на страниците си като единственият гимнастик, участвал шест пъти на Олимпийски игри.
Не с един, а с два рекорда пък присъстваме в Книгата на Гинес по отношение на художествената гимнастика. Мария Гигова е първата ни елитна гимнастичка, спечелила
3 абсолютни световни титли
в историята на този спорт. Поредни, при това! Годините са 1969, 1971 и 1973 – когато първенствата са се провеждали през две, а не както сега през една година. Днес на младите колежки на Мария Гигова им трябва да са във форма само три години, за да могат да подобрят рекорда ѝ. Това се случва и с другата ни национална гордост в художествената гимнастика – Мария Петрова, трикратен световен шампион от 1993, 1994 и 1995 г.
Красота, грация, издръжливост… Всичко това, както и огромна доза романтика, откриваме и в историята на един легендарен български капитан. Името му е Георги Георгиев и той е първият български ветроходец, извършил
околосветско плаване
С платноходната си яхта Кор Кароли той прави не просто обиколка на Земята. А уникално за времето си постижение – успява да пресече в сезона на бурите Тихия океан. И по-конкретно – район, наричан от мореплавателите Големите депресии (близо до островите Фиджи). Което дотогава било считано от морските вълци в този спорт за нещо извън човешките и технически способности!
Само че капитан Георгиев опровергава това в рамките на една година. Отплава от пристанището в Хавана на 20 декември 1976 г. и акостира пак там на 20 декември 1977 г. След като е преплавал съвсем сам над 23 хиляди морски мили. Без да е подавал сигнал за бедствие нито веднъж.
Днес, в негова памет, името на яхтата му носи българската регата Кор Кароли. Това всъщност е името на звезда от северно съзвездие. Малка, но най-ярката от съзвездието и… двойна.
Тъкмо такива са и българските спортни рекордьори. Онези, които скачат, тичат и правят всичко като за двама, оставяйки ярка диря след себе си през всички земни океани и меридиани.
