“Животът на всеки човек свършва по един и същ начин”, казва американският писател Ърнест Хемингуей (1899 – 1961) – Само детайлите в начина, по който е живял и умрял, различават един човек от друг”.
В Lifebites.bg ви запознаваме с няколко необичайни факта от живота на носителя на Нобелова награда за литература и Пулицър, които определено го различават от всички нас.
15 странни факта за Ърнест Хемингуей:
1. Майка му го облича като момиче
Когато е малък, майката на Хемингуей го облича в женски дрехи и му прави момичешки прически. Тя го нарича “Холандската кукличка” и “Сладурчето”.
2. Ловува почти всичко
Когато е на три години, Ърнест Хемингуей убива таралеж. После го изяжда. През 1940 г. писателят застрелва 400 заека за един ден. Веднъж докато е в океана, Хемингуей грабва автоматична пушка и открива огън по група акули, които се опитват да отмъкнат гигантска риба тон, която току-що е хванал. Друг път пък поставя рекорд, като хваща цели седем марлини за един ден. Сред трофеите му са лъвове, тигри, леопарди, хиени… “Прекарах много време в убиване на животни, за да не убия себе си”, казва Хемингуей веднъж пред актрисата Ава Гарднър.
3. Любимата му котка е с шест пръста
Когато не ловува големи котки, Хемингуей прекарва време в грижа за малките такива. Най-любима му е Снежна топка – котка от порадата Мейн кун, с шест пръста на лапите. Днес в къщата музей на Хемингуей в Кий Уест, Флорида живеят поне дузина от наследниците на Снежна топка, като половината от тях са с по шест пръста.
4. Най-дългото му изречение е наистина дълго
То се състои от 424 думи и е от романа Зелените хълмове на Африка. Преводачът Димитри Иванов си е позволил своеволието да го раздели на пет по-малки изречения в превода си от 1989 г. Ето и изречението в английския оригинал.
“That something I cannot yet define completely but the feeling comes when you write well and truly of something and know impersonally you have written in that way and those who are paid to read it and report on it do not like the subject so they say it is all a fake, yet you know its value absolutely; or when you do something which people do not consider a serious occupation and yet you know truly,
that it is as important and has always been as important as all the things that are in fashion, and when, on the sea, you are alone with it and know that this Gulf Stream you are living with, knowing, learning about, and loving, has moved, as it moves, since before man, and that it has gone by the shoreline of that long, beautiful, unhappy island since before Columbus sighted it and that the things you find out about it, and
those that have always lived in it are permanent and of value
because that stream will flow, as it has flowed, after the Indians, after the Spaniards, after the British, after the Americans and after all the Cubans and all the systems of governments, the richness, the poverty, the martyrdom, the sacrifice and the venality and the cruelty are all gone as the high-piled scow of garbage, bright-colored, white-flecked, ill-smelling, now tilted on its side, spills off its load into the blue water, turning it a pale green to a depth of four or five fathoms as the load spreads across the surface, the sinkable part going down and the flotsam of palm fronds, corks, bottles, and used electric light globes, seasoned with an occasional condom or a deep floating corset, the torn leaves of a student’s exercise book,
a well-inflated dog, the occasional rat, the no-longer-distinguished cat; all this well shepherded by the boats of the garbage pickers who pluck their prizes with long poles, as interested, as intelligent, and as accurate as historians; they have the viewpoint; the stream, with no visible flow, takes five loads of this a day when things are going well in La Habana and in ten miles along the coast it is as clear and blue and unimpressed as it was ever before the tug hauled out the scow; and the palm fronds of our victories, the worn light bulbs of our discoveries and the empty condoms of our great loves float with no significance against one single, lasting thing—the stream.”
5. Обича да пише на крак
Легендата разказва и снимките потвърждават, че Хемингуей често пише на крак, на специална поставка в спалнята си, докато прехвърля тежестта на тялото от единия крак на другия.
6. Умира преди да умре
Хемингуей оцелява в две самолетни катастрофи в рамките на два дни. Той е в Найроби през 1954 г., когато заедно с четвъртата си жена Мери наема самолет за Конго, който се разбива при излитането. Мери е с две счупени ребра, а Хемингуей е с изкълчено рамо. Двамата наемат втори самолет на другия ден, за да отидат в болница в Ентебе, Уганда.
