Чували ли сте някога думата андрогинност? Това е комбинацията от мъжествени и женствени черти и характеристики. Нещо, с което всеки от нас се ражда.
Терминът идва от митични същества в гръцката митология, наречени андрогини. Те са съчетавали и двата пола, затова били много силни, дори равни на боговете. Всъщност това били първите хора. За да отнемат силата им, боговете разделили телата на андрогините на две части, като по този начин се разграничили мъжът и жената. Поотделно те са слаби, но възвръщат силата си, щом се обединят. Оттогава всяка половина търси правилната своя друга половина.
Нека да оставим митовете настрани и да се върнем към днешния свят и моделите, които наблюдаваме в него. В желанието си за развитие и усъвършенстване
на съвременния човек му се налага да култивира андрогинни черти в себе си
При жените това води до ориентация към успех и доминантност, докато т. нар. андрогинни мъже са с по-високо социално познание, адаптивност и интуитивност.
Тук съществена роля имат родителите. Активността и на двамата партньори в семейството е важна за правилното развитие на детето и овладяване на половите и социални роли. Усвояването им е важен етап от психическото и физическо развитие на децата, избор на пол и присъщо поведение за пола.
Ролите на родителите в системата на съвременното семейството се разпределят според нашите схващания, разбирания и модели на подражание.
Все повече успешни жени издържат своите семейства, мъжете често се занимават с домакинството и възпитанието на детето.
Това, че моделите са гъвкави, е хубаво. Важно е и да са устойчиви и носещи сигурност. Ако не са ни по сърце, желанието за компромис бързо свършва и идва конфликтът и борбата между партньорите.
Въпреки това трябва да сме наясно, че жената все още има водеща роля във възпитанието и отглеждането на децата. Бащата обичайно работи за семейството.
Ролята на бащата е също много важна за възпитанието на детето, независимо от пола му. Бащата става активен фактор и подпомага отделянето на детето от майка му. Ако майката обгрижва и покровителства, държи детето близо и има повече страхове, то бащата е по-смел и спокоен. Бащата дава повече свобода на детето и се тревожи по-малко, когато то се катери, скача или играе по-рискови игри. Мъжкият модел стимулира самостоятелността, а женският емпатията и интуитивността.
Приемането от родителите на мъжките и женските черти в себе си ги подпомага в приемането на тези черти и в своите деца. Такива родители наричаме „андрогинни родители“, те развиват андрогинна насоченост в децата си. Колкото сме по-гъвкави и не сме сковани от стреотипи, толкова по-успешни в реализацията и адаптацията си ще са децата ни. Приемането на женски черти в момчето и на мъжки в момичето не е равнозначно на хомосексуалност.
Андрогинност не е хомосексуалност
а едно по-високо функциониране на индивида и приемането му в неговата цялост.
Има характеристики, които приемаме като типични и задължителни за мъжете и жените в различните култури и вярвания.
Нашите твърди убеждения, свързани с половите роли водят до възникване на полови стереотипи. С други думи – очакваме твърдо и праволинейно поведение от всеки пол: момчето трябва да е мъжествено и смело, силно и инициативно, а момичето да е женствено и нежно, подредено и чувствително и т .н.
Всяка култура има различни джендер модели. Да си жена българка е едно, да си жена циганка съвсем различно като полова роля-стереотипи или рамка на допустимото поведение.
Християнката е свободна да избира сама живота си, докато мюсюлманката няма такъв полов модел, прието е друг да избира вместо нея!
Опитът ни показва, че колкото по-тесни са стереотипите, толкова повече рискуваме да се разочароваме или да се конфронтираме с децата си, защото са извън стереотипа и нормата на пола.
Нормата на пола доста се разтегли и промени, излязохме от класическите модели „човек е или мъж или жена“, този модел още е формулиран по времето на Платон. Счита се, че мъжете са насочени към инструментални, а жените към експресивни роли. Оттам има и два вида морал – мъжки и женски.
Завръщането на андрогинния модел
отново ни свързва с разбирането, че човек е андрогинно същество. Терминът пол има социална същност. В децата са изразени и мъжественост, и женственост (т. нар. андрогиния). Оптималната андрогиния дава възможност за гъвкавост и адаптивност. В рамките на своя социален пол всеки човек изпълнява и присъщи на другия пол роли.
Очакванията към съвременния човек е равномерно да съчетава и мъжкия, и женския стил. При жените това води до ориентация към успех и доминантност, андрогинните мъже са с по-високо социално познание, адаптивност и интуитивност.
Вижте още защо е важна емоционалната интелигентност
