Какво можем да правим с деца в планината? Не знам доколко и какви възможности има в България, но тъй като не открих аналог на това, за което ще разкажа, искрено се надявам тези редове да бъдат прочетени от хора с желание и възможности, които да „откраднат“ някоя друга идейка от швейцарския опит.
В швейцарския планински курорт Пицол е изградена туристическа пътека, чиято основна цел е да забавлява най-малките. Дължината ѝ е малко над 4 километра, общата денивелация на терена е около стотина метра. Целият път е достъпен за хора в инвалиден стол или с детски колички. Върви се основно по равно, само в една част от маршрута има по-сериозно изкачване, но при всички случаи си остава достатъчно леко, дори за малки деца. А с билетите за лифта ти дават специални билети за участие в играта на маршрута.
Пътеката е посветена на най-известната швейцарска детска героиня – Хайди. Момиченцето, което е истински щастливо само при дядо си високо в планината и в компанията на най-добрия си приятел – козарчето Петер. По маршрута, за който става дума, всичко е посветено на историята на Хайди и Петер. Разпръснати са 12 козички, които децата трябва да “нахранят” с картинките от билетите си. Слагаш картинката в устата на козлето,
дърпаш рогата и се отпечатва буква
Щом нахраниш всичките козлета, получаваш две думички, които са отговорът на зададената гатанка. Целта е ясна, деца и родители са силно заинтригувани, буквално подтичват в търсене на рогатите игривци. До всяка козичка ги очаква някаква атракция. Понякога са само фигурки, с които децата могат да поиграят. На други места са паркури или зони за отдих.
Едно от най-любимите места на децата е „босоногият“ паркур
Зона, в която е забранено влизането с обувки или чорапи. Можеш да ходиш навсякъде, но само и единствено бос. Поемаш по малка пътечка с някаква настилка – различни по големина камъни, талаш, чакъл, кал, вода, слам, трева, оголен дънер и прочее. Стигаш до малък кръстопът. На него има маса с въртящо се козле. Завърташ и козлето ти показва коя да е следващата пътека, по която да поемеш – синята, зелената или червената. И така до безкрай.
Част от децата търчат на скорост по различните пътеки, без да спират да въртят кози, докато минат целия паркур. Други внимателно минават всяко препятствие и завъртат всяко козле. Трети, основно родители, се пробват на най-примамливите настилки, въртейки същевременно фотоапарата във всички посоки. Там могат да се изкарат часове, буквално. В изработката на паркура всичко е заимствано от природата, може да се намери съвсем наблизо в гората, просто трябва да се оформи.
Евтино, перфектно изпълнено, ревниво пазено и добре поддържано
Недалеч от паркура за босоногите скакалци се намира зоната за отдих, където има детска площадка, грил с прилежно наредени дърва под навес, хамаци между дърветата в гората. Още малко по-нататък пък е поредната хижа, където можеш да отдъхнеш при спираща дъха гледка и подкрепен от ястия от швейцарската кухня.
Следва 15-тина минутно изкачване, по средата на което в дупка на дърво е организиран домът на малко козле. То седи във фотьойл, смуче сироп със сламка и гледа по телевизията филмчето за Хайди и Петер. За да го видиш, трябва да се покатериш по специално поставена за целта стълба. А мястото, което е избрано за тази атракцийка, е уникално – децата току що са се размрънкали заради изкачването.
Във високата част на маршрута атракциите са основно свързани с прекрасната гледка, която се разкрива към долината на река Рейн. Люлки, пейки, звънци и ксилофони, чието ехо се разнася надалеч. По целия път буквално на една ръка разстояние има боровинки – черни и червени, диви малини, горски ягоди, но и гъби, които не са за докосване, камо ли за опитване.
Идеален повод да обясниш на приключенски настроените деца в планината, че там е желателно да не навират в устата си каквото и да било, без контрола на възрастен
Най-сетне задачата е решена. Мама или тати попълват данните на детето си и то лично пуска билета с отговора на гатанката в специалната пощенска кутия на долната станция на лифта. За всички ще има някаква дребна поощрителна награда, която се изпраща по пощата. А за мама и тати ще остане изключителното удовлетворение, че са подарили на децата си страхотен ден – полезен и емоционален. И са ги изморили дотолкова, че да спят най-дългия си сън буквално като къпани.
Още пътешествия, впечатления и мисли от Криси може да намерите на личния ѝ блог sunnywanderer.wordpress.com.