В първата част на тази история ви разказахме за немския археолог Ото Ран, известен като Истинският Индиана Джоунс. Ето продължението, в което ще прочетете повече за неговите приключения и отношенията му с нацистите.
Хайнрих Химлер кани Ото Ран да се присъедини към SS като цивилен историк и археолог. Ран е един от многото учени в редиците на SS. През 30-те Националсоциалистическата партия организира поредица от експедиции, с цел изследване произхода на индоевропейците.
Така например, през 30-те, орнитологът д-р Ернст Шефер участва в три експедиции в Тибет. Последната от тях (1938-1939) е ръководена от него и е под патронажа на Химлер и Аненербе – организация за изучаване на антропологията и културната история на арийската раса.
Ото Ран е препоръчан на Химлер от окултиста Карл Мария Вилигут, известен още с екзотичните псевдоними Вайстор, Лобесам и Ярл Видар. Вилигут е една от най-енигматичните личности в Третия райх и според някои, може би единственият окултист с реално влияние върху нацистката върхушка заради което е наричан Химлеровия Распутин. Роденият във Виена бивш полковник от Австро-унгарската армия е специалист по предсредновековна история на Германия, руни и окултни практики. Той се запознава с Химлер през 1933 г., и същата година, на 67-годишна възраст става член на SS, като се издига до чин бригаден генерал.
Вилигут и Карл Волф, главния адютант на Химлер, работят върху възстановяването на ренесансовия замък Вевелсбург, Северозападна Германия и превръщането му в алегоричен център на света. В тази крепост, според някои, е трябвало да бъде изложен Граала след като бъде открит. Вилигут проектира и прословутия Totenkopfring – пръстен с мъртвешки глави и рунически знаци, раздаван от Химлер на подчинените му.
Ото Ран бързо се сприятелява със значително по-възрастния от него Вилигут, който е не по-малко запленен от легендата за Граала. През 1936 г. Вилигут изпраща Ран на експедиция в Исландия, чиято цел е проучване на произхода на нордическите Еди (колекции от поетически преразказани митове). През 1937 г. Ран публикува втората си книга, наречена Придворните на Луцифер: еретично пътуване в търсене на носителите на светлината. Тя е базирана върху експедицията в Исландия и изследванията на катарите. В нея Ран предлага теорията, че
Луцифер е бог на светлината
демонизиран от евреите и християните. Луцифер е пиринейския Абелио или древногръцкия Аполон, носителят на светлината… Химлер толкова харесва книгата, че поръчва 5000 копия от нея, подвързани в най-луксозната кожа. Една от книгите е поднесена като подарък на самия Хитлер.
Макар да симпатизира на националсоциализма, е против войната, задаваща се на хоризонта. Ран смята, че конфликтът с Франция може да бъде избегнат и искрено вярва, че изследванията му ще положат основите на бъдещ франко-германски алианс под знака на нео-катарските вярвания. Ран е лоялен към Хитлер, но това не му пречи да се движи в среди, враждебни на националсоциализма. Така например през 1938 г. Ран кани композитора Ханс Пфицнер, отявлен противник на режима на Хитлер, на откриването на Дома на изкуството в Мюнхен. Приятелството на Ран с издателя Адолф Фризе също привлича вниманието на нацистите. Фризе публикува Човекът без качества, на забранения в нацистка Германия австрийски автор Роберт Музил.
В следващите месеци облаците над главата на Ран започват да се сгъстяват. Хората зад гърба му шушукат, че той не е с чиста кръв. Родът на Ран по майчина линия носи фамилията Хамбургер – често срещано име сред евреите в Централна Европа. За възможния неарийски произход на Ран говори и писмо от началото на 1938 г., с което адютантът на Химлер Карл Волф уведомява Службата по расовите въпроси и преселението към SS, че
Ран няма сертификат за расов произход
Документът е абсолютно задължителен за всички есесовци.
Найджъл Грейдън, автор на биографията Ото Ран и търсенето на Свещения Граал смята, че причината за разрива между Химлер и Ран е провала на последния в търсенето на Граала. Химлер също така е подразнен и от слуховете, че Ран е гей. През 1937 г., Ран се забърква в пиянска хомосексуална свада и за наказание е изпратен като охрана в концлагера Дахау. Трите месеца прекарани там го ужасяват.
„Има много скръб в Германия. Невъзможно е либерален човек като мен да живее в подобна страна“, пише Ран до приятел. На 28 февруари, 1939 г. Ран подава молба до Карл Волф да бъде отчислен от редиците на SS. На 17 март искането на Ран е формално уважено със задна дата. Но това едва ли ще промени нещо в живота на Ран, чиято съдба вече е решена.
Четири дни по-рано,
Истинският Индиана Джоунс излиза от дома си и никога повече не се завръща
Тялото му е открито на следващата пролет в околностите на градчето Сьол, Тиролия. До него има две празни шишенца от лекарства. Причината за смъртта е измръзване, а лекарите са убедени, че става въпрос за самоубийство…
