Когато видим тези сгради, знаем, че сме в София. С годините са станали толкова знакови за столицата, че неминуемо ги включваме в обиколката си, когато разхождаме из града гости от страната и чужбина. И макар невинаги да ни посрещат в най-доброто си състояние, блясъкът на техния величествен замисъл продължава да привлича погледите ни измежду пластовете нова история.
На кого дължим присъствието им?
Кои са техните автори? И какво са искали да ни кажат с архитектурата си, станала неделима част от съвременния облик на София?
НАРОДЕН ТЕАТЪР ИВАН ВАЗОВ |
Сред тези сгради е изключителната барокова постройка на Народен театър Иван Вазов, която вече 110 години краси София. Отбелязахме юбилея от откриването ѝ през януари.
Четири години, преди да отвори врати, министър Иван Шишманов назначава комисия за построяването на сградата. Княз Фердинанд I издава указ за отчуждаване на терен – на мястото на бившия дъсчен театър Основа.
Проектът е на виенските архитекти Фердинанд Фелнер и Херман Хелмер, известни като оперните архитекти. Тяхното ателие Фелнер & Хелмер е проектирало над 50 театрални и оперни сгради в цяла Европа. Включително и народните театри на Румъния, Хърватия, Словакия и оперите в Цюрих, Одеса, Прага.
Работата на Фелнер и Хелмер по нашия театър е само част от типичната за Следосвобожденска България нужда архитектурата ни да наваксва бързо развитието си спрямо другите европейски страни. С помощта тъкмо на чужди архитекти, а също и на първите дипломирали се зад граница български, повлияни от западните традиции в края на XIX и началото на XX в.
За беда, нашият народен театър е унищожен от пожар, избухнал през 1923 г. по време на представление. Налага се сградата да бъде отново построена, този път по проект на немския архитект Мартин Дюлфер и на българския строителен инженер, завършил в Мюнхен, Кирил Чапаров.
Тяхната реконструкция е
уникална за тогавашна София
На практика, това е първата железобетонна сграда в България. Уникална е и сценичната механизация, доставена от Германия, с каквато са разполагали само най-добрите театри в света. Техниката, монтирана през 1929 г., се използва и до днес в представленията на Голямата сцена на Народния театър.
Сградата му преминава през още реконструкции. Последната по-голяма е през 70-те години, чиято цел е да се доближи максимално до първоначалната визия, зададена от оперните архитекти.
Тогава е построена и Камерната сцена, салонът на голямата е разширен и съобразен с новите противопожарни изисквания.
Последната поправка е отпреди 10 години, когато са реновирани гримьорните и са реставрирани всички златни елементи по фасадата и в салона.
ЦЕНТРАЛНИ СОФИЙСКИ ХАЛИ |
Едни от най-характерните сгради в столицата са подчинени на романтичния стил сецесион. Негов ярък представител сред родните архитекти е Наум Торбов, завършил Института за изящни изкуства в Букурещ през 1904 г. и началник на отдел Архитектура в Столична община две години по-късно. Наричали архитекта на Централните хали
Майстор на пергела и чертежа
Изключително скромен и съвестен, той се жени за чаровната австрийка Леополдина в навечерието на Първата световна война. Казвал, че „съзиданието говори по–красноречиво за твореца, отколкото похвалните думи“. И го доказва, като в частната си практика създава над 100 обществени и жилищни сгради.
Проектът му за Централните хали демонстрира типичния за стила му сецесион – с носещата метална конструкция, кулообразните ъгли, декоративните каменни ниски пилони, витражните прозорци… Отличителен за сградата е и гербът на София върху фасадата. Издялан е от каменоделеца Георги Киселинчев, за когото ще чуете отново след малко.
Първото дюлгерско здание в столицата
– това на бул. Христо Ботев 71, също е дело на Торбов. То е една от първите изяви на архитекта след дипломирането му!
Фасадата и до днес впечатлява с барелефната си композиция Строителството на София, която е първата съвременна монументална пластика у нас. Огромното пано с размери 3 на 12 метра излиза изпод ръцете отново на каменоделеца Киселинчев и на скулптора Александър Андреев.
Плод на архитектурния талант на Торбов стават и други ключови сгради: Градската художествена галерия, Главното мюфтийство до Женския пазар, а също и
Доходното здание на Димитър Костов
на ул. Алабин 36. Рождената година на тази сграда е изписанa с големи цифри над последния балкон: 1911. А в основата на друг се разчитат инициалите на Димитър Костов, първоначалния собственик.
РЕКТОРАТА НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ |
Софийският университет Св. Климент Охридски има десетина основни сгради, подслонили неговите департаменти и факултети. Но тази на Ректората е сред най-внушителните в цяла София.
