Понякога връзките просто не вървят. Буташ го, мъчиш го, обаче не се получава. Или сте си скучни, или се карате постоянно, или си нямате доверие, или пък друго. А в началото сте се харесали, имало е привличане, дори може би е имало магия. Но после започват едни мъки или скуки, да се чудиш откъде ти е дошло. И дали да го приемаш?
Отговорът обикновено е простичък – дошло е отвън, а ти не го допускаш вътре, в душичката си. По една или друга причина. Защото не е достатъчно да изкарвате време заедно, докато всеки си цъка на телефона.
Не е достатъчно да си намерил човек, когото „да показваш” пред приятели или в бизнес средата си. Не е достатъчно да си пасвате в работно отношение или като ценностна система. Не е достатъчно да приемеш човека у дома си, на масата си, в леглото си. Не е достатъчно да му освободиш място в гардероба.
Трябва да го приемаш
За да сте наистина свързани, трябва да му направиш място в сърцето си. Не да му кажеш, че вече си го направил, очаквайки да повярва на думите ти. А да погледнеш в себе си и да се запиташ:
„Искам ли да отворя душата си и да оставя точно този човек да я види? Не някой, който съм си представял в мечтите си, че трябва да е с мен и около мен. Не някой, с който съм бил преди, а сега искам да му намеря двойник. А точно този човек. Мога ли да се оставя да ме вижда всеки ден такъв, какъвто съм? Мога ли да съм спокоен и все пак да се чувствам добре в компанията му? Да казвам това, което мисля, без да се опитвам да изглеждам по-решителен, по-доминиращ, по-разумен, по-игрив, по… каквото и да било?”
И няколко други въпроса трябва да се запиташ, но това е добре за начало. И, приятелю, по-добре да си честен пред себе си, когато си отговаряш. Защото иначе връзките просто не вървят.
