Марина Евгениева прилича на древна красива ацтекска принцеса. Изглежда задълбочена, пряма и самокритична, но в същото време деликатна. Ако е музика, ще е тази на Стинг, ако е море, ще е Средиземно, ако е метал – ще е сребро!
Сто процента спазва препоръката на Мерил Стрийп – “Ако имате мозък, сте длъжни да го използвате”. Да, тя е от онези момичета с характер! Ако някой има проблем с такива, има проблем със себе си!
Марина Евгениева е един от най-добрите репортери в България
Работи в BTV. Всичко започва от университетското радио Алма Матер. След това през 1998 г. отива в Дарик радио, където работи 6 години, а по-късно с Митко Павлов се занимават със сутрешната програма на Ретро радио. През 2006 г. постъпва в BTV.
Марина, помниш ли първото си интервю или репортаж в телевизията?
Отидох в телевизията и започнах в едно предаване „Реално“. Първото му издание беше посветено на българското гражданство. Интервюто беше с Тиаго Силва, който тогава играеше за ЦСКА. В българското законодателство има един параграф, според който ако човек е особено ценен за държавата, може да получи по много улеснена процедура гражданство.
Тиаго Силва, имаше българско гражданство и почти не говореше български. Другото интервю по тази тема беше с 18-годишно момче, което нямаше ЕГН, родено в Украйна, но идва в България на 3 години с баща си. Бил е вписан в неговия паспорт, след това баща му го зарязва, отглеждат го роднини, които не могат да му извадят паспорт. И това всъщност беше
страшен парадокс
– футболистът, който идва в България и получава гражданство по най-бързия начин и едно дете, което е изкарало целия си съзнателен живот тук, говори български, учи в българско училище, но не може да получи гражданство, защото няма ЕГН. Единият има привилегии, защото е футболист, а другият не е и не получава нищо.
Направо скачам към следваща тема, която знам, че изключително много я вълнува. Бежанците!
Докъде стига смелостта ти? За да следваш целта си докрай, би ли отишла на място, където знаеш, че ще бъде опасно за теб?
То и тук може да ти се случи нещо. Мои колеги са попадали в отвратителни ситуации. На Канна Рачева ú разбиха челюстта преди години. И в София може да ти се случи нещо, не е нужно да ходиш на война. Иначе знам какво ме питаш. Много мечтая да отида в Сирия и ще отида. Ситуацията там в момента е
изключително усложнена
Единственият начин да се влезе е през турско-сирийската граница, където в момента е много сериозно положението. Виж, аз не съм безразсъден човек, няма да отида някъде, осъзнавайки, че няма да се върна. Доза премерен риск има навсякъде. Отразявала съм лавини, била съм в Косово, ходила съм на странни непривлекателни места, където е имало опасност.
Къде беше последното такова непривлекателно място?
Последно беше март месец, бедственото положение в Смолянско. Отидох за два дни, останах пет. Иначе най-критичната ситуация съм преживявала точно в центъра на София, докато бях в Дарик. Имаше един протест на таксиметровите шофьори. Всичко се случва между Ректората и библиотеката. Едно такси беше качило клиент, след което останалите се нахвърлиха върху шофьора и започнаха да му чупят колата.
Ние с моя колега веднага включихме диктофоните и отидохме да записваме, те обаче скочиха и на нас, строшиха единия диктофон в земята и започнаха да ни заплашват. Обърнахме към най-близко стоящите полицаи, за да ни помогнат, но единственото нещо, което те направиха беше да ни се изсмеят и да тръгнат в другата посока. Ето, в центъра на София може да ти се случи нещо подобно!
Имаш ли история, за която си правила репортаж и след като си свършила работата да продължаваш да се интересуваш какво се случва с хората, чиито проблеми разказваш?
Да, преди години снимах репортаж за майка и дъщеря, които живеят само с детските на детето, което е с много тежки заболявания. Бяха в абсолютна безизходица и много хора реагираха тогава. И до ден днешен ми се обаждат.