Този път самолетът избухва в пламъци на пистата. Хемингуей е с разкъсан черен дроб, далак и бъбреци и счупен череп. Когато накрая стига в Ентебе, двойката научава за смъртта си от първите страници на пресата.
7. Превръща партитата в изкуство
През 1959 г. Мери Хемингуей прекарва месеци в подготовката на партито по случай 60-ия рожден ден на писателя. Тя поръчва екзотични храни в Памплона – китайска храна от Лондон, риба треска от Мадрид и шампанско от Париж. Барманите, готвачите и сервитьорите също са от целия свят. Сред гостите на партито, което продължава цели два дни, са италиански кралски особи и махараджата на Бехар.
8. Не може да се отърве от писателския си блокаж
След като навлиза в 60-те си години, Хемингуей изпада в писателски блокаж. През пролетта на 1961 г. той е помолен да напише нещо кратко за встъпването на президента Джон Кенеди в длъжност. Само едно изречение. Хемингуей не може да стори дори това. “Просто не ми идва отвътре”, признава той пред приятел, хлипайки.
9. Не може да се пребори с деменцията
В края на живота си Ърнест Хемингуей е измъчван от деменция и параноя. Той е убеден, че двама мъже, които работят до късно в местната банка, са агенти на ФБР, които проверяват сметките му. Когато колата му одрасква друг автомобил, той се страхува, че ще бъде хвърлен в затвора.
10. Не се самоубива, но всъщност прави точно това
През годините Ърнест Хемингуей оцелява от рак на кожата, малария, хепатит, диабет, отравяне на кръвта, две самолетни и една автомобилна катастрофи. Ето защо, когато 19 дни преди 62-ия си рожден ден, Хемингуей се самоубива в дома си в Кечъм, Айдахо, всички смятат, че това е нещастен инцидент. В. Ню Йорк Таймс дори излиза със заглавие, което поддържа тази версия, която по-късно е безусловно отхвърлена.
11. Самоубийството е трагична семейна традиция
Дядото на Хемингуей се самоубива. Това прави и баща му, с пистолет от времето на Гражданската война. Братът, сестрата и внучката на писателя също отнемат живота си. Ето защо в. Ню Йорк Таймс с право отбелязва, че семейното дърво на фамилията Хемингуей е “напоено с кръв като в древногръцка трагедия”.
12. Никога не среща най-известната си наследничка
Актрисата Мариел Хемингуей, която е внучка на писателя, е родена след по-малко от пет месеца след самоубийството му. В продължение на години тя вярва, че смъртта на дядо й е инцидент и никой от роднините й не си прави труда да й каже истината.
13. Брат му основава две микронации
През 1964 г. Лестър Хемингуей, по-младият брат на Хемингуей, завлича малък шлеп на 12 мили от брега на Ямайка, закотвя го за дъното със стар двигател от Форд и го провъзгласява за Новата Атлантида. Новооснованата държава е пометена от тропическа буря две години по-късно, така че Лестър е принуден да основе втора нация, на 90-метров пясъчен провлак на Бахамите. Самоубива се по-малко от десет години по-късно.
14. Синът му прекарва последните си дни като жена
Синът на Хемингуей Грегъри е доктор, който изгубва медицинския си лиценз, развежда се с четири жени и в последните си години живее като травестит и транссексуален, който предпочита да бъде наричан Глория или Ванеса. През 2001 г. Грегъри Хемингуей е арестуван в Кий Бискейн, Флорида гол, с токчета и женска рокля в ръце и умира шест дни по-късно.
15. Писателят “оживява” всеки юли
Всяка година, през третата събота от юли, в кръчмата Sloppy Joe’s Bar в Кий Уест, Дружеството на двойниците на Хемингуей провежда своята годишна сбирка, на която идват повече от 120 копия на писателя. Между другото има слухове, че веднъж Чаплин участва в конкурс за двойници на самия него и е класиран едва на трето място.
Вижте още: Уникални снимки от архива на Хемингуей
