Елин Пелин получава своето име на 12 август 2008 г. Не, това не е някаква грешка. Точно тогава, на името на Певеца на българското село е кръстен скалист морски нос на Антарктида. Град Елин Пелин, близо до София, също е наречен на негово име. Колкото до писателя – няма съмнение, че славата му заслужава да стигне до всяка точка на света, дори и най-миниатюрната, и отдалечената.
Роден е в село Байлово на 18 юли 1877 г.
Прадядото на Елин Пелин – Станьо от село Поибрене, е основател на Байлово
Баща му с прякор Йото Вараджията също бил буден българин, а тези хора били изключително ценни в онова време.
Родната му къща била превърната в училище лично от баща му Иван Стоянов. Той бил единственият грамотен човек в новооснованото село, въпреки че по професия бил строител и зидар. Така станал първият местен учител във Байлово (самият Елин Пелин също за кратко упражнявал тази професия).
Прекрасните му разкази за българското село и живота в него докосват всеки читател по необикновен и прочувствен начин.
На 18 юли честваме годишнината от рождението на Димитър Иванов Стоянов (истинското име на автора) и по този повод решихме да ви припомним няколко златни цитата от творчеството му:
“Възможностите съществуват, за да се възползваме от тях.”
“— Всичко, всичко тъне в кал — и души, и сърца, и умове, и хора, и говеда, и всичко… Вечно окаяние, вечно безпомощно напъване, вечно омразно жабуркане из тая тиня. Нито криле има, нито простор има… А поробената душа иска да живее волно, широко и пълно… Волно, широко и пълно! Каква смисъл съдържат тия думи?“
“Живеем като червеите в дървото, всеки гризе и си прави път според силите си.”
“Най-силна е онази любов, която може да проявява слабости.”
“Любовта бяга от човешките сърца, хората не са вече братя.”
“Най-хубаво е да не казваш нищо излишно. Важното е да знаеш какво да кажеш, да имаш златна мярка.”
“Настоящето винаги е било море от чувства, по което се клатушкат хорските души, несигурни в своя път. Техните сълзи, техните вопли, радости, стремления, измами и душевни тържества, техните мисли и опити падат като скъпоценни бисери в бездните на това море. И когато те се оттече в далечното минало, хората намират на дъното му утаени всичките попаднали съкровища и черпят мъдрост.”
“Ако го нямаше злото, никой нямаше да знае що е добро.”
“То целият свят е болен, синко… Едни от това, други от онова… Няма здрав човек на света… Гледаш, тялото желязно, а душата – гнилa…”
“Ще се оправят работите. Злото не е трайно, доброто е господар на човешкото сърце.”
“Невидени очи скоро се забравят.“
“Писателят се ражда с прочетените книжки.”
“Една чиста истина прави живота спокоен, една хубава лъжа го прави приятен.”
“Съдбата е такава – за едни майка, за други мащеха…”
“Ей, хора, тая беда за вас е малко! Чумата, чумата ви се пада! Потънахте в грехове до шия, продадохте душите си на дявола, забравихте пост и пречест, пропихте се и разгневихте бога… Сега сърбайте каквото сте дробили! Думах ви да подновим параклиса под село – не искате! Теглете сега!”
“Това, дето ми е на главата, мога да сваля, но това, дето ми е в сърцето, не мога да извадя.”
“Книгите са като хората – казваше той, – когато остареят, стават мъдри.”