Проектирана от френски архитект, впоследствие тя е адаптирана от българския му колега Йордан Миланов – виенски възпитаник и асистент на прочутия архитект Кьониг. Архитект Миланов ръководи и строителството на Ректората.
Ходи на строежа болен
и дори умира на него, толкова е всеотдаен. Резултатът днес е гордост за всички с бароковите елементи, пищните витражи и красивите ренесансови мотиви. Това съвсем не е единственият проект на Миланов, който участва активно в изграждането на храм-паметника Александър Невски.
Архитектът често си сътрудничи със своя колега Петко Момчилов – стипендиант на Немското висше техническо училище в Прага. Плод на съвместните им усилия са Александровска болница, Софийската синодална палата, както и преустроената джамия Коджа Дервиш Мехмед, от която двамата създават храма Свети Седмочисленици.
Пощенската палата
също е дело на Миланов. При изкопаването на основите ѝ за пръв път в България се използва багер! С негова помощ строителите попадат на стари антични стени и останки от турска джамия.
Петко Момчилов пък си сътрудничи и с други имена, освен с Миланов. Заедно с придворния архитект на Фердинанд – австриеца Фридрих Грюнангер, проектират Софийските минерални бани. Сградата, завършена през 1915 г., е уникална за архитектурното развитие у нас заради новата стилистика на декорациите, но и заради фасадата си – опит за улавяне на духа на ранното българско средновековие. Грюнангер е автор и на:
- Духовната академия (днешния Богословски факултет на СУ), за фасадата на която ангажира художника на столичния герб – Хараламби Тачев.
- Софийската синагога – най-голямата испано-еврейска синагога в Европа.
- Къщата на някогашния финансист Димитър Яблански на бул. Цар Освободител 18, която бе спасена през 2012 г.
ХРАМ-ПАМЕТНИК АЛЕКСАНДЪР НЕВСКИ |
Както вече стана ясно, архитект Йордан Миланов активно участва в изграждането на храма – като член, а после и като председател на постоянната строителна комисия.
Самият проект е руски – на трима Александровци: архитект Померанцев (италиански възпитаник) и помощниците му Смирнов и Аковлев. Проектът търпи промени и е окончателно готов през 1898 г. И така четвъртият Александър – Невски, е готов чак през 1912 г.
Издигнат е на най-високото място в тогавашна София, на 552 м надморска височина. А в градежа са участвали специалисти от шест различни националности – българи, руснаци, немци, австрийци, чехи и италианци.
Облицован е с бял врачански камък
от италиански каменоделци. Които обаче обявяват стачка. И работата им е довършена от български работници, начело с познатия ни вече Георги Киселинчев.
И още едно познато име – на Хараламби Тачев. Авторът на столичния герб участва в интериорното оформление на храма. Почеркът му откриваме и в мозайките на Софийските минерални бани, Синодалната палата – сгради, за които вече стана дума. Както и по фасадите и интериорите на много други емблематични постройки в България.
НАЦИОНАЛЕН ДВОРЕЦ НА КУЛТУРАТА |
Когато говорим за емблематични сгради, няма как да пропуснем и този внушителен център на културата. Открит преди 36 години като Народен дворец на културата и преименуван на инициаторката за създаването му – Людмила Живкова, след нейната смърт. С познатото ни днес название – Национален дворец на културата, е от 1990 г. Това е
най-големият конгресен център
в Югоизточна Европа. Строежът му е част от инициативите през 1981 г. за отбелязването на 1300 години от създаването на българската държава.
Ръководител на колектива проектанти е архитект Александър Баров – проектирал зала Универсиада и резиденция Бояна.
Интересни проекти зад гърба си има и ръководителят на колектива, отговорен за оформлението на околното пространство – архитект Атанас Агура. Той е потомък на бесарабския български род Агура, който произхожда от шуменския край. Син е на инженер Димитър Агура, първият председател на Инженерно-архитектурната камара. И освен с проекти за пешеходни пространства (на София, Шумен, Търговище например) и с градоустройствени планове,
се занимава с… автомобилизъм
Пешеходството на чертеж и шофирането наяве изобщо не са били в противоречие за арх. Атанас Агура. Участвал е в автомобилни състезания с брат си Константин. Редовно се е състезавал в Обиколката на България и дори има републикански титли! Участва и в европейски и балкански шампионати. Победител е в класа си от състезанието София-Синая.
Интересна е историята и на знака, поставен над централния вход на НДК. Голямото стилизирано слънце е дело на скулптора Георги Чапкънов – съавтор на герба на България и автор на Статуята Света София в столицата. Идеята на Чапкънов била да ни напомня за таваните в старите български къщи.
Сред днешната градска джунгла от бетон, желязо и стъкло, като че ли тъкмо от това имаме нужда. Сгради, които да ни радват с оригиналния си чар, но и да носят наследството и гордостта ни от корените.