Колко документални филма направи вече за БТВ репортерите?
А, не знам, много са.
Това ми е най-любимото нещо
и гледам, колкото се може по-често да снимам.
И за колко от тях получи награди?
Хм, последната е за Сагата Странджа. Това е филм от миналата година, който направихме покрай Общия устройствен план на Царево. Наградата е от фондация Биоразнообразие. Операторът, с който работя – Иван Филчев, взе награда за операторско майсторство за Еднакво различни – филм посветен на бежанците.
С Урок за опитомяване през историята на Малкия принц разказахме историята на детска театрална трупа в село Паталеница, в която бяха включили деца с увреждания, които всъщност играеха Малкия принц. Така показахме интеграцията на децата с увреждания.
Тази твоя любов към птиците покрай снимките на филма за Странджа ли е?
Винаги съм се интересувала от природата. На хората всъщност им е интересно, а на мен ми доставя удоволствие да им разказвам такива истории. Ние много малко знаем, въпреки че постоянно повтаряме, че природата на България е уникална, а реално почти не я познаваме.
И какво разбра за природата на България?
Аз знам, че е уникална, но знам и защо. В София могат да се видят почти 200 вида птици. България е сред първите в Европа по брой и разнообразие на птиците.
Ти разпознаваш ли ги?
За съжаление много малко, но ги забелязвам изключително често. Разпознавам мишеловите, видовете врабчета и синигерите.
Кажи ми каква е историята на снимката с възрастната жена?
Това е на границата с Турция в село Голям Дервент. Жената е баба Ангела. Срещнах я покрай филма Еднакво различни. Причината тогава да го направя беше точно след 15 септември, когато от село Калище възроптаха срещу това деца на бежанци, които живеят в Ковачевци, да ходят там на училище. И понеже се разрази обществен спор и аз исках да проверя
дали наистина българинът е гостоприемен
Излязох от София и отидох по селата на границата, където бежанците първо влизат. В село Голям Дервент в последната къща най-близо до оградата намерихме баба Ангела и дядо Вангел. Докато си работи по двора, тя (баба Ангела) ги вижда, бежанците спират и сядат на пейката пред къщата ú, тя им носи хляб, дава им вода. За нея тези хора са добри дошли, дори не се е замисляла да ги напъди, защото единият е черен, а другата е със забрадка. Никога не ги е приемала като опасност, напротив, тя е вадила хляба от панера и им го е давала да го изядат.
Тези хора нямат градските предразсъдъци.
Да. Баба Ангела ни прати в едно друго село, където живеят нейни познати и те правят същото нещо. Мъжът, който снимахме се разплака, докато разказваше за бежанците. Знаеш ли, че хората от селото са се срещали в центъра и са събирали пари, за да купят на децата вафли и да почерпят хората с кафе. Представи си, това са хора, които са изоставени от трафикантите, които обикалят с часове и те не знаят къде отиват и какво ще се случи с тях, но за радост попадат на хора като баба Ангела.
Как бежанците стигат от тези села до София?
Стигат, защото там има гранични полицаи, които отиват и ги качват в едни микробуси до Пъстрогор, където се минава първоначална проверка, но това е обичаен начин. Неприятният е, когато попаднат на
хитри таксиметрови шофьори
които ги водят в София. Там полицията отново ги хваща и ги връща в Пъстрогор, защото има стандартна процедура, която не може да се пропусне. Има едни хора като баба Ангела и други като тези шофьори, които издевателстват.
Как живее баба Ангела?
Добре. Тя не се оплаква от нищо. Живеят си с дядото чудесно. Тя се смееше през цялото време от сърце.
Влезе ли в къщата им?
Да, стара малка къща. Няма телевизор, има радио. Докато ми разказваше за дъщеря си, която живее в Бургас и е далеч, каза, че дори би пуснала някой да живее на горния етаж.
Би ли направила филм за една такава жена?
О, да! Това са героите на нашето време. Изтъркан лаф, ама това са истинските герои.
